— Не мога да ви пусна да си вървите — заяви мъжът, протегна ръка и…
… сграбчи рамото й.
Преди Питър да успее да реагира, Кейти заби токчето на обувката си в крака на мъжа и той изрева от болка.
— Махайте се! — изкрещя Кейти, стисна здраво ръката на Питър и го поведе през улицата.
— Добре се справи — измърмори Питър, все още объркан, ала въпреки това силно впечатлен.
Кейти отметна черната си коса и го погледна. После каза:
— Никой няма да досажда на съпруга ми. — И му подари усмивка от цял мегават.
Звънецът на входната врата издрънча. Род Чърчил погледна часовника си. Двадесет и шест минути. Все още не беше получавал безплатна вечеря от компанията, макар че учителката по история в гимназията, казваше, че била имала това щастие два пъти. Питър хвърли поглед и към дисплея на камерата, осигуряваща безопасността на входната врата — нещо, което не бе привикнал да прави. Да, човекът беше сто процента шофьор от веригата „Храна-Храна“: ярката му оранжево-бяла униформа привличаше погледа отдалеч. Род се запъти по коридора към антрето, погледна се в огледалото, за да се увери, че косата му е сресана добре над плешивината, и отвори вратата. Разписа квитанцията за получаване, взе копието, благодари, после занесе вечерята си в трапезарията. Наля си чаша бяло вино, пусна телевизора и се разположи на масата, готов да се наслади на вечерята си.
Телешката пържола бе леко жилава. Но пък сосът тази вечер беше особено вкусен. Род изяде всичко и отопи до капка соса. А когато започна ябълковия сладкиш, започна и болката: ужасно пулсиране в тила и мъчително усещане — като че някой забиваше пирони в очите му. Почувства как сърцето му се разтуптява. По челото му изби пот, догади му се. Изведнъж му стана горещо. Изправи се, за да отиде до телефона и да извика помощ, но го връхлетя непоносима болка. Той политна назад, събори стола си и падна върху покрития с килим под.
Питър и Кейти вече си бяха легнали, ала мониторът им, производство на фирмата „Хобсън“, знаеше, че все още не са заспали, затова позволи на телефона да звъни.
В спалнята нямаше видеофон и Питър пипнешком затърси слушалката върху нощното шкафче в тъмното.
— Ало.
От мембраната долетя плач.
— О, Питър! Питър!
— Бани, ти ли си?
Кейти чу името на майка си и веднага се надигна и извика:
— Светни! — Домашният компютър запали двете лампи в спалнята.
— Питър… Род е мъртъв.
— О, Боже мой! — прошепна Питър.
— Какво има? — попита Кейти. — Какво се е случило?
— Какво се е случило? — повтори думите й Питър.
— Върнах се от курса по френски и го намерих проснат на пода в трапезарията.
— Извика ли линейка? — попита Питър.
— Какво е станало? — ужасено възкликна Кейти.
— Да — изхлипа Бани. — Казаха, че идват веднага.
— И ние тръгваме — каза й Питър. — Ще дойдем колкото се може по-бързо.
— Благодаря ти — изстена Бани.
— Чакай ни — каза Питър. — Тръгваме. — И затвори телефона.
— Какво е станало? — пак попита Кейти.
Питър я погледна. Очите й бяха широко отворени. Божичко, как да й каже?
— Майка ти — отговори той. Знаеше, че тя го знае, но му трябваше време, за да се овладее. — Баща ти… баща ти е мъртъв.
Кейти пребледня и заклати невярващо глава.
— Облечи се — каза меко Питър. — Трябва да тръгваме.
ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ИЗСЛЕДВАНЕ НА „ГАЛЪП“ ПОД НАСЛОВ „РЕЛИГИЯТА В АМЕРИКА“ ПОКАЗВА, ЧЕ ПОСЕЩЕНИЕТО В ЦЪРКВИТЕ ТАЗИ СЕДМИЦА СЕ Е УВЕЛИЧИЛО С 13.75% В СРАВНЕНИЕ С МИНАЛАТА.
БОЛНИЦАТА „КРИСТИЯН БЕРНАР“ В ГРАД МАНДИТАВИЛ, АЗАНИЯ, ДНЕС ОБЯВИ, ЧЕ ПРИЕМА ФОРМАЛНО ОТДЕЛЯНЕТО НА ВЪЛНАТА НА ДУШАТА ОТ ТЯЛОТО КАТО МОМЕНТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СМЪРТТА.
