6.
Трябваше да пратя съобщение на Астрат Тройната луна, за да проверя дали би могъл да удължи действието на объркващото заклинание, докато решим какво да правим с Куен. Не можех да ида лично, защото щяха да ме проследят и да заподозрат, че се срещам с магьосник. Същото се отнасяше и за Макри, пък и тя заяви, че не би желала да пропуска следобедната лекция по реторика. Гурд и Танроуз не можеха да напуснат кръчмата, а Палакс и Кейби си изкарваха прехраната някъде по улиците.
— Глухарче ще иде — предложи Макри.
Преглътнах първото дошло на езика ми проклятие и посочих, че от жена, която търчи по улиците на Тюрай боса и с цветя в косите, има толкова полза, колкото от еднокрак гладиатор.
— Тя прави хороскопи на делфините, за Бога — добавих.
— Тъкмо никой няма да я заподозре.
Права беше. Накрая пратихме Глухарче.
— Знаеш ли, Макри, само преди два дни си седях тук и нямах никакви грижи. Как стана всичко това?
— Обиди се на префекта Толий, че измъкна Гросекс изпод носа ти.
Вярно, така беше. Колко тъпо от моя страна. Въобще не трябваше да се намесвам. Дори не ме бяха наели. А ето че сега издирвах двутонна статуя и изчезналата съпруга на убития скулптор. Което пък ме забърка в аферата с Талий Зеленото око и посръбващата му дъщеря — още едно гърне, на което не трябваше да ставам мерудия.
— Но Куен няма нищо общо с тази история. Ти ми я натресе на главата. Какво толкова й е направил съдържателят?
Макри не искаше да изпада в подробности, но обясни, че подпалването на кръчмата било достатъчно, за да си разчистят сметките. Надяваше се, че ако успее да я спаси от непосредствената опасност, в случая ще се намесят някои влиятелни жени от Асоциацията на благородничките и може би ще й осигурят достатъчно средства, за да напусне Тюрай.
Сулания най-сетне се събуди — тъкмо когато Макри излизаше, загърната в целомъдреното наметало, което училищните власти настояваха да носи — твърде много ученици се разсейвали от металната й препаска, или от онова, което почти не се криеше под нея.
— Какво им става на тези хора? — оплакваше се Макри. — Все нещо не им харесва. Карат ме да седя на последния чин, увита като мумия, защото другите ученици блеели по време на занятия.
Сулания каза, че била жадна. Подадох й чаша вода. Нейна работа си беше, ако иска да се надрънка до козирката, но ми трябваше трезва поне докато обсъдим някои важни подробности. Тя изпи чашата без видим ентусиазъм, но сигурно и аз щях да постъпя така на нейно място.
— Откъде взе това? — попита внезапно тя, скочи и посочи кесията на Макри.
— От врата на един, когото убих.
— Тази кесия принадлежеше на баща ми — рече Сулания. — Виж, неговото име е извезано отгоре.
Разгледах кесията. Действително, името на Талий Зеленото око бе избродирано със ситни букви на един от архаичните езици на вълшебниците, който обикновено се използва за заклинания. Рекох си, че трябваше да съм по-внимателен и да го забележа по-рано.
Сулания изглеждаше страшно възбудена. Аз самият също бях учуден. Каква беше връзката между онзи грубиян, който бе влязъл случайно в кръчмата и се опита да ме убие, и Талий Зеленото око?
Помолих Макри да остави кесията и тя се съгласи. Куен продължаваше да спи в моето легло. Засега я оставих там, но бях решил през нощта да я пратя да дели леглото с Макри.
— Добре, Сулания. Разкажи ми всичко за смъртта на баща ти.
Сулания започна с това, че Талий открай време все имал парични проблеми. Той беше дребна фигура в двореца, затъмнен от блясъка на останалите магьосници, и дори бизнесът му с хороскопите напоследък взел да повяхва. Животът в Тамлин е скъп и поддръжката на вилата скоро го вкарала в дългове.
— Не знаеше къде да потърси утеха. Накрая го направи с дуа.
