свикнала. За двадесет години работа в клиниката, когато между облъчващата тръбичка и лекаря нямаше никаква защитна преградка (бе попадала под проводника с високото напрежение и едва оцеля), Донцова всеки ден дишаше въздуха на рентгеновите кабинети и прекарваше повече часове, отколкото бе прието, в отделението за диагностика. Независимо от всички предпазни маски и ръкавици, тя бе получила навярно повече рентгени и от най-търпеливите тежко болни пациенти, само че никой не бе си направил труда да ги изчисли.
Бързаше, но не защото искаше да излезе час по-скоро, а защото не трябваше без нужда да държи включен рентгеновия апарат. Показа на Костоглотов твърдото легло с издигнато за главата, над което се намираше тръбичката, и го помоли да открие корема си. След като легна, Костоглотов усети по кожата си гъдел, сякаш тя държеше четчица в ръка, с която очертаваше някакви фигури и цифри по корема му.
Веднага след това обясни на сестрата рентгенотехничка схемата на квадрантите и на какво разстояние да държи тръбичката. После помоли Костоглотов да легне по корем и отново повтори указанията си.
— След сеанса елате при мен.
Щом тя излезе, сестрата отново го накара да легне по гръб и покри първия квадрант с чаршафи, след това донесе някакви тежки гумени парчета с оловен цвят и започна да покрива с тях всички места около определения квадрант, които не трябваше да бъдат облъчени.
Излезе и сестрата, затвори вратата и се показа на прозорчето на дебелата стена. Чу се тихо жужене, светнаха лампички и главната тръбичка се нажежи.
И през клетките на кожата на корема, а после през органите, чието име не знаеше дори притежателят им, през туловището на жабата подутина, през стомаха или червата, през кръвта по артериите и вените, през лимфата, клетките, гръбначния стълб и костите, след това през съдовете и кожата там, на гърба, през леглото и по-дълбоко през четирисантиметровото дюшеме на пода и до самите каменни основи и под тях потекоха всепроникващите рентгенови лъчи, непонятните за човешкия ум трептящи вектори на електрическото и магнитното поле или малко по-разбираемите квантови лъчи, разкъсващи и правещи на решето всичко, което им се изпречеше по пътя.
И тази варварска екзекуция, протичаща безмълвно и неусетно за разстрелваните тъкани, само след двадесет сеанса върна на Костоглотов желанието да живее и вкуса към живота, и апетита, и дори веселото настроение. След второто и третото „обстрелване“, освободил се от болките, които правеха непоносимо съществуването му, у него се появи желание да разбере по какъв начин тези проникващи снаряди могат да бомбардират злокачествената подутина, без да наранят останалата част на тялото. Костоглотов не можеше спокойно да приеме лечението, докато не разбере идеята, заложена в него, и не й повярва.
И той се постара да научи заложения в рентгенотерапията способ на лекуване от Вера Корнилиевна, тази мила жена, обезоръжила неговата предвзетост и мнителност още по време на първата им среща под стълбището, когато той бе решил, че само пожарната или милицията са в състояние да го накарат да напусне мястото си.
— Вие не ме щадете, обяснете ми всичко — успокояваше я той. — Аз съм като онези войници, които, докато не разберат и не вникнат в смисъла на дадена битка, не тръгват в атака. Възможно ли е рентгенът да разруши болното място, без да засегне здравите тъкани?
Всички мисли и чувства на Вера Корнилиевна можеха да се забележат по изражението на устните й, а след това — в погледа й. Костоглотов веднага разбра по тях колебанието на лекарката. (Какво би могла да му разкаже тя за тази сляпа артилерия, обстрелваща безмилостно с еднакво удоволствие и чуждите, и своите?)
— Ох, не ни е позволено… Е, добре. Разбира се, рентгенът разрушава всичко по пътя си. Само че нормалните тъкани се възстановяват бързо, а заразените — не.
Костоглотов не знаеше дали му казва истината, но начинът, по който произнесе думите, му хареса.
— При такива условия съм съгласен да участвам в играта. Благодаря. Сега вече ще се постарая да оздравея.
И наистина започна да оздравява. С желание лягаше под рентгена и по време на сеанса упорито внушаваше на клетките на туморното огнище, че се разрушават, че с тях е свършено.
