маймуната започнала да си прави с него съвсем непристойни шеги.
— Как! — гръмовито възкликнал Настрадин Ходжа. — О, нечестивци и богохулни! Вие нарушихте забраната ми, осмелихте се, докато аз четях молитвата, да мислите за онова, за което ви забраних да мислите! — Той смъкнал одеялото и се нахвърлил върху лихваря: — Защо си ме повикал! Сега разбирам, че не си искал да се излекуваш! Искал си да унищожиш мъдростта ми, подучили са те враговете ми! Но пази се, Джафар! Още утре всичко ще бъде известно на емира! Ще му разкажа, че през цялото време, докато чете молитвата, нарочно, с богохулни цели ти мисли за маймуната! Пази се, Джафар, и всички вие се пазете: това няма да ви се размине току-така, знаете какво наказание ви чака за богохулство!
А тъй като наистина за богохулство се полагало много тежко наказание, всички роднини се вцепенили от ужас, а лихварят взел да ломоти нещо в старанието си да се оправдае. Но Настрадин Ходжа не го слушал; той рязко се обърнал и си излязъл, като тръшнал вратата.
Скоро изгряла луната и заляла цяла Бухара с меката си и топла светлина. А в къщата на лихваря до късна нощ се чували викове и псувни там се разправяли кой пръв е помислил за маймуната.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
След като изиграл лихваря, Настрадин Ходжа се запътил към двореца.
Завършила дневните си работи, Бухара заспивала. Прохладен мрак витаел из улиците, под мостовете звучно пеела водата. Дъхало на влажна земя, тук-там краката на Настрадин Ходжа се хлъзгали по калта: това означавало, че тук е работил особено усърден поливач, овлажнил пътя обилно, та нощният вятър да не вдига прахоляк и да не тревожи съня на уморените хора из дворовете и по покривите. От градините, потънали в мрак, над стоборите литвала нощна благоуханна хладовина. Далечните звезди намигали на Настрадин Ходжа от висинето, обещавали му сполука. „Да! — подсмивал се той. — Светът все пак не е подреден зле за оня, който носи на раменете си глава, а не празна кратуна!“
По пътя той свърнал към пазарния мегдан, видял ярките гостоприемни светлини в чайханата на приятеля си Али. Настрадин Ходжа избиколил чайханата, почукал на вратата. Отворил му самият стопанин. Те се прегърнали, влезли в тъмната одая. Зад тънката преградка се чували гласове, смях, звън на съдини. Али заключил вратата, запалил газеничето.
— Всичко е готово — съобщил той. — Ще чакаме Гюлджан в чайханата. Ковачът Юсуф й е приготвил безопасно убежище. Магарето ден и нощ стои оседлано, то е здраво, редовно яде и е здравата надебеляло.
— Благодаря ти, Али. Не знам ще мога ли някога да ти се отблагодаря.
— Ще можеш — рекъл съдържателят на чайханата. — Ти, Настрадин Ходжа, можеш всичко и нека не говорим повече за благодарност.
Те седнали, зашепнали си. Съдържателят показал един мъжки халат, приготвен за Гюлджан, голяма чалма, която да скрие плитките й.
Споразумели се за всичко. Настрадин Ходжа вече се канел да тръгва, когато зад стената чул познат глас. Бил гласът на сипаничавия шпионин. Настрадин Ходжа открехнал вратата, надникнал. Сипаничавият шпионин, в разкошен халат, с чалма, с лъжлива брада на лицето, седял с група прости хорица и важно приказвал:
— Оня, който през цялото време се представяше пред вас за Настрадин Ходжа, не е никакъв Настрадин Ходжа, а обикновен самозванец. Истинският Настрадин Ходжа съм аз! Но отдавна се отрекох от всичките си заблуди, защото разбрах колко гибелни и нечестиви са те. И аз, истинският, същинският Настрадин Ходжа, ви съветвам да последвате моя пример. Най-сетне разбрах, че ислямът е единствената праведна вяра, разбрах, че нашият велик, слънцеподобен емир наистина е наместник на аллаха на земята, което се доказва от несравнимата му мъдрост, от неговото благочестие и милосърдие. Това ви го казвам аз, същинският Настрадин Ходжа!
— Ехе! — тихичко рекъл Настрадин Ходжа, като по-бутвал с лакът съдържателя на чайханата. — В какви игри се впуснаха, като си мислят, че ме няма в града. Ще трябва да им напомня за себе си. Али, ще оставя временно при тебе лъжливата си брада, сърмения халат и чалмата, а ти ми дай някоя вехтория.
