Още по-объркан изглеждаше нашият кочияш. Седеше и се блещеше на капрата.
Помолих го да отмести зарзаватчийската каруца. Тъй като уличката беше тясна, се наложи да се прехвърли върху купчината зеленчуци и оттам да скочи на гърба на коня, след което го пришпори напред. През това време аз претърсих монасите. Джобовете им бяха празни и никой от тях не носеше торба. Само тези странни кинжали. Макри събра и петте за колекцията си.
Пътят отново бе чист. Оставаха само няколко минути преди монасите да се пробудят. Дори по-малко, ако бяха в добро физическо здраве, а случаят бе точно такъв. Поехме отново колкото се може по-бързо през гъстата тълпа.
Лицето на Макри бе пламнало от гняв.
— Обиди ми се, че ги приспах ли?
Тя поклати глава.
— Ядосвам се на себе си, задето ги подцених. Не мога да повярвам, че допуснах да ме съборят на земята.
Тя потъна в мрачно мълчание, което продължи през останалата част от пътя.
— Не се безпокой за това — рекох й. — Няма съмнение, че ще ги срещнеш отново. Ще имаш много възможности да си върнеш за ритника.
9.
Двамата с Небесната господарка Лизутария сме почти връстници, но тя е доста по-запазена от мен. Предполагам, че магьосничките притежават свои скрити методи да запазват отиващата си младост, но Лизутария едва ли щеше да ги сподели с мен. Имаше дълга руса, сплетена на плитки коса, която се спускаше свободно по гърба й, но беше прихваната отпред с помощта на сребърен обръч с перла на челото.
Жените от висшето общество в Тюрай прекарват немалко време в грижи за косите си. Макри с нейната буйна и неподдържана грива често е обект на презрителните им погледи. Нямаше съмнение обаче, че прическата на Лизутария е плод на изключителни усилия, пък и беше в тон с пъстроцветното й наметало от фин плат, какъвто не всички магьосници можеха да си позволят.
Последния път, когато бях тук, отвън бушуваше развилняла се тълпа, готова всеки миг да подпали къщата, а на пода лежаха ранени магьосници. Лизутария също бе просната сред тях, но не от рана, а след поредната свръхдоза тазис. Бях открил в кабинета й едно заклинание, подтикващо незрелия тазис да расте по-бързо, което, предполагам, можеше да обясни защо Лизутария прекарваше по-голямата част от свободното си време, захапала мундщука на любимото си наргиле.
Тазисът все още е незаконен в Тюрай. Допреди няколко години Градската стража преследваше упорито нарушителите, дори онези, които се криеха в домовете си и го употребяваха насаме. Любимото занимание на сенаторите бе да заклеймяват пристрастеността към тазиса и да разясняват от трибуната вредното му въздействие върху обществото. Но откакто градът бе залят от дуа, вече никой не му обръщаше внимание. Гражданството пушеше тазис като антидот на собствените си тревоги, но малцина бяха толкова ентусиазирани в употребата му, колкото Лизутария. Тя дори се беше прочула в някои среди с изобретяването на нов тип наргиле. Е, поне не беше пристрастена към дуа. Защото знаех, че други магьосници отдавна са преминати на новия и по-мощен наркотик.
Посрещнаха ни гостоприемно. Един слуга ни поведе по коридора към просторната, богато мебелирана стая с панорамен прозорец, зад конто се виждаше градина с шадраванче. В Тамлин всеки държи на градината си и градинарите печелят добре. Ако нямате градина, значи сте втора ръка. Друг прислужник ни донесе вино и каза, че Лизутария щяла да дойде след малко.
Докато я очаквахме, разгледах внимателно интериора. Ако се съдеше по подредбата, Лизутария бе извикала някой модерен дизайнер, вероятно от Атикал. Къщите на повечето магьосници са натъпкани с всякакви безвкусни боклуци, но Лизутария просто е жена от друг сой. Откакто златните мини започнаха да вкарват в града повече пари, животът на аристокрацията придоби повече стил. Навремето сенаторите печелеха уважение на бойното поле. Сега го търсеха в модните ателиета или поръчваха скъпи, претенциозни градини. Не го одобрявах, но аз съм си старомоден.
