— Как си посмял да отваряш ковчежето!
— Ха! А вие как посмяхте да ме пратите с лъжлива информация? Заради вас сега над главата ми тежи обвинението за убийство на ньоджански дипломат. Зная, че на вас дължа освобождаването си от затвора, но това едва ли ще разубеди консула от идеята да ми лепне присъдата, когато удари часът. Ето защо ви предлагам вече да ми казвате само истината.
Известно време се измервахме с погледи. Не забелязах на лицето на принцесата никакви признаци, че възнамерява вече да казва само истината.
— Знаете ли кой е убил Атилан?
— Не.
— Настина?
Тя ме погледна учудено.
— За какво ви беше притрябвало това заклинание? И откъде се е взело? Какво търсеше в ковчежето?
Принцесата се надигна с очевидното намерение да си върви. Ядосах се. Така и така щяха да ме хвърлят отново в тъмницата, поне исках да знам причината. Не се сдържах и й казах няколко не съвсем лицеприятни нещица. Тя ме изгледа с пребледняло лице, метна на масата една малка кесия и заяви, че партньорството ни е приключило.
— Само не блъскайте вратата, като излизате.
Блъсна я. Преброих парите. Трийсет гурана. Заплатата ми за три дни. Не беше чак толкова зле. Само още четиристотин и седемдесет и щях да мога да се издължа на Братството. Де да знаех за какво е всичко това. Пийнах още малко бира и се изтегнах. Сигурно съм заспал в мига, когато съм опрял глава във възглавницата.
7.
Събуди ме Макри — в три и половина сутринта.
— Макри, сто пъти съм ти казвал да не нахлуваш в стаята ми така! Ами ако имах гости?
Последното я накара да прихне.
— Ще започна да поставям заклинание на вратата — заканих се аз.
— Твоите заклинания няма да ме задържат и петнайсет секунди, Траксас.
Така и предполагах. Макри била на тринайсет, когато я взели за гладиатор в галериите. Седем години робство при орките са достатъчни да поизучиш някоя и друга магия. Надигнах се. Тя вече беше отворила кутията с фигурки за ниарит.
— Какво ти става? — попита ме. — Изглеждаш по-тъжен и от ньоджанска проститутка.
Разказах й за принцесата.
— Плати ми за три дни, а се надявах на повече. Сигурно вече няма и да си помисли да ме наеме. Тъй че забрави за помощта й — говоря за университета.
— Значи си я обидил?
Признах, че не съм се държал с подобаваща почтителност. Макри извади няколко цигари с тазис.
— Ей това ще те поразвесели.
— Ако Гурд разбере, че си ги взела от кръчмата, ще те изхвърли на улицата.
Тя вдигна рамене. Запалих една от цигарите.
— Как върви подготовката в Училището?
— Добре. По-добре е, отколкото да греба на галера.
— На изглеждаш особено ентусиазирана.
— Щях да се чувствам по-добре, ако другите ученици не ми се надсмиваха постоянно. Шепнат си зад гърба ми, че съм орк. Бих отсякла една-две глави, но веднага ще ме изгонят. Пък и не ми позволяват да си нося секирата по време на занимания.
Тя също запали цигара и почна да подрежда фигурките. В първия ред отляво надясно бяха пешаците хоплити, после стрелците с лък и накрая тролите. Задният ред се състоеше от слонове, тежки конни рицари и леки конни копиеносци. Всеки от играчите освен това разполагаше с обсадна кула, лечител, арфист, магьосник, герой и чумозаразител. В дъното на дъската беше разположен замъкът — целта на играта беше да се защитава собственият замък и да се щурмува противниковият.
— Одеве видях Керк да се навърта около вратата ти — каза Макри.
Керк работи за мен като осведомител. В повечето случаи е безполезен, заради пристрастеността си към дуа.
— Сигурно е имал да ми казва нещо. Още утре ще го потърся.
Отворих една бира, сипах по малко кли, всмукнах от тазиса и подхванах стандартното начало — като изпратих пешаците по фланговете. Макри също отвърна по обичайния начин, насочвайки леките копиеносци да парират фланговото движение на моите части. Забелязах обаче, че измества напред чумозаразителя. Преместих неколцина стрелци с лък в предна позиция, за да подпомогнат настъплението на пешаците, и подготвих зад тях лечителя и магьосника.
Макри е от нетърпеливите играчи — още на следващия ход вкара в бой тежката кавалерия и слоновете. Отстъпих малко и пратих арфиста, под защитата на героя, да спре слоновете. Музиката на арфиста действа приспивно на слоновете и те скоро изпаднаха в транс. Докато ги гледаше ядосано, наредих на тролите да заобиколят обездвижените чудовища и да се хвърлят напред.
Междувременно солидната фаланга от хоплити и лъконосци съумя да издържи на натиска на леката кавалерия и даде възможност на обсадната кула да се премести към центъра. Кавалеристите на Макри сееха поражения сред моите верни хоплити, но лечителят бе там и правеше каквото може. Междувременно магьосникът държеше под контрол нейния герой.
Благодарение на припрените й действия нейният магьосник се озова извън обсега на главното сражение, което се разрази в средата на терена. Пратих героя на десния фланг заедно с няколко слона и така заплаших силите й с пробив. За миг, когато тя отстъпи внезапно, силите ми се озоваха в полето на чумната епидемия и аз изгубих няколко слона преди героят ми да достигне чумозаразителя и да го принуди да побегне. По същото време моят чумоносец си проби път по левия фланг, подронвайки отбраната на Макри. Още на следващия ход пробих едновременно и двата й фланга. Тролите и тежката кавалерия обкръжиха и убиха нейния магьосник и героя. Хоплитите успяха да разцепят леката кавалерия и нахлуха в откритото пространство, следвани от обсадната кула. Макри полагаше отчаяни усилия да спаси положението, ала малко след това моят чумоносец се озова в гъстите редове на тролите й и взе да ги коси. Ето че обсадната кула бе опряла в стените на нейната крепост.
В ниарита не е изключено да се излезе дори от най-тежкото положение, но не и когато човек играе срещу противник от моята класа. Остатъците от армията на Макри се пръснаха. Моят герой поведе орда хоплити по стълбичките на обсадната кула и оттам те се прехвърлиха безпрепятствено в крепостта. Победа за Траксас.
— По дяволите — бе краткият, но достатъчно съдържателен коментар на моята противничка. Не я бива да губи, но и аз съм същият. За щастие този път спечелих.
— Следващия път ще ти видя сметката — закани се Макри.
— Няма начин. Винаги държа в запас няколко колесници.
Макри изсумтя недоволно, допи на един дъх бирата си и си тръгна. Проснах се в леглото, духнах свещта и се помъчих да заспя. Но така и не успях, защото едва се бях унесъл, когато Ханама, най-страшната в Гилдията на убийците, ме погъделичка с ножа си по шията. Неприятен начин да се пробуди човек след тежък ден.
8.
Трепкащата светлина на свещта едва озаряваше стените на стаята — толкова, колкото да различа лъщенето на опряното в гърлото ми острие и зловещата фигура на надвесената над мен убийца. Бях прикован към леглото, неспособен да помръдна. Отвратителен начин да се събудиш. И друг път бях срещал Ханама. В тяхната гилдия се подвизава под номер три, което значи, че хич не си поплюва. И въпреки това