Съдържателят му подал халата, който отдавна вече служел за постелка — мръсен, окъсан й пълен с бълхи.
— Нарочно ли ги развъждаш? — попитал Настрадин Ходжа, като навличал халата. — Сигурно си решил да откриеш търговия с месо от бълхи. Но бълхите първи ще те изядат, Али.
С тези думи той излязъл на улицата. Съдържателят се върнал при гостите си, като нетърпеливо очаквал какво ще стане по-нататък. Не чакал дълго. От уличката с уморената походка на човек, оставил зад гърба си цял ден път, излязъл Настрадин Ходжа. Той се изкачил в чайханата, седнал в сянката, поискал чай. Никой не обръщал внимание на Настрадин Ходжа: какви ли не хора бродят по бухарските пътища? Сипаничавият шпионин продължавал:
— Моите заблуди са неизброими, но сега аз, Настрадин Ходжа, се разкаях и дадох клетва да бъда благочестив, да изпълнявам всички предписания на исляма, да се подчинявам на емира, на неговите везири, управители и стража. Оттогава се сдобих с покой и блаженство и умножих състоянието си; по-рано бях презрян скитник, а сега живея, както е редно да живее всеки добър мюсюлманин.
Някакъв камилар със затъкнат в пояса камшик почтително подал на сипаничавия шпионин чаша чай.
— Пристигнах в Бухара от Коканд, о, несравними Настрадин Ходжа. Много бях слушал за твоята мъдрост, но никога не бях предполагал, ле ще ми се случи да те срещна и дори да разговарям с тебе. Сега на всички ще разправям за срещата с теб и ще предавам думите ти.
— Така, така! — одобрително кимнал сипаничавият шпионин. — Разказвай на всички, че Настрадин Ходжа се е поправил, отрекъл се е от заблудите си, сега е благочестив мюсюлманин, верен роб на великия емир. Нека всички знаят това.
— Имам един въпрос към тебе, о, несравнени Настрадин Ходжа — продължи камиларят. — Аз съм благочестив мюсюлманин и не искам да нарушавам законите дори от неведение, а пък не зная как трябва да постъпи човек, когато се къпе в някоя река и изведнъж чуе призива на мюезина. На коя страна е най-добре да обърне погледа си?
Сипаничавият шпионин се усмихнал снизходително:
— Разбира се, към Мека… От тъмния ъгъл се дочуло:
— Към дрехите. Така ще бъде най-добре, за да не се върне в къщи гол.
Въпреки почитта си към сипаничавия шпионин, всички навели глави, за да скрият усмивките си.
Шпионинът втренчено погледнал Настрадин Ходжа, но нали той бил в сянка, не го познал.
— Кой кряка там от ъгъла? — рекъл той високомерно. — Хей, голтако, ти, изглежда, си намислил да се състезаваш по остроумие със самия Настрадин Ходжа?
— Къде ще се състезавам с него аз, нищожният — отговорил Настрадин Ходжа и скромно продължил да си пие чая в ъгъла.
Към шпионина се обърнал друг някакъв селянин:
— Кажи ми, о, благочестиви Настрадин Ходжа, когато един мюсюлманин участвува в погребална процесия, къде според предписанията на исляма е най-добре да се намира? Пред погребалната носилка или отзад?
Шпионинът важно вдигнал пръст, като се канел да отговори, но гласът от ъгъла го изпреварил:
— Съвсем безразлично е — отпред или отзад, стига да не е в самата носилка.
Веселият съдържател се хванал за корема и клекнал от смях; не могли да се сдържат и останалите. Тоя човек в ъгъла бил остроумен и ако искал, можел да се състезава дори с Настрадин Ходжа.
Освирепял, шпионинът бавно възвил глава:
— Хей ти, какъв беше там! Виждам, имаш твърде дълъг език, гледай да не се разделиш с него! За мене е нищо да го унищожа с остроумието си — добавил шпионинът, като се обръщал към наобиколилите го хора, — но ние водим сега благочестива и назидателна беседа, в която остроумието е неуместно. Всичко си има времето и затова оставям без отговор думите на голтака. И тъй, аз, Настрадин Ходжа, ви призовавам, о, мюсюлмани, да следвате моя пример във всичко: уважавайте моллите, подчинявайте се на властите и благоденствие ще изпълни вашите къщи. А най-важното, не слушайте разни подозрителни скитници, които
