— Можем и да не ходим на това соаре у интенданта Биго довечера — предложи Клодет, поглеждайки подозрително Мод.
— Не, няма да допусна малко главоболие да ме лиши от удоволствието ми. Нито пък вас от вашето.
Тъй като Клодет очакваше Мод да поиска да остане вкъщи, а тя да отиде сама на приема, Клодет се успокои. Вечерта поеха в карета, наречена
Градският дворец на Биго бе по-стар от замъка му в гората Сен Шарл, но бе прекрасно обзаведен с всичко, което крадените пари могат да внесат от Франция. Светлини блестяха от канделабри във всяка стая. Бе сервирана великолепна вечеря, виното се лееше щедро, а малък оркестър свиреше в една от по- големите гостни и предлагаше на желаещите да танцуват от изискан менует до провинциален рил. Мод се движеше из стаите, флиртуваше с офицерите и даваше вид, че се забавлява много добре. Само от време на време слагаше ръка на челото си, когато получаваше пристъп на болка. Когато се убеди в загрижеността на всички заобикалящи я, тя разреди пристъпите.
Щом часът наближи десет, тя сдържа нервността си и отиде да потърси Клодет, която се бе развихрила в игра на пикет. Вървеше й, защото бе заложила високи суми и в момента печелеше. Мод се зарадва на това, тъй като при тези обстоятелства тя нямаше да поиска да напусне масата.
— Страхувам се, че главоболието ми се влошава — съобщи й Мод, като я потупа по рамото. — Наистина ми се иска да си отида вкъщи и да си легна. Желаете ли да тръгваме?
Клодет едва вдигна поглед от купа монети на масата.
— Да тръгвам ли? Ха, момиче, не виждаш ли, че печеля? Няма да е честно да напусна сега.
Мод вдигна поглед и видя вперените в нея студени очи на Превалоа, застанал зад стола на дьо Буганвил.
— Действително изглеждаш малко бледа, момичето ми. За мен ще е удоволствие да те придружа до вкъщи — прибави той небрежно.
Клодет откъсна очи от картите и погледна и двамата.
— Не е необходимо, Иполит. Мими може да придружи нашата Мод. Но, всъщност, момичето ми, защо не почакаш още малко, ще се приберем заедно.
Мод се олюля на краката си и се хвана за масата, за да не падне.
— Мисля, че няма да мога. Надявам се само да не е начало на някаква болест…
— Милостиви небеса, Клодет — възкликна състрадателният домакин. — Нека бедната девойка отиде да си легне. Не можем да допуснем нашата любима певица да се разболее, нали?
Клодет постави картите си на масата.
— Може би трябва да си тръгвам…
Чу се хоров протест от страна на другите играчи, решени да си върнат това, което бяха изгубили.
— О, добре — въздъхна Клодет. — Изпрати двама от своите хора с нея, Иполит. Те могат да я придружат до вкъщи.
— Ще донеса наметката ти — произнесе французинът през стиснати зъби.
— Благодаря — каза Мод и се обърна. На изхода той обгърна раменете й с топлата дреха. Веднага притича един лакей, който отвори вратата, спусна стълбичката и й подаде ръка да се качи. Тя го погледна и затаи дъх, защото под бялата перука и триъгълната шапка позна кръглото лице на Джеръми. Поглеждайки бързо към капрата съзря и Алън, вперил поглед напред, загърнат в огромна наметка. Държеше небрежно поводите в обвитите си с ръкавици ръце. Тя чевръсто влезе в уютната тъмнина на каретата, а Мими седна срещу нея. Когато
Тъкмо се заизкачваха по хълма, когато се чу вик и каретата спря. Мод скочи и се залепи на прозореца, защото чу гласа на Превалоа, който освобождаваше пазачите. За неин ужас вратата се отвори рязко, той се качи и седна до нея, завит плътно в пелерината си.
— Мислех, че този момент никога няма да настъпи — каза меко той, като я прегърна и притисна до себе си. — Това бе идеалната възможност.
— Какво правиш тук? Пусни ме!
