— Можеш ли да ни измъкнеш оттук?
Преди да успея да отговоря към нас се приближи едро прасе, което ходеше на два крака, и ни поздрави любезно. Гурд вдигна секирата и прасето го погледна неприязнено.
— Какво, ще ме колиш ли? Такива сте всички хора, видите ли свиня, все мислите как да я клъцнете. Какво ще си помислиш, ако си излязъл по работа и първият срещнат поиска да те заколи и да те налапа?
— Човешката раса е дарена с превъзходство над останалия животински свят — обяви тържествено свети Кватиний.
— Не и над мен — тросна се прасето и двамата започнаха да спорят.
Все още бях окрилен от неочакваното възкръсване на Макри, но когато си дадох сметка, че бях възнамерявал да прекарам едно спокойно лято на дебела сянка и с безброй халби в ръка, а вместо това съм се озоват във вълшебното пространство, където слушах теологичен спор между един светец и ходещо на два крака прасе, докато отвън ме дебнат едва ли не всички най-страшни главорези на Тюрай, почувствах, че започвам да се вкисвам.
Прасето изчезна без предупреждение и тогава от небето заваляха най-различни тела. Отпърво си помислих, че това са нови магични създания, но когато пришълците тупнаха на тревата, видях, че всъщност са Толий, Касакс и монасите, които ни бяха последвали. Жаждата за злато не знае граници. Вдигнахме оръжия и битката започна наново.
16.
В началото нашите съперници бяха смутени от онова, което видяха, но не им отне много време, за да се ориентират в обстановката. Толий взе управлението в свои ръце и кресна на останалите:
— Избийте ги!
В този момент земята под краката ни се разтвори и голяма, буйна река ни отдели от нашите противници. Не се сдържах и започнах да се смея. Колко благоприятен поврат! Приближих се към брега на реката.
— Здрасти, Толий! — извиках. — Обичаш ли да плуваш?
Толий ме гледаше вбесен.
— Тази река няма да остане за дълго — викна Иксиал.
— Иксиал, приятелю, на твое място не бих разчитал чак толкова на проницателността си. Тук важат други закони. Вълшебното пространство е непредсказуемо дори за човек с твоите способности. Поздравления за чудното ти изцеление. Чудя се, дали заради нас се озовахте тук, или заради златото. Между другото, да знаете как можем да се измъкнем?
Ако се съдеше по обърканите им погледи, нямаха ни най-малка представа. Разговорът ни беше прекъснат от пороен дъжд от жаби.
— И така, Толий — поднових общуването, когато пороят секна. — Какъв е планът?
— Да те убия — изграчи той.
— Не е чак толкова зле, за набързо скроен план. Но има и друга възможност. Би могъл да се предадеш на присъстващия тук капитан Рали и да се оставиш на милостта на властите.
Толий не се хвана на въдицата. Изглежда, предпочиташе своя план. Въпреки загубите от боя в кръчмата префектът и Касакс все още разполагаха с достатъчно въоръжени мъже. Иксиал и Тресий също бяха запазили по една малка армия. Погледнато така, положението ни не изглеждаше никак розово, но аз продължавах да се държа наперено и да ги дразня.
Капитан Рали взе да се чеше по главата. Завидях му, че все още няма сиви кичури. Моята коса отдавна се бе прошарила.
— Траксас, в случай че се измъкнем живи оттук и реша да не те предавам на съда, би ли споделил с мен някои подробности? Дойдох да изразя съболезнованията си за смъртта на твоята приятелка. Не очаквах да срещна половината отрепки на града, нито тълпа разбеснели се монаси, всички вкопчени в битка за откраднатото злато. Правилно ли разбрах, че всичко това е свързано с убийството на Дрантакс?
— Съвършено правилно. Историята е доста сложна, но ще се опитам да я предам накратко. Тези две групи монаси си съперничат. Иксиал Всевиждащия е игумен на Звездния храм, а Тресий управлява Храма на облаците. Враждуват отчасти по религиозни причини, но най-вече за това кой да предвожда монасите. Ако питаш мен, смахнали са се от живота в планините. Помниш ли колко горещо беше в Ньоджанския проход?
— Остави Ньоджанския проход. Продължавай с историята за монасите.
