смъртта на Пеги Фенъл. Питър се впусна в множество технически подробности — в крайна сметка тези хора бяха медицински кореспонденти. Когато вълната на душата се отдели от главата на госпожа Фенъл, през публиката се разнесе шепот.
— Пуснете още веднъж последната част от записа — извика Пийкарц от „Стар“ и Питър направи знак на Джогиндър да го направи.
— Какво точно представлява това? — попита друг кореспондент.
Питър погледна Кейти, която седеше на първия ред. Очите й блестяха. Той се престори, че повдига незаинтересовано рамене.
— Това е електрическо поле с постоянни параметри, което напуска човешкото тяло през сляпото око в момента на смъртта.
— В момента точно когато настъпва смъртта? — попита Дилъни, дамата от „Нюсуърлд“.
— Да. Това е последната проява на електрическа активност в мозъка.
— И така… какво е това? — повтори жената. — Нещо като душа ли? — Тя изрече думата безцеремонно, като на шега. Така си оставяше пътечка за отстъпление, в случаи че се е държала глупаво.
Но през изтеклите седмици, откакто Саркар за пръв път бе произнесъл тази дума, тя не събуждаше особено безпокойство у Питър.
— Да — отвърна той. — Ние смятаме, че е тъкмо това. — Той извиси глас, обръщайки се към цялата аудитория. — Той е пред вас, дами и господа, първият пряк научен запис на онова, което може би е човешка душа, напускаща тялото.
Избухна страшна глъчка. Всички заговориха едновременно. Следващите два часа Питър прекара, отговаряйки на въпроси, макар че някои от репортерите, които разполагаха с по-малко време за предаване на материалите си, бяха грабнали информационните си пакети и бяха изчезнали почти незабавно. Питър обясни, че проучванията му занапред ще трябва да отговорят на въпроса какво става с вълната на душата, след като тя напусне тялото — и че както изглежда, полето запазва параметрите си, ала все още няма доказателство, че то не се разпада скоро след като е напуснало тялото. Той подчерта, че все още разполага с малко данни за съдържанието и структурата на вълната на душата, особено що се касае до смислената информация — ако въобще съществува такава, — която се съдържа в нея.
Ала това не променяше нещата. Представата за душата беше първична, универсално разбираема. Дълбоко в сърцата си хората вече бяха сигурни какво представлява вълната на душата.
Вечерта репортажът на CBC беше предаден от CNN в Щатите и от BBC Уърлд Сървис. Събитието беше разпространено по електронната мрежа за броени часове и се появи на първите страници на „Торонто Стар“ и няколко американски вестника. На следващия ден вестниците по целия свят публикуваха информация за него на първите си страници. За двадесет и четири часа целият развит в индустриално отношение свят бе научил за това откритие.
Питър Хобсън беше станал знаменитост.
— Още ли е на линия човекът, който се обади? — попита Донахю, който се бе завърнал на работа в дневната телевизионна програма след неуспешното си участие в изборите за президент на страната.
— На линия съм, Фил.
Донахю направи измъчена гримаса; напразно губеше ценни секунди.
— Говорете — разполагам с малко време.
— Бих искал да зная — продължи гласът на човека от телефонната линия — какво в действителност представлява животът след смъртта. Искам да кажа — сега вече знаем, че той съществува, но какво представлява наистина?
— Това е много хубав въпрос, господине — каза Донахю и се обърна към Питър. — Доктор Хобсън, какво представлява животът след смъртта?
Питър се размърда на стола си.
— Боя се, че въпросът попада по-скоро в областта на философията, отколкото…
Донахю се обърна към публиката в студиото.
— Уважаема публика, подготвени ли сме за такъв род въпроси? Наистина ли желаем да научим отговорите? И как би постъпила Америка, ако се окаже, че съществуването след смъртта е неприятно? — След това заговори като че на въздуха. — Браян, покажи им номер 14.
Върху екрана се появи диаграма.
— Шестдесет и седем процента от хората в тази прекрасна страна — започна Донахю — вярват, че вълната на душата доказва юдейско-християнския модел за рая и ада. Само единадесет процента вярват, че откритието ви, доктор Хобсън, опровергава този модел.
Диаграмата изчезна. Донахю забеляза повдигната ръка в дъното на студиото, втурна се към последния ред и пъхна микрофон под брадичката на жената:
— Да, госпожо. Вие вероятно имате кратък коментар.
— Точно така, Фил. Аз съм от Мемфис — в този град харесваме вашето шоу.
Отначало на лицето на Донахю се появи изражение на момченце, потупано за похвала по главицата.
— Благодаря, госпожо. — После се появи болезнен израз, сякаш нещо бе заседнало на гърлото му. — Разполагаме с много малко време.
— Въпросът ми е насочен към господин доктора. Смятате ли, че вашето откритие ще ви отведе в рая, или по-скоро ще попаднете в ада, заради това, че сте се намесили в тайнствата на Бога?
Лицето на Питър в едър план.
— Ами… нямам представа.
Донахю направи стандартния си театрален жест, като насочи показалеца си директно към камерата.
— Ще продължим след…
Човекът с посребряла коса се обърна с лице към публиката. Според таблоидите той наскоро бе преминал процеса за спиране на стареенето, предлаган от компанията „Живот безкрай“, така че зрителите можеха да очакват с нетърпение появата му по екраните поне през следващите няколко века.
— Живот след живота — изрече той със знаменателен глас. — Върху тази тема ще бъде съсредоточено вниманието ни в това издание на предаването „Джералдо“. Наши гости днес са: Питър Хобсън, ученият от Отава, който твърди, че е заснел безсмъртната душа, и монсеньор Карлос Латина от Лос Анджелис. — Джералдо се обърна към мъжа, облечен в черно расо. — Монсеньор, къде смятате, че се намират днес душите на онези духовници, които са извършвали сексуални злоупотреби с момчета от сиропиталища, управлявани от църквата?
Компютърна графика от купола на сградата на Капитолийския хълм. Музикална заставка. Телевизионен диктор:
— От АВС Нюс: седмицата с Питър Дженингс. От централата във Вашингтон има думата репортерът Питър Дженингс.
Дженингс, сивокос, навъсен, обърнал лицето си към камерата:
— Вълната на душата — факт или фантазия? Религиозно откровение или научна истина? Ще задаваме въпроси на нашите гости Питър Хобсън, инженерът, който пръв откри вълната на душата; Карл Сейгън, авторът на бестселъра „Очите на Съзиданието“ и Хелън Йоханес, съветник на президента по проблемите на религията в Америка. Малко предварителна информация по случая, която ще ви бъде поднесена от Кайл Адер. Скоро в нашето студио във Вашингтон ще пристигнат и…
(Кадър в среден план, показващ Доналдсън. Чертите му са строги; носи перука с цвят на кафява вакса)
— Сам Доналдсън…
(Кадър в среден план, изобразяващ Уил — посребрени коси и безизразни очи; носи папийонка като собственик на плантация, оттеглил се от активна дейност.)
— … и Джордж Уил. По-късно към нас ще се присъедини и коментаторката Сали Фернандес от „Уошингтън Поуст“. Всички те участват в нашата неделна програма.
