— Как мислиш, този Иксиал Всевиждащия наистина ли е убил Дрантакс?
Бях разказал на Макри всички подробности.
— Не е изключено той да е дърпал конците. Което е добре, защото ще отървем Гросекс, а и ще си върна на онзи надменен негодник префекта Толий. Но това не обяснява защо статуята е скрита в кесията. Как се е озовала в нея? Ако бандитите, които се опитаха да ме убият, са работили за Иксиал, защо не са му предали статуята?
— Може би не са имали търпение да си разчистят сметките с теб.
— Възможно е. Такъв съм си, привличам хората неудържимо. Но как са се сдобили с кесията със статуята?
— Може да е съвпадение. Да са я откраднали малко преди да дойдат в кръчмата. Нищо чудно този, който я е взел от Талий Зеленото око, да не е подозирал за съдържанието й.
Не беше изключено наистина, но въпреки това не бях напълно убеден. Във всеки случай Сулания бе доста далеч от истината, когато твърдеше, че са убили баща й заради неизплатения дълг към пласьора на дуа. Видели му бяха сметката заради тази кесия. Което означаваше, че убиецът е страшно безскрупулен тип, който убива само за да прикрие следите си при изнасянето на статуята от града.
— Макри, имаме работа с брутален убиец. Човек, чиито ръце са оцапани с кръвта на един магьосник и на най-видния скулптор в града. Известно ли ти е, че Талий е бил застрелян с арбалет?
— Чух, че бил отровен от слугата.
— Скалъпена от властите история за замазване на очите. Бил е замесен в търговията с дуа, вероятно е внасял стоката в двореца и я е предавал на принц Фрисен Акански. Консулът Калий едва ли кипи от ентусиазъм отново да избухне подобен скандал. Само преди два месеца обществото за малко да научи за отвратителните навици на принц Фрисен Акански. Спомняш ли си една безмилостна убийца с наклонности към арбалета?
— Ами да. Сарина Безпощадната.
Сарина Безпощадната. Преди години аз бях този, който я прогони от града, но тогава тя повече дърдореше, отколкото действаше. А наскоро се бе появила отново, след три години упорито обучение на бойни изкуства в някакъв манастир на монаси воини. Обърнах внимание на Макри върху връзката с монасите и тя се съгласи, че вероятно отново си имаме работа със Сарина.
— Сигурно нямаш търпение да я срещнеш отново след последния път?
— Какво искаш да кажеш с това „след последния път“?
— Не спечели ли тя тогава?
— Да е спечелила? — изпръхтях презрително. — Срещу мен? О, моля те. Пуснах я, защото бях зает с по-важно нещо — да спася града от пълно разрушение. Ако цъфне отново тук, веднага ще я пипна. Мисля, че постъпих доста разумно, като я оставих на свобода. Наградата за главата й расте, а тези парички са ми в кърпа вързани. Може да е коварна и да я бива с арбалета, но втори път няма да ми се измъкне.
Макри запали една цигара с тазис, смукна няколко пъти и ми я подаде. Надигнах се и налях по чашка кли. Очите на Макри се напълниха със сълзи от лютата течност.
— Как може да я пиеш тая гадост? — попита тя. — Щяхме да избием охраната на гладиаторските шахти, ако бяха посмели да ни предложат подобно нещо!
— Това е първо качество кли. Още една чашка?
— Сипвай.
Навън отекнаха шумни гласове. Някакъв каменоделец спореше с един архитект. Доколкото можех да чуя, се караха заради долнокачествения материал, който им доставял снабдителят, което не ме учудваше. Кралят бе развързал широко обществената кесия, за да плаща за ремонта и възстановяването на съборената част от града, но след като прегори, префекти, чиновници и пиявици от Братството отрязваха от погачата, оставаше твърде малко, за да се свърши свястна работа.
— Знаеш ли, Макри, цялата тая история смърди. Според преподобния Тресий статуята е важна за Храма на облаците и Звездния храм, защото младите монаси биха сметнали игумен, лишен от добре изработена статуя на свети Кватиний, за почти толкова полезен, колкото евнух в бордей. Защо Тресий не е помислил за това преди да предизвика теологичния спор, довел ги до последвалата разпра?
