— Кой уби баща ви.
— Този, който го снабдяваше с дуа, поне така мисля.
Думите й ме завариха неподготвен. Не фактът, че Талий Зеленото око е вземал дуа — това е често срещано явление сред аристокрацията и магьосниците. Но в доклада за убийството не се съобщаваше нищо за пласьор на дуа.
— Аз пък мислех, че е отровен от слугата.
Тя се изсмя пиянски.
— Така казват… Не искаха още един скандал да разтърси Двореца. Баща ми не беше отровен. Убиха го с арбалет. Не си беше платил на пласьора.
Пред вратата се чуха стъпки и след миг влязоха няколко стражници.
— Наемете ме да открия убиеца — почнах бързо, но вече беше твърде късно. В момента, в който тя се строполи в несвяст на пода, в стаята влезе префектът Галвиний, началник на стражниците в Тамлин.
С префекта се знаем добре. Той не ме обича, също като Толий. Може би дори повече. Достатъчно бе да хвърли един поглед на неподвижното тяло на пода и незабавно нареди да ме арестуват. Без много приказки ме натовариха в една зарешетена карета и ме откараха в затвора.
Не ми беше за пръв път да попадам в тъмницата по време на разследване, но досега не ми се беше случвало да ме прибират заради нещо, което дори не съм започнал да разследвам. Зачудих се дали не е време наистина да си сменя професията.
5.
Най-лошото нещо в затвора е жегата. И миризмата. Освен това не дават бира. Компанията също не е за завиждане. Има доста недостатъци в това да попаднеш в тъмницата.
Седях в една тясна килия, в компанията на друг затворник, който категорично отказа да разговаря с мен и изглеждаше намусен като ньоджанска курва. Изпитах истинско облекчение, когато най-сетне долетя призивът за вечерна молитва. Поне щях да се захвана с нещо смислено.
На няколко пъти поисках от стражите да ми пратят адвокат, но молбите ми оставаха без последствие. Вярно, че нямам личен адвокат (крайно време е да си потърся, като се има предвид в какви каши се забърквам), но като гражданин на Тюрай имам право поне на обществен защитник. Не го получих.
Обърнаха ми внимание чак късно вечерта. Двама стражници отвориха вратата и ме поведоха по коридора към стаята за разпити. Заместник-префектът Прасий ме очакваше зад едно бюро. Изгледа ме намръщено.
Донякъде се зарадвах, че виждам Прасий. Не че ме харесваше повече от префекта, но не беше толкова глупав. Той е по-млад от своя началник Галвиний и е добре образован, което в наше време взе да се цени. Не можете да направите кариера, ако не сте завършили добро училище и името ви не завършва на „ий“, което е знак за принадлежност към висшето общество.
— И така, Траксас — подхвана той. — Ще ми кажеш ли какво търсеше в къщата на Толий?
— А вие ще ми кажете ли защо още не е дошъл моят служебен адвокат?
Прасий погледна двамата стражници.
— Иска да знае къде е служебният му адвокат. Някой да е виждал неговия служебен адвокат?
Стражниците поклатиха ухилено глави.
— Изглежда, никой не го е виждал, приятелче.
— Имам право на защита.
— Имаш право да престанеш да дърдориш за адвокати и да започнеш да отговаряш на въпросите. И така, какво търсеше в къщата на Толий? И защо нападна дъщеря му Сулания?
Опрях ръце на бюрото и втренчих поглед в очите му.
— Прасий. Питам се, дали е необходимо условие за всеки чиновник в тоя град да е тъп като орк. Смяташ ли, че наистина ще ме уплашиш толкова лесно? Върви по дяволите! Намерете ми защитник и тогава ще отговарям. Но зависи как се чувствам. А междувременно може да ме върнете в килията. Ако искате да продължавате с това незаконно задържане, искам да кажа. Предполагам, че след като ви осъдя, ще получа солидно обезщетение.
Това не е най-добрият начин да се разговаря със заместник-префект ако искате да се измъкнете от затвора, но проклет да съм, ако лижа задниците на всякакви канцеларски плъхове. Върнаха ме в килията. Моят съсед продължаваше да лежи на койката, вперил мрачен поглед в тавана.