В началото наркотикът го накарал да забрави проблемите, но после създал нови, по-сериозни. По-малко работа и повече разходи. Вече не тръгват за двореца преди да се надруса, а в подобно състояние хороскопите му били отчайващи.
— Накрая дуата му отне и живота.
Останах с впечатлението, че някъде по това време и Сулания е започнала да пие. Съседите естествено ги одумвали и тя имала нужда да се скрие в нещо.
Въпреки жалкото състояние, в което изпаднал Талий, не му забранили да ходи в двореца, което означаваше, че вероятно е носел със себе си нещо, от което някой вътре се е нуждаел. Сетих се, че по същото време принц Фрисен Акански вече си бе създал доста ядове заради обвиненията, че употребява дуа.
— Значи смяташ, че са го убили, защото не си е платил на пласьора, така ли?
— Вероятно. Такива неща се случват, нали?
После заяви, че не знае кой е бил снабдителят. Сетих се, че са го пронизали със стрела от арбалет, и я попитах дали не е чувала за Сарина Безпощадната, но името не й говореше нищо. Пък и паметта й явно бе пострадала заради продължителната употреба на алкохол.
Тя погледна тъжно кесията.
— Той си я обичаше. Имаш ли вино?
Поклатих глава. Виното не ми беше по вкуса. Подадох й една бира, която щеше да свърши по-добра работа.
— Мисля си, че е доста необичайно един магьосник да го убият заради неизплатени дългове за дуа. Не, че е невъзможно, но снабдителят сигурно би предпочел парите, а и в къщата ви зърнах доста неща, които могат да бъдат продадени. Освен ако дългът не е бил много голям. Дали той самият не е продавал?
Мисълта, че родният й баща би могъл да се занимава с търговия на дуа, изкара сълзи в очите на младата жена, но тя все пак призна, че не е сигурна.
Замислих се. Ако Талий е бил едра риба в търговията на дуа, нищо чудно, че стражниците се опитваха да прикрият фактите по случая. Напоследък наркоскандалите бяха почнали да се приближават застрашително до двореца и най-вече да се свързват с името на принц Фрисен Атински, а властите със сигурност не желаеха нови проблеми. Консулът Калий веднъж вече едва бе успял да скрие престъпленията на принца от вниманието на широката общественост. Тюрайската политика бе навлязла в стадия на ужасно крехко равновесие и сенаторът Лодий, водач на антироялистката партия на популарите, дебнеше всяка възможност, за да обвини управляващите в корупция и връзки с престъпния свят.
Публична тайна, особено за най-близкото обкръжение, бе пристрастеността на принца към употребата на дуа. Ако Талий Зеленото око го бе снабдявал със стоката, нищо чудно че не го бяха изхвърлили от двореца. Това би обяснило и трагичната му кончина. Достатъчно беше да е получил голяма пратка дуа, а после да е забравил да я плати. Изходът при подобна грешка неизменно е печален.
Все още обмислях възможността тъкмо Талий да е внасял дуа в двореца, когато ми хрумна друга, не по-малко странна мисъл. Защо е бил толкова привързан към кесията? Не виждах в нея нищо особено. Всякакви предмети носят сантиментална стойност, но честно да си призная, не помнех някой да се е привързвал към кесия.
Взех я и я заразглеждах. Беше малка, колкото за няколко гурана, и се пристягаше с две връвчици. Нищо повече не можеше да побере. Прошепнах едно заклинание на древния магьоснически език, което обикновено се използва за отваряне на разни неща. За миг почувствах познатото изстиване на въздуха. Дръпнах връвчиците и кесията започна да се отваря. И продължи да се отваря — и да се уголемява.
Сулания ахна. Протегнах ръка напред. Отворът на кесията все така се разширяваше.
— Какво е това? — възкликна Сулания.
— Вълшебното пространство — отвърнах. — Или по-точно, това е отвор към вълшебното пространство. Към друго измерение, каквото и да означава това. Тази кесия не е обикновена. Тя е вълшебен джоб.
Надникнах в голямата дупка и когато доближих границата между нормалния и вълшебния свят, почувствах хладен повей. Вътре всичко бе запълнено от виолетова мъгла, така че ми трябваше известно
