Мод

увил около гърдите му. — Бе на косъм. Определено не искам кавалер дьо Превалоа още да знае, че съм в Квебек. Не и докато не съм измислил как да те измъкнем от тези скали.

— О, любов моя, мислиш ли, че ще успееш? — попита тя, като го прегърна и го придърпа към себе си на леглото. — Ние сме точно в центъра на френската армия и толкова далеч от колониите!

— Ще измисля нещо. В края на краищата, стигнали сме до тук. Когато напуснахме селото на Точната стрела, мислех, че никога няма да те открием. Предполагах, че са те изпратили робиня на някой индиански вожд отвъд планината. Точната стрела ми каза къде си.

— Но защо? И как, за Бога, си се сприятелил толкова с този дивак?

Алън се засмя.

— Бе невероятно. Имахме съревнование с неговия шаман, Сиото. Разбира се, Джеръми вършеше магиите. Аз само стоях и се преструвах, че мислено му давам нареждания. Онзи дърт мошеник, Сиото, пробва всеки номер, който знаеше, но не успя да надхитри Джеръми. Когато свършиха с елементарните неща, той започна да вади най-сложните трикове от торбата си. Замери с камък един от юначагите, който очевидно му бе помощник. Онзи запищя, застена и се просна на земята, след това изплю четири по-малки камъчета. Този номер е стар като самия Метусалем. Повдигаше предмети с косъм, караше палатките да затреперват и — като блестящ финал — направи така, че да изчезне от вътрешността на една колиба. Джеръми се досети, че има подземен тунел, и просто се появи на мястото на стареца. Когато свършихме, индианците вече бяха убедени, че сме богове. Разбира се, Точната стрела не бе толкова глупав, но се зарадва да види как старият му лечител си получи възмездието, така че стана много добре. Малко по-късно тихичко ни отведе извън селото и каза на хората си, че сме се върнали при Великия дух на небето.

— И е знаел, че съм тръгнала с Превалоа?

— О, да. Изпратил те при него по молба на кавалера. На пазара научихме, че е отвел бяла жена със себе си в Нова Франция, а също и за coureurs de bois. Решихме, че най-добрият начин да те последваме е да се престорим, че сме от тях. Дотук нямаше засечки.

— Но къде сте отседнали? Тук няма много безопасни места.

— В една кръчма в долния град, въпреки че не можем да останем там много дълго, защото ще събудим подозрение.

— Любов моя, трудно ли ти беше? Изглеждаш уморена, изтощена…

Тя го притисна.

— Не, не. Това е шокът от внезапната среща. О, Алън, вече бях изгубила надежда, че ще си отида от Квебек. Наблюдават ме през цялото време и макар че Клодет се старае да държи Превалоа далеч от мен, той ми каза, че само изчаква сгоден случай, за да ме отвлече.

Той прокара пръсти през косата й и вдъхна аромата й.

— Кучият му син! Първо ще го убия.

— Не бива. Трябва да внимаваш — предупреди го Мод, обхвана с длани лицето му и го притегли към своето, за да го целуне. — Няма да мога да понеса, ако отново те изгубя!

— Няма да ме изгубиш. А сега трябва да вървя, преди да съм подложил на опасност и твоя живот.

Тя с усилие го пусна.

— Кога ще те видя отново?

— Изпрати Мими в „Златният Петел“ утре сутринта, когато отварят пазара. Дотогава ще сме измислили нещо.

— О, Алън — извика тя, когато той измъкна ръцете си от нейните. — Обичам те…

Той я целуна бързо и се измъкна, като затвори вратата след себе си. Едва тогава тя забеляза, че още бе с роклята от представлението и трябваше да се преоблече за приема. Тя скочи и задърпа дантелите.

Както се оказа, Мими два пъти ходи до улица Шамплен, докато Мод ревниво чакаше в замъка на Клодет, като много й се искаше тя да е тази, която ще види Алън и Джеръми. Не бе напълно сигурна дали може да й се вярва, въпреки че досега момичето бе много мило и дружелюбно. Малката французойка се впусна презглава в тайната авантюра на тези срещи и както Мод можа да се убеди, се оказа умен съучастник. Когато каза на господарката си, че двамата мъже ще бъдат готови да напуснат града на следващата нощ, почти съжаляваше, че малката им дръзка игра свършва.

