душата у зародиша наистина присъства.
Питър отиде във финансовия отдел на компанията си. Една от главните финансови експерти Виктория Кейлипидис тъкмо влизаше в деветия месец от бременността си.
— Виктория — обърна се към нея Питър. — Нуждая се от помощта ви.
Тя вдигна поглед, изпълнен с очакване. Питър се усмихна — всичко, което правеше тя напоследък, бе свързано с очакване.
— Имам прототип на нов датчик и бих желал да ми помогнете да изпитаме качествата му — завърши той.
Виктория изглеждаше изненадана.
— Това свързано ли е с бебето ми?
— Да, точно така. Апаратът представлява датчикова мрежа, която трябва да бъде поставена върху вашия корем. Няма да ви боли, нито ще има някакво вредно влияние върху бебето ви. Ще бъде нещо като електрокардиограма — апаратът открива активността в мозъка на зародиша.
— И по никакъв начин не може да навреди на бебето ми?
— По никакъв.
— Не зная…
— Моля ви. — Самият Питър се изненада от настойчивия си тон.
Виктория обмисли предложението.
— Добре. Кога ще имате нужда от мен?
— Веднага.
— Днеска имам много работа, пък и знаете какъв човек е шефът ми.
— Поставянето на датчика ще отнеме само няколко минути. Тъй като сигналите са много слаби, ще трябва да го носите до края на работния ден. Но ще можете да продължите с работата си.
Виктория се изправи — не лека задача в последния месец на бременността — и отиде с Питър в една от стаите за персонала.
— Ще ви опиша как трябва да поставите датчика — каза Питър. — После ще ви оставя сама, така че ще го сложите върху себе си. Никак няма да ви е трудно да го поставите под дрехите си.
Виктория изслуша инструкциите на Питър, после кимна.
— Благодаря ви — каза Питър, преди да я остави да се съблече. — Благодаря ви много.
В края на деня вече разполагаше с резултатите. Датчикът с лекота бе регистрирал вълната на душата, излъчваща се от зародиша в утробата на Виктория. И това не беше никак изненадващо: ако в този късен етап от бременността бяха извадили бебето, то вероятно щеше да оцелее. Но кога за пръв път се появяваше вълната на душата у бременната жена?
Питър прегледа компютъризираните данни на справочника „Релодекс“ и откри номера, който му трябваше: Дайна Кавазаки, с която бе следвал заедно в Торонто. Сега тя работеше като гинеколог в болницата „Дон Милс“
Питър нервно се вслушваше в електрическото пращене, докато компютърът набираше номера й. Ако Дайна успееше да убеди някои от пациентките си да му помогнат, той скоро щеше да разполага с отговор.
И изведнъж Питър осъзна, че се страхува от този отговор.
ГЛАВА 14
Тридесет и две от бременните пациентки на Дайна Кавазаки дадоха съгласието си да участват в изпитанията на скенерите на Питър. Този факт не будеше изненада: Питър предлагаше хонорар от 500 долара просто затова, че бъдещата майка ще носи скенера в продължение на четири часа. Всяка пациентка беше с една седмица по-напреднала бременност, отколкото следващата участничка в експеримента.
Питър би желал да направи проучване по време на цялата бременност с много жени, но и началните резултати бяха недвусмислени. Вълната на душата се появяваше между деветата и десетата седмица от бременността. Преди това тя просто не съществуваше. Трябваше да извърши много по-прецизни изследвания, за да разбере дали вълната възниква вътре в самия зародиш, или — което според Питър бе по-малко вероятно — пристигаше по някакъв начин отвън.
Питър знаеше, че това ще промени света почти толкова, колкото изводът, че след смъртта наистина съществува някаква форма на живот. Някои щяха да продължат да роптаят срещу тази интерпретация, но сега Питър можеше категорично да заяви дали определен зародиш е личност — дали премахването му ще е просто изчистване на нежелан израстък, или акт на убийство.
Последиците от това щяха да бъдат дълбоки. Ами ако успееше да убеди папата, че вълната на душата е физическият подпис на безсмъртното същество и че душата се появява в десетата седмица на бременността? Това може би щеше да премахне ограниченията, наложени над ранните аборти.
Питър си спомни, че през 1993 година тогавашният папа беше казал на жените, изнасилени от войници в Босна и Херцеговина, че ще бъдат прокълнати, ако не износят и не родят бебетата си. Днес папата все още продължаваше да отказва да позволи контрол над раждаемостта в обхванатите от глад области, въпреки че безброй бебета умираха от недохранване.
Движението на жените — което Питър поддържаше, — разбира се, също щеше да реагира.
Питър винаги бе срещал трудности по отношение разбиранията си за аборта, особено в индустриализираните страни. Съществуваха напълно надеждни, ненатрапващи се на вниманието методи за контролиране на раждаемостта. В интелектуално отношение Питър винаги беше приемал, че жената има право да извърши аборт, но според него това бе отблъскващо. Нима не беше най-добре да се избегне нежеланото зачатие? Контролът на раждаемостта — от страна на двамата родители в дадена връзка — не беше нещо прекалено трудно за постигане. Защо тогава бе нужно да се опошлява чудото на възпроизводството?
Трябваха му само десет минути, за да намери в компютърната мрежа статистически данни, според които всяка една от пет бременности в Северна Америка завършва с аборт. Преди години той и Кейти също бяха заченали дете, без да го желаят. Питър беше доктор на науките, а Кейти имаше научна степен по химия — двама души, които не би трябвало да допуснат подобно нещо.
Но в конкретните случаи нищо не е така просто, както в абстракциите.
Но може би сега имаше оправдание за ограничаване на раждаемостта след като вече бе извършено зачатие. Душата, каквото и да представляваше тя, се появяваше приблизително на шестдесетия ден от бременността.
Питър не беше футурист, ала можеше да си представи докъде може да стигне обществото: след десетилетие без съмнение законите щяха да бъдат променени, разрешавайки аборт до появата на вълната на душата. А след появата й в зародиша съдът щеше да постановява, че нероденото дете е всъщност човешко същество.
Питър бе търсил отговори — хладни, неоспорими факти. Знаеше, че има само три възможни отговора на нравствения въпрос, повдигнат от аборта. Първо: детето е човешко същество от момента на зачатието. Това бе изглеждало винаги глупаво на Питър; в момента на зачатието детето не е нищо повече от една- единствена клетка, Второ: детето се превръща в човешко същество в момента, когато напусне тялото на майката. Това му изглеждаше също така глупаво. Макар че зародишът се храни от майката до срязването на пъпната връв, той е развит в достатъчна степен да осъществява жизнени функции седмици преди нормалния край на бременността, ако това е необходимо. Очевидно срязването на пъпната връв е нещо като прерязването на лентата при откриване на нов универсален магазин. Зародишът е човешко същество със самостоятелно функциониращо сърце и мозък — и мисли — преди появата си на бял свят.
Следователно всичко, направено от Питър, доказваше онова, което бе интуитивно ясно. Трета възможност: някъде между двете крайности: между зачатието и раждането — зародишът става самостоятелно човешко същество със свои права.
Можеше да се очаква, че третата възможност ще се окаже действително правилната. Според много религии пристигането на душата става някъде по средата на бременността. Свети Тома Аквински бе
