—
— Сигурно си имаш любим сред тях?
— Не, мамзел. Имаше един… Андре. Но той отиде да се сражава при Форт Корийон и там го убиха.
— О, съжалявам. Англичаните ли го убиха? — прибави тя предпазливо.
— Не, мамзел. Някой от онези диваци. Ирокез, мисля, оттогава гледам да не се влюбвам толкова прибързано.
Мод постави роклята обратно на леглото.
— Ти си умно момиче, Мими. Мисля, че с теб ще се разбираме много добре.
Докато се гиздеше за вечерното соаре, това наистина започна да доставя удоволствие на Мод. Отдавна не бе носила такива изящни дрехи, нито пък с такава загриженост се бяха суетили около нея. Когато бе напълно готова, тя се огледа във високото позлатено огледало на мадам Клоден и си каза, че в края на краищата това дълго пътешествие из горите поне не я бе загрозило.
Роклята имаше смущаващо дълбоко деколте, изящна талия горната пола бе от фина златиста материя, а долната от дискретно раиран сатен. Настоя да не пудрят косата и, но позволи на Мими да я разреше така, че къдриците на челото да бухнат, а отзад по раменете и гърба да се спускат дълги златисти лимби. Дадоха й феерично ветрило от фина пилешка кожа — толкова тънка, че можеше да четеш книга през нея, и напръскано със златисти пайети, — което държеше с цялото изящество, което бе научила на сцената. Дори и най-малката прашинка пудра по лицето и, дискретната изкуствена бенка под едното око, ружът на бузите, червилото на устните и лекото потъмняване на естествено извитите и вежди — всичко това правеше чертите й да изглеждат съвършени. Мадам Клоден бе толкова доволна, че прибави дълги диамантени обици и златно колие от собственото си ковчеже за бижута.
— Убийте ме, но ще бъдете истинска сензация! — отбеляза тя и отстъпи назад, за да може да огледа по-добре Мод. — Само за тази вечер ще ме засенчите. След това, никога вече!
Все пак младата жена се усъмни в думите и, защото, когато се присъедини към нея надолу по стълбите, Клодет се бе пременила в пълен контраст със златистата елегантност на Мод — с блестяща черна рокля и обсипан с пайети прозрачен черен шал, надиплен предизвикателно върху раменете й. Противоположни като деня и нощта, помисли си Мод, и еднакво забележителни. Тя знаеше, че притежава преимуществото на младостта, но мадам Клоден излъчваше изящество, опит и увереност с всяка фибра на тялото си. Ще бъде интересна вечер, каза си тя и се усмихна вътрешно.
И наистина бе така. „Малката“ компания наброяваше петдесет души, повечето офицери от френската армия, разквартирувани извън града. Имаше и жени, повечето любовници на офицерите, но никоя с толкова впечатляваща външност колкото тях двете. Бе представена съвсем накратко на жените, защото в момента, в който мъжете влязоха в стаята, те се струпаха около нея, като открито флиртуваха и се опитваха да завладеят нейното внимание.
Мод бе любопитна да се запознае с някои от мъжете, чиито имена бе чувала да се споменават по време на похода, включително и с най-известния — маркиз дьо Монкалм. Той бе дребен човек с много умни и интелигентни очи, и на нея й достави удоволствие да разговаря с него, още повече, че бе известен с верността към любимата си съпруга, която бе оставил във Франция.
Най-страшният момент бе, когато Превалоа влезе в стаята и съзирайки я, замръзна на мястото си, сякаш бе видял призрак. Клоден с усмивка му представи мадам Мейкджой и го отвлече към купата с пунш, преди той да успее да отговори. Мод не пропусна да забележи яростта в очите му, насочена както към нея, така и към Клоден, но тъй като любовницата му явно не се разтревожи от това, тя реши, че няма да позволи да тревожи и нея. За първи път наистина изпита благодарност към Клоден.
