уличните музиканти да изглеждат малко чудновато. Преди няколко месеца Макри — тя е израснала в оркско робство и й липсват първите седем години от възпитанието — бе поискала също да й пробият веждите. Успях да я разубедя, като й казах, че с подобно поведение едва ли ще впечатли приемната комисия в Имперския университет. Въпреки това тя отказа да свали пръстените от носа и ушите си. Вероятно в университета просто се примиряваха с това.
Младите музиканти дойдоха и седнаха напълно изтощени на една съседна маса.
— Навън има магьосник — каза Кейби.
— И какво прави?
— Оглежда се учудено. Дошъл е с Касакс, новия шеф на Братството.
Лоши новини. Отидох до вратата и надзърнах. Навън наистина имаше магьосник с озадачен вид. Беше млад и макар пъстроцветното му наметало да подсказваше, че е пълноправен член на гилдията, не го познавах. Предположих, че е отскоро на работа. До него стояха Касакс, Карлокс и още неколцина главорези от Братството и го гледаха с очакване.
Касакс ме видя и се приближи към мен.
Поздравих го любезно. Той ми отвърна с леден поглед.
— Търсим Куен.
— Кой?
— Курвата, която подпали „Глиганска глава“.
— Според мен отдавна е офейкала от града.
— Не и според Орий Укротителя на огън. Той смята, че се крие някъде тук.
Погледнах младия магьосник.
— Орий Укротителя на огън? Той е новак, нали? Сигурно наскоро е положил изпита. Знаеш ли, Касакс, не бива да се доверяваш на младите магьосници. Пристигат от училището кипящи от ентусиазъм и изпълнени с вяра, че знаят всичко, но им е нужно малко време, преди да привикнат с град като Тюрай. Естествено е да проследи аурата на Куен дотук, но какво от това? Всеки знае, че се е навъртала по тия улици. Пък и когато всички говорят за някого, могат да създадат фалшива аура. Достатъчно, за да объркат новобранец като вашия магьосник. Не, според мен Куен отдавна си е плюла на петите. Ако искате да я проследите, по-добре наемете някой по-опитен. Защо не опитате с Лизутария, Небесната господарка. Чувал съм, че е много добра.
Касакс не беше наивник. Изгледа ме хладно, след което ми съобщи, че Братството търпи присъствието ми в квартала само защото досега не съм им се изпречил на пътя. Но ако се окажело, че съм помогнал на Куен да избяга, ме чакали черни дни.
— Хубаво е да си потърсиш работа в някой друг град — приключи заплашително той.
— Ще го запомня. Може моят приятел, заместник-консулът Цизерий, да ми даде подходящ съвет. — С което исках да се похваля, че имам влиятелни съюзници в Тюрай.
— Ако ще го питаш, не е зле да побързаш — отвърна Касакс. Един вид, не ми излизай с тия номера.
Младият Орий все още стоеше насред улицата и се оглеждаше като изгубило дирята ловно куче. Сигурно дотук го бе водила съвсем ясна следа, ала сега в действие бе влязло объркващото заклинание на Астрат Тройната луна и не му позволяваше да завърши процеса. Касакс застана до него и му заговори припряно. Беше твърде важна клечка, за да виси на улицата, и след като даде нареждания на хората си, си тръгна. Карлокс ме изгледа намръщено — висок, злобен и тъп като орк. Бас държах, че би заподскачал от радост в мига, в който Касакс му нареди да ме изрита от града. Отвърнах му със същия свъсен поглед и се прибрах при Макри.
— Трябва да направим нещо с Куен. Главорезите от Братството душат отвън. Астрат успя да им обърка магьосника, но ако доведат Хасий Брилятния, спукана ни е работата.
— Все още ли ни държат под наблюдение?
— Да. Но ще измислим как да я измъкнем. Може би Астрат ще ме научи как се прави магията за невидимост. Дано се съгласи, защото напоследък доста му досаждам. Не може да очакваме от него да премести земята и небето само защото едно младо момиче е загазило с главорезите от Братството.
— Ако успеем да я измъкнем — предположи Макри, — тя все още ли ще е под прикритието на объркващото заклинание?
— Не.
— Тогава не можем да го направим.
— Да не искаш да стои тук вечно?
— Не можем просто да я оставим в лапите на убийците.
Права беше. Не че бях особено привързан към Куен — и тя си имаше дъски за дялане, но какво ли не бих дал да натрия носа на Касакс. Но тъй като главата ми не раждаше никакви идеи, отново се заех да обвинявам Макри, че ме е забъркала във всичко това.
Забелязах, че Палакс е заспал на съседната маса до чинията с храна. Не е лесно да си изкарваш прехраната със свирня. Направи ми също впечатление, че Кейби е по-ядосана от орк със зъбобол, което можеше да означава само едно. Палакс й бе обещал да се откаже от дуата, но последното не е никак лесно. Взех си халба бира, качих се горе и се излегнах на леглото. Замислих се за монаси и статуи и неусетно съм заспал.
Събуди ме леко почукване на вратата.
— Кои е?
— Сулания.
Станах и отворих.
Наистина беше Сулания, но до нея стоеше Сарина Безпощадната, опряла нож в гърлото й. Сарина я бутна вътре и влезе след нея.
— Можеше просто да почукаш.
— Не мога да понасям мисълта да ми отказват — отвърна тя, без да пуска ножа.
Сарина Безпощадната е висока жена с късо подстригана коса, която и придава аскетичен вид въпреки множеството златни и сребърни обеци в ушите й. Има черни очи, досущ като Макри, но не светят тъй дружелюбно. Разглеждаше ме, сякаш се питаше дали да не ме мушне с ножа. Ръката ми, естествено, лежеше на дръжката на сабята.
— Търся една статуя — каза Сарина.
— Напоследък това е доста модерно.
— Е? Къде е тя?
— Нямам представа. Предполагам, че говориш за статуята, която е изчезнала при убийството на Дрантакс, нали? Никой не знае къде е.
— Аз пък смятам, че ти знаеш.
— Сбъркала си.
— Разбрах, че си бил нает да я откриеш.
— Сарина, учудваш ме. Защо мислиш, че ще обсъждам този въпрос с теб?
— Ако не ми отговориш, ще те убия.
— За Звездния храм ли я искаш?
— Позна.
Казах й, че Иксиал скоро ще умре.
— Мисля, че ще оживее. Но дори и да умре, аз ще помогна на последователите му.
Попитах я защо. Тя потвърди подозренията ми — изучавала бойни изкуства при него и му го дължала. Сарина да е лоялна към някого — не можех да го повярвам.
— Ти ли уби Дрантакс?
— Не съм дошла тук, за да ме разпитваш. Дойдох за статуята.
— Статуята тежи два тона. Как може да е у мен?
Гледах я внимателно, за да проверя дали знае за вълшебната кесия, но лицето й бе студено като оркско сърце.
— Ти ли уби баща ми? — намеси се Сулания.
— Кой пък е баща ти?
— Талий Зеленото око.