По-късно подкупих един от тъмничарите да ми донесе вечерния брой на „Хрониката“. Вътре нямаше нищо особено, ако не се броеше пикантната история за скандалната любовна връзка между една сенаторска съпруга и армейски капитан, която не ми беше по вкуса. В друг материал се подиграваха с Градската стража, задето не могла да открие изчезналата двутонна статуя. Ставаше въпрос, разбира се, за статуята на свети Кватиний, която трябваше да бъде осветена на голямо религиозно празненство идния месец, в присъствието на многобройни делегации. Според автора на статията неефективните действия на стражниците говорели или за невежество, или за подкуп. Какво пък, аз също не бях стигнал по-далеч от стражниците, без някой да ме подкупва.
На последната страница се споменаваше и Дванайсет морета с дребно съобщение за подпалването на една от съседните кръчми, „Глиганска глава“, и смъртта на съдържателя й Тринекс.
„Глиганска глава“ бе кръчма, в която се подвизаваха главно пласьорите на дуа. Нямаше да ми липсва, макар че там имаше доста добри танцьорки. Тринекс също не ми бе легнал на сърцето. Кръчмата принадлежеше на Братството, а Тринекс членуваше в тяхната организация, което придаваше нов привкус на тази история. Братството едва ли щеше да преглътне болезнената загуба на този солиден източник на печалба. Това е зле за бизнеса.
Свикнал съм да седя в тъмницата — както вече споменах, случвало ми се е и друг път — тъй че това не ме безпокоеше особено, но се ядосвах, че не мога да напредна с делото на Гросекс. След няколко стандартни теста магьосниците бяха открили следи от неговата аура върху ножа. Само неговата, ничия друга. Това беше достатъчно, за да убеди съда, че той е убиецът на скулптора. При наличните доказателства процесът можеше да свърши за пет-шест дни. Ако не успеех да открия кой е истинският убиец на Дрантакс, неговият чирак щеше да увисне на бесилото само след седмица. Така и не можах да намеря бялата вила, която видях в чинийката с кюрая, ала и нямаше никаква гаранция, че жената на Дрантакс ще е там. Изглежда, бях попаднал в задънена улица.
Замислих се за това, което се бе случило в къщата на магьосника Талий. Обстоятелствата около неговата смърт оставаха доста нерешени въпроси. Защо официално се твърдеше, че бил отровен от слуга, докато според дъщеря му убиецът беше неговият пласьор на дуа? И наистина ли беше застрелян с арбалет? Това е доста необичайно оръжие за Тюрай, дори е забранено да се носи в града, но наскоро ми се бе случило да срещна една смъртоносна майсторка на арбалета на име Сарина Безпощадната, която също бе забъркана в продажба на дуа. Дали не се бе върнала в Тюрай? Щеше да е интересно да се срещнем отново. Тя се издирваше от закона, а пък аз не бих имал нищо против да прибера наградата за залавянето й.
Но от всичко най-интересна бе появата на монасите. Какво търсеха тук? Дали и те бяха свързани с търговията на дуа? Това не би ме изненадало. А може би у Талий беше скрит някакъв религиозен предмет, който им е нужен? Едва ли, Талий бе второразреден магьосник, у такива рядко попадат ценни предмети. Може пък да им беше съставял хороскопи?
Интересно кои бяха двете групи и защо се биеха? Не беше ли странно съвпадение, че в един и същи ден първо открих двама монаси да се ровят в стаята ми, а после присъствах на ръкопашна схватка между техни събратя. Поблъсках си още известно време главата над тези въпроси, но не стигнах доникъде. Не знаех много за монасите воини.
Прекарах нощта в килията. Следващия ден беше горещо като в оркски пъкъл. Храната едва ли бе сготвена за човешки същества, а и жадувах за бира. Тъкмо се готвех да дам израз на раздразнението си с няколко ритника по вратата, когато тя се отвори и влезе дъщерята на Талий. Личеше си, че и днес е надигала шишето. Не съм от хората, които биха й направили забележка за подобно нещо. Защо да не си пийнеш, когато си загубил скъп човек?
— Траксас. Казаха ми, че наистина си детектив. Аз те мислех за поредния мошеник.
Била заспала, но се събудила, когато в къщата нахлули монаси с червени раса и взели да тършуват