Той я освободи само колкото да се наведе през прозореца и да извика на кочияша да ги закара в цитаделата. После ръцете му отново я обгърнаха и придърпаха към него. Тя се опита да се освободи, но дланите му обхванаха шията й и той повдигна брадичката й. Чувстваше горещия му дъх на бузата си, очите му светеха в тъмнината.
— Казах ти, че само изчаквам удобния случай. Бе въпрос само на удобна възможност и ти ми я даде тази вечер.
— Махни се от мен! Как смееш! Мадам Клоден ще ти взе ме главата за това.
— Клоден повече няма да те види. Няма да допусна тази грешка. Този път ще те отведа там, където няма да те намери.
Мраз изпълни сърцето й и се разпростря по цялото й тяло.
— Това е възмутително — извика тя и отново се опита да се освободи. Той придърпа лицето й и я целуна по устните. Срещу тях Мими седеше с разширени очи, после се опита да отдели ръцете му от Мод.
— Монсеньор, това не е прилично — каза тя и продължи с поток от френски ругатни. Превалоа се отърси от нея, сякаш бе досадно насекомо, и извика на кочияша да спре. После отвори вратата и изблъска Мими на улицата.
— Не можете да направите това! Мадам Клодет…
— Да те няма, момиче — сопна се Превалоа и се метна отново вътре, тъкмо навреме, за да сграбчи Мод, която се опитваше да се измъкне от другата страна. Затискайки с ръка устата и, той я върна обратно на седалката, стоварил тяло върху нейното. Тя усети как каретата отново потегли, тракайки леко по паважа. Опита се пак да се бори с кавалера, когато й хрумна, че е по-добре да му отвлича вниманието, докато Алън ги закара, накъдето пожелае. С разширени от страх очи тя се облегна назад, сякаш борбата я бе уморила.
— Така е по-добре — отбеляза Превалоа, целувайки шията й. — Колко съм копнял за това… — измърмори той, като със свободната си ръка смъкна роклята от рамото й и го зацелува, после премести устни по-надолу, към вдлъбнатината между гърдите й. — През цялото време… докато беше на сцената и другите мъже те опипваха с поглед и те желаеха, знаех, че ще бъдеш моя…
Мод скръцна със зъби и слабо се опита да го отблъсне. Колата сега се движеше така, че те се люлееха на кожените седалки и на няколко пъти едва не паднаха на пода. С устни той отмести края на роклята й, хвана откритото зърно на гърдата й и го засмука с наслада. Тя потисна отвращението си, спомняйки си, че колкото по-дълго го отвлича, толкова по-голяма бе възможността да се измъкнат.
Каретата ускори темпо. Мод реши да се остави в алчните му лапи, докато се отдалечат достатъчно от града. Бяха изминали само една-две мили обаче, когато каретата се удари в голям камък и двамата се озоваха на пода. Превалоа освободи устата й и вниманието му незабавно се изостри, щом разбра, че се движат по черен път, а не по павиран.
Той незабавно се озова до прозореца, свали го със замах и изкрещя на кочияша да спре. Мод скочи и отиде от другата страна, готова да слезе веднага щом колата намали скоростта. Когато тя спря, кавалерът блъсна вратата и изскочи навън, като заоглежда яростно тъмното поле, простиращо се от двете страни на пътя. Той погледна към кочияша и схватливият му ум веднага проумя факта, че нещо не бе както трябваше да бъде. Това със сигурност не бяха слугите на Клодет.
От другата страна на каретата Мод видя как Алън завърза поводите и слезе от капрата, за да се изправи лице в лице с французина.
— Виж ти — каза той, като отметна пелерината си и хвърли шапката си на седалката. — Това е риба, която не очаквах да хвана.
Мод отиде зад колата и започна да наблюдава двамата. Тогава усети ръка на рамото си, обърна се и видя Мими.
— Монсеньор Джеръми ме взе при себе си — прошепна момичето. Самият Джеръми се бе изправил до Алън, готов да се притече на помощ, ако е необходимо.
Мод за пръв път осъзна, че Алън си бе обръснал брадата. Превалоа се взря в лицето му и въздъхна.
