Касакс, шефът на Братството в Дванайсет морета, бе нов на тази служба. Доскоро беше заместник на Юбакс, но го замени, когато преди няколко месеца Юбакс бе убит от хора на Приятелския кръг съперничеща на Братството организация, която държи северните райони на града. Касакс все още се утвърждаваше и беше особено жесток, когато му се противоречи.
— Коя е тази отрепка, дето даже не знае да говори? — попита ме той и забелязах, че по лицето на Макри премина сянка. Тя не е от онези, които търпят, когато ги наричат така.
— Ами… тъй де, неговата приятелка орката — обясни Карлокс. Карлокс е местният бияч на Братството, едър, ужасно глупав, агресивен и зъл. Касакс, който също не е ангел, огледа подозрително стаята.
Междувременно влезе и префектът Толий с шестима стражници. Очевидно се чудеше как да продължи мисията си. Като префект на Дванайсет морета той би трябвало да е господар на положението, но присъствието на Касакс го притесняваше. За разлика от него, Касакс не изглеждаше никак смутен. Беше опасен човек, едър, мускулест, вечно мрачен. Сигурно наближаваше четирийсетте, вързал беше косата си на плитка, носеше проста кафява туника, а на ушите му се поклащаха големи златни обеци. Сабята му бе прибрана в обикновена кожена ножница. Доста бързо се бе изкатерил в йерархията на Братството, което не е лесно, ако не си хитър и лукав.
— Търсим една жена, казва се Куен.
— Не съм чувал за такава. Макри, да познаваш някаква Куен?
Макри поклати глава. Видях, че е стиснала ножа и все още е бясна, задето Карлокс я нарече орк. Малко й трябваше, за да се нахвърли върху него, последствията от което щяха да са катастрофални. Вероятно така щеше да постъпи и когато откриеха Куен.
Касакс даде знак на хората си да претърсят стаите. Междувременно шефът на Братството поздрави без особени любезности префекта Толий и го попита какво го води тук.
— Ние също търсим жена на име Куен. По обвинения в палеж и убийство.
— Когато я спипаме, няма да остане кой знае какво за съдене — изсумтя Касакс.
— Коя е тази? — попита Толий и посочи проснатата на дивана Сулания.
— Една клиентка.
— Твоите клиентки тука ли спят?
— Само когато са изморени.
Главорезите от Братството влязоха в спалнята, следвани от двама стражници. Усетих, че сърцето ми тупти. Мислено проклех Макри, задето ме бе забъркала в тази история. Спипаха ли Куен в леглото ми, свършено бе с мен. Стражниците можеше и да ми простят, но Братството — никога. Дори да бях призовал краля на дуел, пак щях да съм в по-голяма безопасност. По тялото ми се стичаха реки от пот.
Все пак се опитах да запазя самообладание. Пък и никога не съм превивал врат пред тези хора. Братството може да коли и беси в района, но няма случай да съм се умилкват пред главорезите им. Сграбчих от шкафчето една бутилка кли, отпих юнашка глътка и предложих на Макри.
— Много пиеш, дебеланко — подметна презрително Касакс.
— Така ли смяташ?
Главорезите излязоха от спалнята. Единият понечи да каже нещо, но другият го изпревари.
— Няма никой, господарю.
— Какво искаш да кажеш с това, по дяволите? — озъби се Касакс.
— Ами, че няма никой, господарю.
Един от стражниците кимна.
— Претърсете цялата кръчма — разпореди се Касакс. Префектът Толий нареди на хората си да направят същото.
„Я виж ти — рекох си. — Объркващото заклинание е свършило работа.“ Макар Куен да беше в спалнята, никой не я беше видял.
Касакс ме изгледа свирепо и каза:
— Траксас, ако криеш курвата, здравата си загазил. Тя изгори една от кръчмите ни. Заради нея си отиде един добър човек. Братството не прощава подобни работа.
— А защо прощавахте на този „добър човек“, че я биеше? — подскочи Макри и се изправи пред Касакс.
Той повдигна рамене.
— Това е част от работата.
— Така ли? Аз също работя в кръчма. Защо не пратите някой от главорезите ви да ме напердаши? — попита нахално Макри, присвила свирепо очи. Все още стискаше ножа. Касакс бе малко изненадан от неочакваната й атака, но не изглеждаше обезпокоен.
— Чувал съм за теб. Ти трябва да си Макри. Малко човек, малко орк и малко елф. Вярно ли, че ушите ти са заострени?
— Защо не провериш сам? — попита Макри. Със сигурност щеше да го изкорми, ако беше опитал.
Касакс се ухили.
— Казват, че умееш да се биеш. И че си добра със сабята. Мисля, че си пропиляваш таланта в тази дупка. Защо не дойдеш да работиш при мен? Ще те затрупам с пари. Може даже да платя да те вземат в университета.
Карлокс изпръхтя на последното предположение, но аз не бях сигурен дали Касакс не говори сериозно.
Макри изглеждаше объркана от това, че Касакс знае толкова много за нея, и не отговори. Продължаваше да стиска ножа и да оглежда бдително противниците си.
— Траксас, нашият магьосник проследи курвата до тази кръчма — каза Касакс.
— Може да е сбъркал. Не знаех, че в Братството използвате магия.
— Използваме, когато е нужно. Казвай — къде е тя?
— Никога не съм я виждал.
Касакс ме погледна намусено. В стаята се възцари напрегната тишина. Очевидно шефът обмисляше как да постъпи с нас. Накрая реши да ни остави на мира.
Преди да си тръгне обаче ни увери, че оставаме под постоянно наблюдение и ще бъдем накълцани на парчета, ако открият, че Куен е била при нас. Говореше тежко, като човек, който знае стойността на думите си.
— Не се съмнявам, че префектът Толий ще ме защити с цялата сила на закона — отвърнах безгрижно.
Префектът излезе, без да каже нищо.
Когато останахме насаме, Макри ми благодари за помощта и се извини за кашата, в която ме бе забъркала. Махнах с ръка. Бях твърде изморен, за да споря.
— Пък и ми беше приятно да натрия носа на главорезите от Братството. Дразнят ме, като ги гледам как се разпореждат с всичко, сякаш те пускат слънцето да изгрее.
— Аз пък мислех, че наистина те го правят.
— Както и да е, добре се позабавлявахме.
Сулания беше проспала цялата сценка. Обясних на Макри коя е тя и след това я попитах какво да правим с Куен. Със сигурност сега не беше най-подходящият момент да я местим, но не беше безопасно и да я оставяме тук. Объркващото заклинание едва ли би подействало на опитен магьосник, но за щастие Братството обикновено предпочиташе мускули пред магия.
— Всъщност, Макри, защо я настани в моето легло? Нямаше ли да е по-добре да я скриеш в твоята стая?
Преди Макри да отговори, вратата се отвори и на прага застана Глухарче.
— Убеди ли го вече? — попита тя. Облещих се.
— При мен нямаше място — обясни Макри. — Аз… такова… Глухарче каза, че може да поостане.
Изпъшках и се хванах за главата. Глухарче отново подхвана темата за делфините, но аз вече слизах по стълбите.
— Гурд, дай бързо една бира.
— Проблеми с Братството? — попита Гурд, който също изглеждаше малко разтревожен.
— С Братството ще се оправя — отвърнах. — Виж, сестринството ще ме довърши.
