— А вярно ли е, че е имала любовна връзка с чирака? — попитах го.
— Де да знам? — отвърна той и ми даде да разбера, че е време да си вървя. Повъртях се още известно време на пристанището, колкото да науча, че напоследък пристигат доста кораби, натоварени догоре с пшеница.
Бях изненадан от факта, че жената на Дрантакс произхожда от плебейско семейство. Това означаваше, че се е оженила за човек от по-висока класа. Дрантакс не беше аристократ, но преуспелият скулптор стои много над пристанищния работник. В Тюрай подобни различия имат голямо значение.
Наминах и покрай участъка. Толий го нямаше, а Джевокс каза, че няма представа къде може да е Калия. Според него Градската стража също била в задънена улица, що се отнасяло до разследването.
— Едва ли е толкова лесно за една жена без роднини да се укрива в града. Къде може да е отишла? Прислужниците твърдят, че не е взела никакви пари. И защо е трябвало да бяга?
— Може да го е убила, за да отмъсти на чирака? — предположи Джевокс.
— Ако е така, здравата го е загазил нещастникът. Сто на сто ще увисне на бесилото.
Чудех се за отношенията между Калия и Гросекс. Ако наистина бяха имали любовна връзка, изглеждаше странно тя да си плюе на петите и да го зареже в затвора.
Джевокс ми каза, че я познавал още от времето, когато живеели до пристанището. Била много красива.
— Не се чудя, че се омъжи за богат скулптор. Ако беше устискала още малко, щеше да иде и по- високо.
После ми каза, че бил зает. Толий ги съсипвал от работа заради сенатора Лодий — водача на опозиционната партия на популарите, които използваха увеличаването на престъпността като коз в парламентарната борба с традиционалистите.
— Оня ден крещи в Сената: „Обират къщите на чуждите посланици! Крадат златото на краля! Убиват честни граждани на улицата! Дуа и други наркотици заливат града! И какво правят управляващите в тази криза?“
В „Хрониката“ естествено речта бе предадена подробно и изглежда, сенаторът Калий наистина се бе чувствал като върху нагорещена ламарина. По време на изборите преди няколко месеца популарите на сенатора Лодий бяха регистрирали известен спад в електората, но въпреки това партията им беше доста силна — във всеки случай способна да създаде сериозни проблеми, ако изкараше тълпата на улиците. Ето защо Градската стража беше вдигната на крак, което сигурно хич не се харесваше на войниците. Оставих Джевокс да съзерцава мрачно купчината доклади на свидетели във връзка с последните убийства на пристанището. Никой от разпитваните не бе видял нищо, което е обичайно, когато престъплението е дело на могъщи банди, занимаващи се с разпространение на дуа.
Ако имах някакъв предмет, принадлежал на Калия, бих могъл да я открия с помощта на заклинание, но нямах. Върнах се при къщата на скулптора, но тя се оказа залостена и охранявана. Ядосах се, че не бях помислил за тази възможност по-рано. После се сетих, че служебните магьосници също няма да се справят с тази задача, тъй като луните щяха да се подредят в правилна конфигурация едва след няколко месеца. А Гросекс не можеше да чака толкова дълго.
Оплаках се от всичко това на Астрат Тройната луна.
— Всеки път, когато трябва да издиря някого спешно, луните все са в неподходяща фаза. Магьосничеството е пълен провал, когато опре до решаване на престъпления.
— Не винаги. В миналото се е случвало да ти помагам доста.
Което си беше самата истина. Ако беше иначе, отдавна да бях останал без работа.
Астрат се зае да обследва града за изчезналата статуя, но без никакъв успех. Което означаваше, че статуята е твърде далече, ала как се бе озовала там си оставаше пълна загадка.
Прибрах се във „Възмездяващата секира“ и споделих неуспехите си с Макри.
— На всичко отгоре не мога да разбера защо ме следят — приключих аз.
— Следят ли те? Кой?
— Нямам представа. Не можах да ги видя.
— Опита ли с кюрая?
