— Монаси — прошепна Макри.
Права беше. Монаси с бръснати глави. Бяха само на няколко метра от нас. Тялото, което носеха, взе да показва признаци на живот. Те внимателно го сложиха да седне на тревата. Видях, че е мъж. Останалите монаси коленичиха около него. Лицата им, озарени от трепкащата светлина на свещите, изглеждаха съсредоточени. По почтителното им отношение предположих, че този, когото бяха носили, е Иксиал Всевиждащия.
До Иксиал застана още някой. Не беше монах, защото имаше дълга коса. Млада жена, навярно Калия.
Иксиал протегна ръка, сякаш се готвеше да заговори. След това погледна право към нас и попита:
— Кой е там?
Замръзнахме. Можех да се закълна, че е невъзможно да ни види, спотаени в мрака зад шубраците.
— Излезте — каза той. — Не можете да се скриете от Иксиал Всевиждащия.
— Хубаво де — рекох и се надигнах. — И без това краката ми се схванаха. Ама и ти имаш остър поглед. Сигурно затова ти викат Иксиал Всевиждащия.
Четиримата помощници скочиха чевръсто и застанаха между нас и водача си.
— Какво искате? — попита Иксиал. — И кой ви е разрешил да влизате в моята градина?
Имаше нещо странно в начина, по който седеше. Сякаш жената до него го подкрепяше. Първата ми мисъл беше, че и той като Лизутария обича да се друса, но гласът му звучеше ясно и твърдо.
— Какво искаме ли? Искаме да си поговорим с дамата. Става дума за Гросекс. Чирачето на убития Дрантакс, което сега се гърчи в затвора, обвинено, че е светило масълцето на бившия си господар. Очаква го бърз процес и екзекуция. А след това бих искал да си побъбря и с вас, хора. Ще ми кажете ли защо се мъкнете подир мен навсякъде из града, че ви заварих и в стаята си?
Още неколцина монаси излязоха от вилата и се подредиха около Иксиал. В действията им се долавяше мрачна решителност. Зачудих се колко ли още има вътре. Бях изхабил едничкото заучено напоследък заклинание, а двамата с Макри едва ли щяхме да удържим срещу тази тълпа.
Иксиал понечи да заговори, но спря и се закашля. Едва сега разбрах, че изпитва силни болки и с мъка се владее. Сподвижниците му извърнаха глави и го погледнаха обезпокоено. Игуменът явно беше много болен. Той се преви и падна на тревата. Калия отвори малко шишенце, напои една кърпичка и попи устните и челото му. Никой от монасите не знаеше какво да прави. Бяха млади и объркани от това, което ставаше с водача им. Престъпих напред и ги разбутах безцеремонно.
— Какво му е?
Калия ме погледна отчаяно. Взех свещта на един от монасите, наведох се и махнах одеялото, с което Иксиал бе завит от кръста надолу. Краката му бяха в ужасно състояние, окървавени, смазани и натрошени. Бяха ги превързали, но бинтовете бяха пропити с кръв, а на места между превръзките се виждаше одраната кожа. Скоро щеше да започне гангрена. Не бих дал на Иксиал повече от двайсет и четири часа живот.
10.
— Чакаме да дойдат лечителите — каза Калия. В гласа й се долавяше отчаяние. Тя знаеше — нито един лечител в Тюрай вече не можеше да помогне на Иксиал. С подобни рани би оцелял само някой, който цял живот е тренирал волята и издръжливостта си.
— Какво е станало?
Калия не отговори. Погледнах Иксиал. Той отвори за миг очи. Опита да надвие болката, но не успя и главата му се отпусна.
В къщата блеснаха нови светлини — лечителите бяха пристигнали. Монасите ги доведоха в градината — бяха две жени, всяка заметнала по една торба от онези, в които се носят билки. Следваше ги висок мъж с безупречно изгладена роба. Аптекарка, билкарка и лечител. Можех само да им пожелая успех в това безнадеждно начинание.
Отдръпнах се до храсталаците, където се спотайваше Макри. Монасите се събраха в кръг около лечителя, който преглеждаше техния водач.
— Никакъв шанс — прошепнах. — Трябвало е да повикат и свещеник. Така поне щяха да спестят време.
Макри не сваляше поглед от монасите. Само преди няколко часа те ни бяха проследили в града, а сега не ни обръщаха внимание, погълнати от онова, което ставаше с Иксиал.
— Трябва да разговарям с Калия. На игумена песента му е изпята, но дано спасим поне Гросекс.
Монасите изнесоха няколко кандила. Докато ги подреждаха около проснатото тяло, Калия се отдръпна встрани и застана в мрака.
— Не ми изглежда в настроение за разговори — рече Макри.
— Сега не е време да се съобразяваме с подобни неща.
— Искаш ли дойда?
— Да. Може да се поотпусне, ако наблизо има друга жена.
— Дори и да е орк със заострени уши?
— Не помня да съм те описвал така.
Заобиколихме внимателно групичката монаси.
— Трябва да поговоря с теб.
— Не сега — сопна се Калия.
Погледнах я внимателно. Нямаше съмнение, че е била много красива, също както и че последните дни са оставили трагичен отпечатък върху лицето й. Само преди няколко дни бе изгубила мъжа си. Но имах чувството, че не за него е страдала.
— Налага се да разговаряме сега. Иначе ще обесят Гросекс.
Тя ме погледна изненадано.
— Гросекс ли? Защо да го бесят?
— За убийството на Дрантакс, разбира се.
— Това е глупаво. Той не би посегнал на Дрантакс.
— Стражниците не смятат така, след като са го открили наведен над трупа на мъжа ти. Казват, че си крещяла, че той го е намушкал.
Калия поклати глава.
— Тогава не разсъждавах съвсем трезво. Но кой може да е бил? Нямам никаква представа кой би постъпил така с мъжа ми. В едно съм сигурна, че не е Гросекс. Той му беше предан.
— Убили са го с неговия нож.
— Някой друг го е използвал.
— Стражниците са на друго мнение. Кажи ми какво стана тогава? И защо си се скрила тук? Каква е връзката ти с Иксиал?
Тя не отговори.
— Хайде, разкажи ми всичко — ще ти олекне — настоявах аз.
Понякога много ме бива в тези неща, но с Калия не се получи.
Реших да сменя тактиката.
— Какво е станало с Иксиал?
— Нападнали са го, докато е медитирал.
— Кой?
— Тресий. Монасите от Храма на облаците. Промъкнали се, докато се е молел, и са го хвърлили от стената.
— Че защо не ги е видял — нали му викат Всевиждащия?
— Иксиал е вярващ човек. Не си позволява да се разсейва по време на молитва.
Така значи. Само че Тресий ми бе представил нещата по съвсем друг начин. Според Калия Тресий и хората му били заловени, докато се опитвали да отмъкнат манастирската статуя, и затова ги прогонили. Самата статуя паднала от стената. По-късно Тресий се върнал с твърдото намерение да убие Иксиал и да спечели хората му за своята кауза. По време на тази препирня монасите от Храма на облаците били отблъснати, но при стълкновението Иксиал паднал от стената и получил ужасни наранявания.