А въобще в апаратната мислеше за каквото се сети, дори понякога и дремеше.
Сега той огледа всички маркучета и проводници, висящи от апарата, и искаше да си обясни защо са толкова много и ако има някакво охлаждане, какво е — водно или маслено. Но мисълта му бързо се разсея и той не успя да намери отговора.
Забеляза, че мисли за Вера Хангард. Бе убеден, че такава мила жена никога няма да се появи в Уш Терек. Обикновено когато срещнеш такива жени, можеш винаги да бъдеш сигурен, че са омъжени. Но Костоглотов не свързваше в мислите си нейната личност с тази на мъжа й. Мислеше колко приятно ще бъде да поговори с нея, но не между другото, а дълго, като се разходят заедно из двора на клиниката. Понякога имаше желание да я изплаши с категоричността на разсъжденията си, защото му бе забавно да я вижда как по детски се смущава. Когато я срещаше в коридора или в стаята, всеки път долавяше в слънчевата й усмивка вроденото милосърдие. Да, тя е просто добра. А устните…
Тръбичката на рентгена тихо жужеше.
Костоглотов мислеше за Вера Хангард, но и за Зоя. Оказа се, че най-силното впечатление от вчерашната вечер, изплувало още тази сутрин, бе от стегнатите й големи гърди, които, изпънати почти хоризонтално, приличаха на преградка на етажерка. Тогава, по време на разговора, той забеляза на масичката доста тежка голяма линийка, вероятно за разчертаване на ведомости, която бе дървена. През цялата вечер Костоглотов се съблазняваше от желанието да вземе тази линийка и да я сложи на преградката между гърдите й, за да разбере дали ще се задържи, макар да бе убеден, че няма да падне.
Мислеше и с известна благодарност за особената тъкан, която слагаха под корема му, преди да започне облъчването; имаше усещането, че чува глас: „Не се страхувай, ще те защитя!“
А може би това покритие не е достатъчно надеждно и го слагат не съвсем акуратно? За тези двадесет дни Костоглотов не просто се върна към живота — към яденето, движението и веселото настроение, но и към усещанията, най-забележителното в живота, което бе загубил през последните месеци, прекарани в страдания. Значи оловната тъкан бе надеждна защита!
Но въпреки всичко трябваше да напусне клиниката, докато е цял!
Той не разбра кога жуженето е спряло и розовите нишки са започнали да изстиват. Влезе сестрата и започна да сваля от него защитните пособия и чаршафите. Той стана, сложи краката си на пода и добре видя на корема си виолетовите клетки и следите, останали от облъчването, които приличаха на цифри.
— А с къпането как стои въпросът?
— Само с разрешение на лекарите.
— Добре измислено! Значи сте решили всичко за месец напред?
Отиде при Донцова. Тя седеше в кабинета с късофокусните апарати и гледаше осветени рентгенови снимки. Двата апарата бяха изключени, прозорчетата — отворени. Друг човек в кабинета нямаше.
— Сядайте — каза сухо Донцова.
Той седна.
Людмила Афанасиевна продължаваше да сравнява двете рентгенограми.
Макар Костоглотов да спореше с нея, това бе повече защита срещу излишните изисквания на медицината, разработени в специални инструкции. Самата Донцова се ползваше с авторитет пред него — не само поради решителността си, повече присъща на мъжете, уверените команди в тъмното пред екрана, възрастта и безусловната преданост към работата си, но и преди всичко поради това, че още първия ден уверено определи границите на тумора. За правилността на движенията й говореше и самото туморно огнище, което сякаш също почувства, че го опипва специалист. Само болният може да оцени дали лекарят правилно движи пръстите си по поразеното място. Донцова вършеше работата си толкова уверено, че въобще не й бе нужен рентген, за да определи местонахождението на болката.
Сложила най-после рентгенограмите на масата, тя свали очилата си и каза:
— Костоглотов, в историята на болестта ви има съществена празнота. Нужно ни е с абсолютна увереност да установим природата на първичния стадий на буцата ви. — Когато Донцова преминаваше на медицински теми, маниерът й на говорене ставаше много бърз и тя буквално изстрелваше на един дъх дългите фрази, изпъстрени с термини. — Това, което ни разказахте за операцията, направена по-миналата