— Нали Тресий ти е обяснил, че е поръчал на Дрантакс да им изработи статуя. Може би Иксиал го е убил, за да му попречи да изпълни тази поръчка — или за да я открадне.
Бях забравил това. Но все още ми звучеше съмнително.
— Може и да е вярно. Но Тресий ме излъга, че не бил срещал в града други монаси. Ами ако иска да вземе статуята, за да я ползва за своите цели? Няма да е първият случай, когато престъпници ме използват, за да им свърша черната работа. В интерес на истината, няма да е и десетият.
— Така ти се пада, като си толкова добър и отзивчив. Както и да е, статуята е у теб, така че засега няма защо да се безпокоиш за неизяснените подробности. Гледай само Тресий да не ти я отмъкне. Какво ще правиш с Гросекс? Чух, че процесът започвал след два дни.
Тази новина ме обезпокои. Изведнъж отново почувствах колко е горещо и задушно. Такива са всички лета в този проклет град. Мислиш си, че не може да става по-горещо, но се лъжеш. Две столи се бяха сгушили на перваза на прозореца, твърде изтощени, за да хвърчат из нажежения въздух. Погледнах ги мрачно. Не обичам тези досадни птички.
— Надявах се когато открия статуята, Астрат да провери следи от чия аура са останали по нея, но няма да стане, след като е била във вълшебното пространство. Което ме връща при почти безнадеждната задача да търся свидетел на престъплението. Трябва на всяка цена да разговарям с жената на Дрантакс. Колкото и малко да знае, ще свърши работа, ако Тресий е прав и Иксиал Всевиждащия е истинският убиец.
Странно, наистина, че Калия все още не се беше появила. Не е толкова лесно да се скриеш в нашия град, освен ако не умееш да си прикриваш следите, а това едва ли можеше да се каже за жената на Дрантакс. Без роднини, освен един брат, който не даваше пукната пара за нея, къде можеше да е отишла? За да наеме стая, й трябваха пари, каквито тя нямаше, а и стражниците бяха преровили всички странноприемници и пансиони.
— Трябва да говоря с нея. Може би тя знае кой е убиецът, но се е изплашила и затова се крие.
— Да, защото убиецът я е заплашил да последва Дрантакс — добави Макри. — А може да е убил и нея.
С първото бях склонен да се съглася, но изображението от чинийката с кюрая ме бе оставило с впечатлението, че Калия още е жива. Жива и здрава, в бялата вила. Само дето в Тамлин имаше доста подобни вили.
Убиецът на Дрантакс бе носил кесията, за да прибере статуята вътре. Следователно той или негови хора преди това бяха светили маслото на Талин. Главата ми започна да се върти. Взех да се проклинам за отвратителния навик да се забърквам едновременно в няколко разследвания.
— Само не ме питай за делфините. Нямам нито време, нито желание да се захващам с тях. И дръж Куен далеч от очите ми. Главорезите от Братството шарят навсякъде. Да се надяваме, че Астрат Тройната луна ще може да удължи действието на объркващото заклинание. След ден-два ще се опитаме да я преместим.
Макри бе чула слухове, че от Гилдията на кръчмарите се оплакали от неуспеха на стражниците да издирят убийцата на техния другар.
— Настояват по случая да бъде назначен някой от прочутите магьосници в Съдебната палата.
— Страхотно. Къде чу това?
— В Асоциацията на благородничките. Имаме една колежка, която работи като готвачка в Съдебната палата.
Изсумтях. Кръчмарите не се радват на особено уважение в Тюрай, но гилдията им разполага със солидни връзки. И нищо чудно — дори преторите и сенаторите обичат да си пийват в приятна обстановка. И тъй като Гилдията на кръчмарите дели печалбите си с Братството и Приятелския кръг, не е никак разумно да си имаш неприятности с нейните хора. Спукана ми беше работата, ако Градската стража запретнеше здраво ръкави.
На всичко отгоре тези монаси, а и мержелеещото се присъствие на Сарина Безпощадната. Друг на мое място сигурно би се пръснал от напрежение.
Слязох долу да се подкрепя с една от прочутите пържоли на Танроуз и халба бира. Щом щях да ходя да