— Ами както ти казах, те враждуват. Бедата е, че и в двата храма липсва статуя-светиня. Като по-хитър, Иксиал намислил как да се справи с проблема — като открадне статуята, която Дрантакс работел по поръчка на Тресий, щял да накара останалите монаси да се върнат. Но тогава при него дошла някогашната му ученичка Сарина Безпощадната, която имала още по-добра идея. Тя се познавала с префекта Толий от времето, когато двамата доставяли в Тюрай дуа. Не зная всъщност чие е било хрумването — дали на Толий, или на Сарина — но някой от тях забелязал, че керванът със злато от мините на краля обикновено минава недалеч от манастира на Иксиал. Сам знаеш, че пътят на този керван се пази в най-строга тайна. Маршрутът и времето за пристигане се обсъждат в защитена от магии стая, тапицирана с Червения елфически воал, но префектът Толий очевидно разполагал с добри връзки в двореца и узнал кога ще потегли следващият керван. Той запознал Сарина с подробностите, а тя на свой ред предала информацията на Иксиал. И тъй, монасите от Звездния храм нападнати кервана, откраднали златото и избили охраната. След това им дошла още по-добра идея. Вместо да се спотайват из хълмовете, където дворцовите магьосници лесно можели да ги открият, те докарали златото право в Тюрай и го скрили във вътрешността на новата статуя. Представяш ли си колко безопасно е подобно място?
— И още как — отвърна капитанът. — Нито един магьосник не би посмял да търси златото в статуята на свети Кватиний. Това си е живо оскверняване.
— Точно така. Според плана смятали да го оставят там, докато отнесат статуята в храма. Иксиал възнамерявал след като суматохата поотмине да я изнесе от храма, да я разреже и да прибере плячката. И щял да разполага с цял куп злато и една нова статуя в добавка. Тук обаче ударил на камък. Преподобният Тресий, който имал свой верен човек в Звездния храм, разбрал какво се замисля и веднага се намесил, та той да прибере статуята и златото. От Храма на облаците пратили цяла армия да нападне Звездния храм и по време на битката Иксиал едва не загинал. Наложило се да го донесат в града, за да го излекуват. Междувременно Тресий научил, че златото е в Тюрай и че вероятно е скрито в статуята на Дрантакс. Пристигнал твърде късно, за да се оправи сам, и затова решил да наеме мен. Още тогава усещах, че нещо се мъти около тази статуя на свети Кватиний, но не си давах представа за размера на престъплението.
Погледнах към реката. Монасите ни зяпаха от другия бряг. Дали наистина вярваха, че с поведението си служат на праведна религия? Сигурно, щом Иксиал и Тресий им го казваха. Над нас прелетя ято сребристи птици, които станаха златни, а после побеляха. От небето долетя тържествена музика. Пухкави зайчета наизскачаха и затанцуваха в краката ни. Интересно е да се живее във вълшебното пространство.
— Грешката на Иксиал и Толий била, че се хванали със Сарина Безпощадната. Веднага щом златото било скрито в статуята, а през това време Иксиал лежал със смазани крака в планинския храм, тя решила, че ще е много по-добре, ако не дели плячката с никого. Умна жена е тази Сарина. Безсърдечна и хитра като преследван орк. Тя знаела, че дворцовите магьосници и служителите на Съдебната палата упорито търсят изчезналото злато. Самият Хасий Брилянтния посещавал къщата на Дрантакс. Не можела да рискува да го натовари на някой фургон, за да го изнесе от града. Ето защо си поставила за цел да потърси друг начин, за да отнесе плячката на безопасно място. Така попаднала на вълшебната кесия. Всъщност вече знаела за нея още от времето, когато се занимавала с търговия на дуа. Спомнила си, че старият Талий Зеленото око, който отдавна не чинел и пукната пара като магьосник, вкарвал дуата в Двореца с помощта на кесията. Веднага отишла при него, видяла му сметката и взела кесията. След това, мисля, отмъкнала статуята и оставила на нейно място няколко жълти изсушени листенца, за да обърка преследвачите. Монасите от Храма на облаците носят жълти цветя по време на церемониите си. Но после се случило нещо необичайно. Навярно в душата на Сарина проблеснала искрица човечност, защото когато узната, че са докарали умиращия Иксиал в града, тя отишла да го навести. Навярно споменът, че му е била ученичка, пробудил някакви чувства в сърцето й. Наблюдавах я, когато опита да убие Тресий, и предполагам, че го направи от