По-късно вечерта именно мадам Клоден заяви на присъстващите, че между тях има изпълнител. Щом разбраха, че е била на сцената, гостите заявиха, че Мод непременно трябва да им изрецитира нещо. А ако можеше и да им изпее нещо, още по-добре.
Тъй като не бе съвсем наясно защо Клодет иска да я представя като актриса, Мод реши да се подчини на общото желание. Тя избра един жизнерадостен епилог от пиеса на Маестрото, след който обикновено се изпълняваше песен. Фрагментите, разбира се, бяха на английски, но явно никой нямаше нищо против и щом свърши, всички я аплодираха и заявиха, че тя е най-интересното нещо, с което е възнаграден Квебек, откакто е пристигнал последният кораб от Хавър.
Събирането продължи до ранните часове на следващия ден, когато офицерите си тръгнаха, като пиянски се олюляваха и припяваха откъси от нейните песни. Клоден и кавалерът отдавна бяха изчезнали някъде и Мод с благодарност се отправи нагоре към стаята си, където Мими й помогна да се съблече. Тя се хвърли на леглото уморена, но — за първи път от няколко седмици — почти щастлива.
На следващата сутрин я събуди Клоден, която нахлу в стаята й и кацна на ръба на леглото.
— Е, моя малка затворничке. Как понесе присъдата си?
Мод потърка очи и се опита да седне.
— Беше… много хубаво…
— Тя казва, моля ви се, много хубаво, когато пожъна такъв невероятен успех сред най-изисканите френски господа! Да ме обесят дано, какво тогава би те накарало да възкликнеш от удоволствие? Както и да е, снощи се представи много добре. В началото се страхувах, че играта няма да се получи, но ти бе чудесна. Сигурно си била много известна в Англия.
— Получавах аплодисменти.
— Какво ще кажеш за господата? Някой заинтригува ли те?
— Бяха много приятни, но вече ви казах, мадам, не си търся любовник.
— Глупости. Едва ли има някой, който с радост не би се заел да те вземе под попечителството си… е, може би има един, но маркизът е наистина специален случай. Всички останали са луди по теб. Послушай съвета ми и незабавно си избери някого от тях. Така ще се чувстваш в по-голяма безопасност и безкрайно по-удобно.
— Това означава ли, че не мога да остана тук?
Дамата се замисли за момент.
— Не. Засега можеш да останеш. Разбира се, Иполит много ми се разгневи. Ще мине известно време, преди да обуздая яростта му. Но сега, когато половината френски офицери са в краката ти, плановете му за теб са минало. А докато не станеш нечия
Мод се намести и се облегна на таблата на леглото, събирайки смелост.
— Аз имам друга идея. Хрумна ми снощи, когато си легнах. Защо не ми помогнете да основе тук театър, в който да играя. Офицерите обичат да има театър в гарнизонния им град. По този начин ще мога да ви се отплатя за всичко, което сторихте за мен, и ще ми помогнете да си изградя репутация на актриса, а не само на държанка.
Клодет присви тънките си устни и за момент се замисли.
— Тези хора няма да изтърпят английска драма.
— Тогава ще науча френски роли. Може бе Мими ще ми помогне. Изглежда интелигентно момиче. Ще бъде неофициален театър, дори някои от офицерите ще могат да участват. Вероятно ще им хареса.
Клодет стана и се заразхожда из стаята, обмисляйки предложението на Мод. Като стигна до вратата, тя се обърна.
— Може и да стане. Това определено ще донесе развлечения на мъжете, които често бездействат и нямат какво да правят. Нека помисля.
Мод почувства как я обзема вълнение при мисълта, че отново ще се върне към своята работа. Тя сви коленете си под чаршафа и ги обхвана с ръце.
— О, колко ще се радвам отново да изиграя някои свои роли…
— Не бих искала много да се показваш. Не вярвам на Иполит. Ако му се предостави възможност, може отново да те отвлече.
— Повярвайте ми, мадам Клоден, това е последното нещо, което желая!
— Добре тогава. Ще помисля за това и… ще видим.
Вратата се затвори след нея.
