— Стария Хасий Брилянтния.
— Значи самият Хасий, а? Брей, случаят трябва да е доста важен, за да пратят някого от Съдебната палата. Какво пък, това променя нещата. Няма магьосник, който да скрие следите от пребиваването си от хитрата лисица Хасий. Дъртакът си знае работата. Отнесли са статуята на ръце.
— Невъзможно. Не са разполагали с достатъчно време. Била е на мястото си същата сутрин. Много хора са готови да се закълнат в това. А и ателието на Дрантакс е на една от главните улици в Пашиш. Изключено е никой да не забележи товарната кола. Нужни са много хора и много време, за да натоварят статуята. Обаче никой не е видял нищо. Статуята просто е изчезнала. Разбрах, че старият Хасий Брилянтния обследвал града, но не могъл да я открие никъде.
Астрат се съгласи, че цялата тази история е много мътна, но не можеше да предложи нищо.
— Всъщност, Траксас, за какво ти е притрябвала тази статуя? Разбрах, че си се захванал да измъкнеш Гросекс от затвора.
— Вярно, така е. Може да няма никакво значение, но от друга страна, би могла да ни даде допълнителни сведения за станалото. Мисля, че ако разбера къде е статуята, това ще ми помогне да открия истинския извършител.
Той се съгласи на свой ред да обследва града с надеждата да се натъкне на нещо интересно.
Преди да си тръгна го попитах как да постъпя, за да избягвам за в бъдеще инциденти като този, при който Толий нахлу в стаята ми и отведе Гросекс.
— Защо не пробваш с магия за невидимост? Клиентът ти ще стане незабележим пред властите.
— Уф, това е твърде сложно за мен. Никога няма да я усвоя. Силиците ми едва стигат да запомня някое успиващо заклинание.
— Хм.
Той извади една дебела книга и взе да я прелиства.
— А какво ще кажеш за това? „Временно объркване“. Просто е лесно за запомняне. За кратко внася смут в душата на всеки, дошъл да ти рови в стаята. Няма стопроцентова гаранция естествено, особено ако срещу теб е силен и могъщ противник, но все пак ще свърши работа, ако стражите отново заблъскат по вратата ти.
Това, изглежда, щеше да свърши работа. Благодарих, допих си виното и излязох. След прохладата на старата къща въздухът навън ми се стори непоносимо горещ. На всичко отгоре отново почувствах, че ме следят. Не се опитах да се освободя от преследвача, предпочитах първо да разбера кой е, но той беше достатъчно опитен да остава извън полезрението ми.
Когато най-сетне се прибрах във „Възмездяващата секира“, Макри беше приключила смяната и тъкмо се готвеше да тръгва на училище. Макри е завладяна от странната амбиция да учи в Имперския университет, където, между другото, не приемат жени, а само синчета на сенатори и богати търговци. Дори да вземат някоя принцеса, абсурдно е да направят изключение за някого с оркска кръв във вените. Милион пъти й го бях казвал, но тя въобще не ме слушаше.
— В Училището на гилдиите отначало също не искаха да ме пуснат — възрази тя. — А виж сега колко добре се справям.
— Минатата седмица си се сбила с осмина свои съученици.
— Подиграваха ми се на ушите.
Един от белезите за смесения произход на Макри са заострените й уши, макар да ги крие в дългата си гъста коса.
— И какво от това? И друг път са ти се присмивали на ушите.
— Ти си едно пияно магаре, което не вижда разликата — ядосано каза Макри. — Учениците трябва да са любезни един с друг. Пък и аз не смятах наистина да се бия. Повечето от тях избягаха. Веднага след това имахме изпит по философия. Справих се отлично.
Забелязах, че Макри е отмъкнала няколко тазисни цигари от бара. Взех една и се качих горе.
— Внимавай Гурд да не забележи, че му крадеш от запасите с тазис.
— Ами той пък може да ми плаща по-добре. Защо отказа да помогнеш на делфините?
