Следва реклама: Новият автомобил на стрелеца с лък Даниъл Мидланд, който не създава никакви екологични проблеми. Становището на „Дженерал Дайнамикс“ — „нашата работа подлежи на класификация, но преди всичко ние сме отговорни граждани“. Мерил Линч — „защото някой ден икономиката наистина ще преживее обрат в развитието си“.
(Публиката показана в общ кадър.)
(Шумът в студиото полека заглъхва.)
Дженингс говори отново:
— Благодаря, Кайл.
(Камерата показва в близък план гостите и водещите на предаването.)
На монитора на стената се появява Питър Хобсън, върху дисплея се появява надпис „Торонто“.
Сам Доналдсън се навежда напред.
— Професор Хобсън, вашето откритие на вълната на душата може да бъде разглеждано като велик механизъм за освобождение на потиснатите хора, като окончателно доказателство, че всички мъже и жени се раждат равни. Как смятате, какъв ефект би имало откритието ви върху тоталитарните режими?
Хобсън отговаря учтиво:
— Извинете, но аз не съм професор.
Доналдсън:
— Приемам поправката ви. Ала не оттеглям въпроса си, господине! Какъв ефект ще имат вашите открития върху нарушението на човешките права в източна Украйна?
След секунда размисъл Хобсън отговаря:
— Приятно ми е да мисля, че съм нанесъл удар върху неравенството сред хората, разбира се. Но ми се струва, че способността ни да проявяваме нечовешко отношение към редица проблеми е надживявала всяко предизвикателство, издигнато пред нея в миналото.
Джордж Уил, разперил пръстите на ръцете си:
— Доктор Хобсън, средният американец, който се задъхва под бремето на хищните данъци, наложени от правителството, въобще не го е грижа за геополитическите аспекти на вашата изследователска дейност. Средният почтен американец иска да знае какви са характеристиките на живота след смъртта — казано на прост и ясен език.
Хобсън, примигвайки:
— Това въпрос ли е?
Уил:
— Това именно е въпросът, доктор Хобсън.
Хобсън бавно клати глава.
— Нямам никаква представа.
ГЛАВА 16
Фактът, че изведнъж бе станал знаменитост, не попречи на Питър да продължи традиционните вечери със Саркар в ресторанта на Готлиб. Ала той искаше да работи по специфичен проблем със Саркар, затова започна без предисловие:
— Как се създава изкуствен интелект? Ти работиш в тази област — как го правиш?
Саркар изглеждаше изненадан.
— Ами има много начини. Най-старият е методът на интервюто. Ако желаем някаква система да изготви финансов план, задаваме въпроси на експерти в областта на финансовото планиране. След това редуцираме отговорите до серия от правила, които могат да бъдат представени в компютърен код — „ако А и В са верни, направи С“.
— А какво ще кажеш за скенера, който моята компания направи за теб? Нима не правиш пълни мозъчни копия на отделно взети индивиди?
— Правим значителен прогрес в тази насока. Имаме прототип, наречен „Рикгрийн“, но още не сме готови да обявим публично резултатите си. Нали си гледал комика Рик Грийн?
— Разбира се.
— Направихме му пълна скенерна картина. Получената в резултат на тези изследвания система сега може да пуска шеги, който са толкова смешни, колкото и онези, разказвани от самия Рик. Ако системата получи достъп до терминала „Канадска преса“ или до новините, предоставяни от телеграфната агенция на САЩ, тя може да генерира хумор по зададена тема.
— Добре. Значи си в състояние да клонираш в силиция отделен човешки ум…
— Използвай термините на двадесет и първия век, Питър. Ние използваме галиев арсенид, не силиций.
— Както и да е.
— Ала ти попадна тъкмо в същността на проблема, което го прави така важен: намираме се на етапа, когато можем да клонираме отделен човешки ум — какъв срам, че подобна техника не е съществувала и не е направена скенерна картина на Стивън Хокинг. Но има наистина малко случаи на приложение, при които светът би се заинтересувал от знанията само на един човек. За повечето експертни системи ти е необходимо
Питър кимна разбиращо.
— Освен това — продължи Саркар, — пълните мозъчни копия се оказват ужасно разхищение на ресурси. Когато създадохме „Рикгрийн“, се интересувахме само от чувството му за хумор. Но системата ни дава всичко останало, което Рик знае, включително и подхода му при отглеждане на децата, безкрайни знания за детските влакчета, които са неговото хоби, дори и готварските му рецепти — а на тях никой здравомислещ човек не би искал да подражава.
— Не можа ли да сведеш работата си до изолирането на чувството му за хумор?
— Това е трудно. Уменията ни пораснаха и успяваме да разшифроваме какво прави всяка нервна мрежа, но между тях съществуват множество връзки. Когато се опитахме да изтрием частта, свързана с отглеждането на децата, открихме, че системата не може да създава шеги за живота в семейството.
— Но си в състояние да създадеш точен дубликат на отделен човешки ум в компютъра, нали?
— Това е съвършено нова техника, Питър. Но що се касае до въпроса, който ми зададе — да, досега дубликатите изглеждат точни.
— И можеш, поне до известна степен, да разшифроваш функциите на различните нервни връзки?
— Да — отговори Саркар. — Нека отново подчертая, че сме го изпитали единствено върху прототипа „Рикгрийн“ — а това е ограничен модел.
— И щом си идентифицирал определена функция, значи можеш да я изтриеш от цялостното мозъчно копие?
— Да, но трябва да се има предвид, че изтриването на едно нещо може да промени реакцията на друго, което не изглежда свързано с първо. Да. Бих казал, че на този етап можем да постигнем това.
— Добре — каза Питър. — Нека ти предложа един експеримент. Да речем, че направим две копия на отделен човешки ум. В едното от тях ще изключиш всичко, свързано с физическото тяло: хормонални реакции, сексуален нагон и останалите подобни неща. Във второто ще премахнеш всичко, свързано с дегенерацията на тялото, със страха от старостта, от смъртта и така нататък.
Саркар изяде едно еврейско кръгло хлебче.
— И какъв ще бъде смисълът на всичко това?
— Чрез първото копие ще отговорим на въпроса, който всички непрекъснато ми задават: какъв е наистина животът след смъртта? Какво от човешката психика може да се запази, отделно от тялото? И докато се занимаваме с първото копие, ми хрумна, че бихме могли да направим и второ — образ и подобие на същество, което знае, че е физически безсмъртно, като някой човек, преживял процеса на компанията