Не знаех как точно да изложа молбата си пред Лизутария. Не е никак лесно да накараш един магьосник да ти помогне с издирването на изчезнал човек, освен ако той самият не е заинтересуван от това. С изключение на недоучени чираци като мен и низвергнати от обществото нещастници като Астрат Тройната луна, нито един уважаващ себе си магьосник не би се захванал с детективска работа. Повечето от тях служат при краля и консула или споделят възгледите на висшата класа, че не е задължително да работиш, за да живееш. Следователската работа е за плебеи като стражниците. И като мен естествено. Подобно на останалата част от гражданството магьосниците ужасно се грижат за общественото си положение.
Краткото чакане се превърна в дълго. Търпението ми бързо започна да се изчерпва. Виното беше наистина чудесно, но нямах никакво време, за да му се наслаждавам. Макри продължаваше да мърмори за някакви шутове и ритници.
— Успокой се, Макри. Никой не е непобедим. Онези бяха петима, и то добре тренирани. Някои от тези монаси прекарват целия си живот в манастира и не се занимават с нищо друго освен с молитви и тренировки.
— Е, в такъв случай ще има за какво да се молят следващия път, когато ги срещна — заяви Макри, добави още няколко мрачни заплахи и млъкна.
Най-сетне се появи и Лизутария. Изражението й беше унесено. Прислужникът я отведе при креслото, като се стараеше да не си проличи, че почти я носи. Въздъхнах. Какво ги кара тези хора да се друсат до забрава?
— Да ви донеса ли нещо? — попита любезно слугата.
Забелязах, че чашата ми е празна.
— Още една бутилка вино, ако не възразявате.
Лизутария най-сетне успя да фокусира поглед, забеляза първо Макри и се усмихна лъчезарно.
— Здравей…?
— Макри.
— Здравей, Макри.
Тя се обърна към мен. Личеше, че не ме помни. Споменах й за бунта.
— Аз бях този, дето ти удари шамарите.
Май не биваше да го казвам.
— За да те свестя де. Да изгасиш пожара.
Тя ме разглеждаше с празен поглед.
— А след това задържах тълпата, дето искаше да ни избие. Е, Ханама от Гилдията на убийците също ни помагаше. По-късно преторът Цизерий нарече постъпката ми подвиг.
Лизутария продължаваше да ме зяпа с безразличие.
— Спомените ми от този ден са малко замъглени. Толкова много неща се случиха, бунтът, пожарите… аз просто…
Гласът й утихна и тя премести поглед към гоблените по стената. На шията си носеше сребърна огърлица, оркска изработка, и пръстите й си играеха с миниатюрните метални фигурки. Седяхме мълчаливо и очаквахме изхода от борбата на магьосницата с омаята на тазиса. Нищо чудно да се беше преместила в някое видение и сега духът и да се рееше из Южните острови и дори още по-надалеч. Нашите магьосници посещават Южните острови още като съвсем млади, за да се учат и усъвършенстват.
Аз самият също съм ходил на Южните острови, нещо, с което могат да се похвалят малцина тюрайски граждани. Там е много красиво. Няма престъпност. Виното им е чудесно, но бирата е дефицитна стока. Лизутария продължаваше да зяпа в гоблените и аз се почувствах малко обиден. В края на краищата съвсем наскоро бях спасил живота на тази жена. Не й се сърдех, че ме е забравила, но все пак идвах тук с молба за помощ. Тъкмо се готвех да отворя уста, когато Макри ме изпревари.
— Ще ни помогнеш ли да открием една жена? — попита тя.
Небесната господарка се откъсна от своите сънища наяве и я погледна малко изненадано.
— Да открия една жена ли?