— Да помогна на делфините ли? За онази, Глухарче ли говориш? Ти майтапиш ли се с мен? Та аз в момента разследвам убийство! Не мога да си губя времето с някакво побъркано девойче с цветя в косите, които бърбори за говорещи делфини и целебни камъни. Мястото й е в лудницата.
Макри се засмя.
— Аз я харесах.
— Само защото успя да ме ядоса. Ти все такива харесваш.
— Кого другиго?
— Ханама Убийцата, кого! Първия път, когато цъфна тук, едва не ми видя сметката.
Това е стар спор между мен и Макри. Напоследък тя се запали по участието си в Асоциацията на благородничките — организация, чиято цел е да защитава интересите на жените в града, които, длъжен съм да призная, наистина са доста ограничени. Например не им позволяват да встъпват в никоя гилдия — освен тези на магьосниците и наемните убийци, — да гласуват и да заемат места в Сената. Не им е разрешено да посещават луксозните бани, нито градската гимназия. Тези проблеми не ме вълнуваха преди с тях да се захване Макри.
Е, нямах нищо против, ако успее. Дори от време на време отпусках по някоя дребна монета за тяхната каса. Напоследък обаче бях узнал, не без тревога, че Асоциацията на благородничките доста се е разраснала. Вероятно немалко граждани на Тюрай щяха да останат изненадани, ако узнаеха, че тя се подкрепя не само от жени като лекарката Минарикса и билкарката Чиаракси, но че в редовете й влиза дори принцеса Ду Аканска, която някой ден можеше да наследи трона. Обзалагам се, че кралят нямаше да е особено доволен, ако му докладваха. Нито пък свещенослужителите от Църквата на Правата вяра — за тях това щеше да си е направо богохулство.
Небесната повелителна Лизутария — могъща магьосница, когато е далеч от любимото си наргиле — беше друг виден член на организацията. Най-странното беше, че вероятно там членуваше и Ханама. Мисълта, че Макри ходи на тайни срещи с всички тези жени, не ми даваше покой. Това беше потенциална възможност за изтичане на поверителна информация, свързана с моите разследвания. Разбира се, Макри не би издала съзнателно нищо, но имаше много други начини да измъкнат от нея онова, което им е нужно. Понякога например я мамеха на пазара. Аз също можех да я премятам всеки път, когато пожелая.
Макри се беше прибрана да учи. Реших, че е време за лягане.
4.
На следващия ден се събудих толкова рано, че почти успях да хвана сутрешната молитва, която не бях произнасял от години. Ала въпреки ранния старт сутринта се оказа пълен провал. Взех двуколка до затвора, но не ми позволиха да се срещна с Гросекс. Всички затворници имат право на свиждане със своите защитници, но в Тюрай законите не винаги се съблюдават от блюстителите им. Върнаха ме с думите, че на Гросекс били забранени всякакви срещи. Когато възразих и вдигнах шум, ми поискаха да покажа доказателства, че действително съм нает от Гросекс да работя по случая.
— Префектът Толий го арестува преди да сключим договор.
Което естествено не ме доведе доникъде. Очевидно властите искаха случаят да бъде приключен час по-скоро, без да си губят времето с подробности като защита и прочее. Процесът бе назначен за следващата седмица и ако всичко се развиваше в същата посока, Гросекс навярно щеше да увисне на бесилото. Дрантакс бе уважаван човек в града и обществеността жадуваше за разплата.
Проклех липсата си на връзки сред управниците. Разполагах с многобройни контакти из подземния свят, но повечето от вратите в Двореца бяха затворени за мен.
Хрумна ми, че Цизерий, новият заместник-консул, би могъл да ми помогне, след като наскоро му бях направил голяма услуга, но после се сетих, че е заминал на официално посещение в Матеш.
Щом не можех да се срещам с Гросекс, реших да потърся жената на Дрантакс, но и тук ударих на камък. Никой не я беше виждал и никой не знаеше къде може да бъде. Тя нямаше роднини в града, освен един брат, който работеше на пристанището. Срещнах се с него, но той каза, че не знае нищо, а изглежда, и не го беше еня. Двамата явно не се разбираха.