— Джеръми казва, че ще има друго соаре, този път в двореца на Биго, близо до Cote de la Montagne. Той каза, че в десет часа exactement трябва да се престорите на болна и да вземете каретата за вкъщи. Мосю Алън ще бъде там, за да ви отвлече.

— О, Боже, този план като че ли крие всякакви възможности за провал.

— Веднъж само да излезете от двореца и ще изчезнете, надолу по Силъри Роуд. Никой няма да знае, че ви няма.

— Силъри Роуд ли? Колко далеч мисли, че ще стигнем по пътя? Дори ако успеем да се измъкнем през някоя от портите, няма да е трудно да настигнат каретата ни. Сигурна ли си, че е казал това, Мими?

— Oui, мадмоазел, това бяха точните му думи. — Мими разсеяно вдигна единия край на полата си и го уви около пръстите си. Сякаш не й се искаше да среща погледа на Мод.

— Е, предполагам, че не ми остава нищо друго, освен да следвам нарежданията му. Знаеш ли дали някой подозира, че не са това, за което се представят?

— Не съм усетила. Не мисля, че прекарват много време в кръчмата.

— Това е умно от тяхна страна. — Мод осъзна, че чупи ръце в скута си. Щеше да е толкова благодарна, когато всичко свърши и тя отново е с Алън. Ако планът успееше. Трябваше да успее! Тя чу как Мими леко се изкашля. Вдигна очи и видя, че тя още стои и я наблюдава.

— Мамзел… — започна колебливо момичето. — Искам да ви помоля за една услуга. Искам да ви помоля да ми позволите да дойда с вас и монсеньор Алън, и монсеньор Джеръми.

Мод се изуми.

— Искаш да напуснеш Квебек? Но защо? Ти си французойка и това е твоят дом.

— Да, но… Мамзел вижда, че не е приятно да работиш за мадам Клоден. Когато убиха моя Андре, мислех, че никога вече няма да бъда щастлива. Все пак, през тези два дни, аз се научих да чувствам. В очакване съм. Трябва внимателно да си изпълнявам ролята, за да не се досети никой какво правя. Освен това започнах да се смея. Монсеньор Джеръми ме кара много да се смея.

Мод се усмихна иронично.

— Изглежда, през това време си се занимавала и с нещо друго, освен да слушаш нареждания.

— Oui. Нещо повече. Обратното бе трудно с такава приятна компания. Моля ви, мамзел Мод. Обещайте да ме вземете със себе си! Вие сте най-милият човек, когото познавам. Не се отнасяте с мен като с обикновена прислужница.

— Може би защото и аз някога бях прислужница, и знам какво е.

Очите на Мими се разшириха.

— Вие? Но вие сте такава дама!

— Научих се да бъда такава, но не съм родена дама. Всъщност бях кухненска прислужница, преди да стана камериерка. Така че, виждаш, била съм по-долу и от теб. И имах господарка, пред която мадам Клоден изглежда като Добрата фея.

Усмивка озари кръглото лице на Мими.

— Може би затова изглеждаме почти приятелки.

— Да. Приятелки. — В един миг тя изучаваше лицето на момичето, като все още се питаше дали не я примамва в някакъв капан. — Добре, Мими. Ако ще бягаме от Нова Франция, трябва да сме по-умни от всякога и да се държим един за друг. Щом наистина искаш да дойдеш, не възразявам.

— О, merci, мадмоазел. Ще ви помагам както мога.

— Вероятно, ако й кажа, че ще те взема с мен утре вечер, Клодет ще ми позволи с много по-малко подозрения.

Все пак тя реши внимателно да наблюдава малката си камериерка.

На следващата вечер Мод избра най-обикновената от всички рокли, които Клодет и бе предоставила. През деня тя подготви почвата, като на няколко пъти се оплака от главоболие.