Поклатих глава. Кюраята е тъмна загадъчна течност, в която понякога изникват образи в отговор на уместно поставени въпроси, свързани с някое разследване. Случвало се е да ми върши работа, ала изисква страхотни усилия и след това се чувствам напълно изчерпан. Не винаги има резултат, а и течността се внася от далечния запад, което я прави ужасно скъпа. Бих предпочел да поговоря с Гросекс, вместо да прибягвам до тази мярка — когато най-сетне ми позволяха да се срещна с него.
Допих си бирата и се зачудих с какво да продължа. Не можех да разговарям с Гросекс, нито да открия свидетел, който да знае какво точно е станало. Отново се замислих за Калия, жената на Дрантакс. Може би кюраята би могла да ми помогне в тази мистерия. И без това бях в задънена улица.
Не е никак лесно да се постигне необходимото душевно състояние. В идеалния случай магьосникът би трябвало да е напълно изолиран от въздействията на околната среда, но това е истински лукс в квартал като Дванайсет морета, гъсто населен с вресливи търговци, продавачи на дуа и проститутки, които се надвикват, възхвалявайки стоката си. Чува се лай на улични псета, детска глъчка и призивни възгласи на продавачи. Към цялата тази шумотевица се прибавяше и постоянният шум от строителните работи напоследък. Та, както казах, не е никак лесно да изпаднеш в транс в подобна обстановка. Но все пак се опитах.
Бях поставил чинийката със скъпоценната течност на масата пред мен. Единственият търговец, който я внася от далечния запад, твърди, че кюраята всъщност е драконова кръв. Това не е вярно — виждал съм каква е кръвта на драконите, — но за него е повод да покачва непрестанно цената й. Какъвто и да е произходът й, по-важно е свойството й да резонира с питащия ум на всеки опитен магьосник. Получава се дори при мен, макар да си останах на ниво чирак.
Бях спуснал завесите и стаята бе озарена от една червена свещ. Светлината й се отразяваше в блестящата черна повърхност. Съсредоточих се върху пламъчето и се замислих за това къде може да е жената на Дрантакс.
Известно време нямаше никакъв резултат. Вече бях започнал да си мисля, че няма да се случи нищо. Минутите се гонеха. В стаята захладня и вече не чувах уличната шумотевица. Най-сетне пред очите ми започна да се оформя картина на голяма къща, по-скоро бяла вила, построена на горист хълм.
Напъвах се да различа отделни детайли, когато изведнъж долових някакво слабо, но бързо нарастващо безпокойство. Не знаех какво го причинява. Игнорирах го, но то не ме оставяше на мира. Опитах се да се съсредоточа върху картината, но тя взе да се губи от погледа ми. Унесен в дълбок транс, изведнъж осъзнах, че в стаята има някой. В мен се надигаше страх, истински ужас при мисълта, че съм беззащитен пред лицето на врага. Изплувах отчаяно от транса, като измъкващ се на повърхността удавник, скочих, настръхнал и объркан, и се огледах, за да видя кой е нежеланият гост. Пред все още замъгления ми поглед изникнаха двама мъже, застанали само на метър от мястото, където бях коленичил. Единият прелистваше листата на бюрото, а вторият стоеше на пост. И двамата носеха червени раса и бяха с бръснати глави. Какви бяха тези — монаси крадци?
— Кои сте вие, по дяволите? — изревах.
Те се обърнаха и тръгнаха към вратата. Скочих след тях, застигнах по-близкия от двамата и го дръпнах за рамото.
— Какво става тук?
Той се освободи. Все още стреснат от неочакваната им поява, усетих как кръвта ми кипва. Замахнах със сила, която щеше да запрати нещастния божи служител към стената, но за моя изненада той отрази удара. Опитах отново и отново ударих на камък — моят противник се справяше без никакви видими усилия. При третия опит ръката му едва докосна моята и аз се завъртях като пумпал, без дори да разбера как е станало. След това, тласнат силно и ловко, полетях през стаята, ударих се в отсрещната стена и се проснах на пода.
В този момент нахлу Макри и спря, като видя, че се въргалям на земята. Изтича навън, но на улицата явно вече нямаше никого — нападателите бяха изчезнали също толкова светкавично и мистериозно, колкото се бяха появили.
— Какво стана? — попита ме тя, докато ми помагаше да се изправя.