ДИРЕКТОРЪТ НА СРЕДНО УЧИЛИЩЕ ДЖОН ЧОБЕЙНИЪН ЗАПОЧНА ПРОИЗВОДСТВОТО НА СВОЯ ПОСЛЕДЕН КОМПЮТЪРЕН ФИЛМ „ЛОВЕЦ НА ДУШИ“. ФИЛМЪТ РАЗКРИВА ИСТОРИЯТА НА ЛУД САНИТАР, РАБОТЕЩ В ГОЛЯМА БОЛНИЦА, КОЙТО ЗАЛАВЯ ДУШИТЕ НА ХОРАТА И ГИ ЗАДЪРЖА В МАГНИТНИ БУТИЛКИ, ЗА ДА ИЗМЪКНЕ ОТКУП ОТ РОДНИНИТЕ ИМ. „ТВОРБАТА МИ Е ПОСВЕТЕНА НА ЖИВОТА СЛЕД СМЪРТТА — ЗАЯВИ ЧОБЕЙНИЪН. — ПРАВЯ ФИЛМА ИЗЦЯЛО ПОСРЕДСТВОМ КОМПЮТЪРНИ РЕПРОДУКЦИИ НА МЪРТВИ АКТЬОРИ.“ В ГЛАВНИТЕ РОЛИ ЩЕ ВИДИТЕ БОРИС КАРЛОФ И ПИТЪР ЛОР.
КОМПАНИЯТА „ЖИВОТ БЕЗКРАЙ“ СЪС СЕДАЛИЩЕ В САН РАФАЕЛ, КАЛИФОРНИЯ ОБЯВИ ДНЕС, ЧЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИЯ МЕСЕЦ Е ДОСТИГНАТ РЕКОРД В ПРОДАЖБИТЕ НА ПАТЕНТОВАНИЯ НАНОТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОЦЕС ЗА ПОСТИГАНЕ НА БЕЗСМЪРТИЕ. ФИНАНСОВАТА ЕКСПЕРТКА ГУДРУН МЪНГИ ОТ ФИРМАТА „МЕРИЛ ЛИНЧ“ ПРЕДПОЛАГА, ЧЕ РЕКОРДНИТЕ ПРОДАЖБИ СА ПРЯКО СЛЕДСТВИЕ ОТ ОТКРИТИЕТО НА ВЪЛНАТА НА ДУШАТА. „НЯКОИ ХОРА — ЗАЯВИ ТЯ — ОПРЕДЕЛЕНО НЕ ЖЕЛАЯТ ДА СРЕЩНАТ СВОЯ СЪЗДАТЕЛ.“
НОВИНИ ОТ СЪДЕБНИТЕ ЗАЛИ: ГРАД ОШКОШ, ЩАТА УИСКОНСИН. ОБВИНЕНИЯТ В СЕРИЯ ИЗНАСИЛВАНИЯ ГОРДЪН ШПИЦ ДНЕС ВНЕСЕ В СЪДА МОЛБА ЗА ПОМИЛВАНЕ, В КОЯТО ЗАЯВЯВА, ЧЕ Е НЕВИНЕН ПОРАДИ ОСОБЕНА ВИД ЛУДОСТ, ЧИЯТО ЖЕРТВА БИЛ. ШПИЦ ТВЪРДИ, ЧЕ ОТ ДВАНАДЕСЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ СЕ ОТДЕЛЯЛ ОТ ТЯЛОТО СИ, И СМЯТА, ЧЕ ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ, КОГАТО Е ИЗВЪРШИЛ ИЗНАСИЛВАНЕ, ДУШАТА МУ Е НАПУСКАЛА ТЯЛОТО И СЛЕДОВАТЕЛНО ТОЙ НЕ Е ОТГОВОРЕН ЗА ИЗВЪРШЕНИТЕ В ТЕЗИ МОМЕНТИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
ГЛАВА 33
Сандра Файлоу вкара в компютъра всички лични имена, на които се бе натъкнала по случая с убийството на Ханс Ларсен. Включи и улицата, на която бе живял, компанията, за която бе работил, града, където бе прекарал последната си отпуска, имената на съседи, роднини, приятели и колеги. Освен това внесе в паметта на компютъра и редица термини, свързани с осакатяването, което бе получил Ханс Ларсен.
Когато приключи, разполагаше със списък с над двеста думи. След това възложи на компютъра да търси статистическите данни за всичките случаи на убийства през изтеклата година в Торонто и неговите покрайнини. Искаше да провери дали в посочените доклади не се повтарят едни и същи термини. На компютъра му бяха необходими само няколко секунди да завърши търсенето. Нищо сериозно като резултат.
Сандра кимна. И сама би си спомнила, ако бе чувала нещо за подобен случай. В края на краищата не всеки ден полицията открива труп с отрязан пенис. Компютърът й представи предложения за разширяване
