покрия.
Не бях особено очарован от идеята. Никак не ми се искаше да се крия.
— Мога да запомня отново заклинанието и да ги приспя веднага размърдат.
— Така е. Но това не решава въпроса. Стражниците сигурно биха искали да си поприказват с някои от тези хора. Опасявам се обаче, че ако се обърнем към войниците от неговия участък, Толий ще успее да ги убеди, че виновниците сме ние. По-добре да се възползваме от помощта на капитан Рали. Чуят ли, че е в беда, подчинените му ще дойдат на минутата.
— Ами статуята?
— Без вълшебната кесия никой не може да я премести толкова лесно.
Това означаваше да зарежем спящия Гурд, но Астрат щеше да е тук и да наглежда нещата. Двамата с Макри се приготвихме да вървим. Когато минавах покрай отпуснатото тяло на Иксиал Всевиждащия, бях споходен от странно чувство. От много странно чувство. Наведох се да го разгледам.
— Той е мъртъв.
— Мъртъв ли?
От гърдите му, точно над сърцето, стърчеше къса стрела. Изстреляна от тръбичка. Оръжието на Убийците. Поклатих глава.
— Затова значи Ханама ни накара да погледнем към статуята.
Не можех да не се възхитя на умението, с което тази жена изпилваше и най-малките детайли. За секундата, докато бяхме погледнали статуята, тя бе извадила тръбичката и бе простреляла спящия Иксиал в гърдите. И никой не можеше да твърди, че е станал свидетел на случката.
— Не можеш избяга от присъдата на Гилдията на убийците — въздъхнах. — Да вървим да повикаме Градската стража.
Макар да не бях чест гост там, познавах повечето от стражниците в участъка на Рали. Капитан Рали им бе забранил да ме снабдяват с каквато и да било информация. Но когато нахлух вътре и им разказах задъхано, че в настоящия момент техният капитан е проснат спящ във „Възмездяващата секира“ в компанията на купчина главорези от Братството, Толий и две групи враждуващи монаси воини, готови да се нахвърлят върху него веднага щом се пробудят, а на всичко отгоре и че там е изчезналото кралско злато, участъкът се изпразни за секунди. Пътем се отбих да пратя кратко съобщение на претора Цизерий. Ако имаше награда за намирането на златото, не бих искат да пропусна шанса си да я получа.
Изгубих двайсетина минути за това и когато най-после стигнахме кръчмата, тя вече беше пуста. Астрат повдигна рамене.
— Съжалявам, но нямах друго заклинание, за да ги спра.
Капитан Рали все още се прозяваше. Погледна сърдито Астрат, ядосан, задето го бе приспал, но трябваше да признае, че при тези обстоятелства магьосникът не би могъл да постъпи по друг начин.
— Капитане, крайно време е да се снабдиш с талисман срещу заклинания.
— С моята заплата?
Той започна да издава заповеди и да праща едни стражници в Съдебната палата, а други към Двореца с вести за станалото.
— Не мислиш ли, че префектът Толий също ще вземе необходимите мерки? Той има връзки.
— Съмнявам се. Песента му е изпята. Никакви връзки няма да му помогнат, ако се разчуе, че е участвал в кражбата на кралското злато. Предполагам, че си е стегнал багажа и се готви да напусне града. Също и монасите. Бандитите от Братството замесени ли са в кражбата?
Поклатих глава. Те просто се опитваха да приберат нещо, на което се бяха натъкнали случайно. Нямаше начин да лепнем обвинение на Касакс и да скалъпим нещо — Братството разполагаше с добре платени адвокати, които щяха да му спасят кожата. А и в какво да го обвиним — че е преследвал един частен детектив и капитан от Градската стража във вълшебното пространство? Нито един съдия нямаше да се хване на подобен номер. Отдавна е известно, че законите на Тюрай не важат във вълшебното пространство.
Няколко стражници увиха тялото на Иксиал в платно, преди да го качат на количката. Капитан Рали видя стърчащата от гърдите му стреличка и кимна. Нямаше нужда да му обяснявам какво е станало.
— Ханама, нали? Видяхте ли я, когато го направи?
Поклатих глава.
— Твърде хитра е за да позволи подобно нещо.
— Мразя тези Убийци — промърмори капитанът. — Да знаеш как ще се зарадвам, ако някой ден увиснат всичките на бесилката.
Рали, разбира се, знаеше, че няма подобна надежда. Гилдията на убийците се радваше на протекцията на Сената. Говореше се, че дори кралят понякога прибягва до услугите им. Освен това Убийците рядко оставяха следи от дейността си. Случвало се беше стражниците да поискат магьосник да обследва някоя стреличка, колкото да се окаже, че около нея е усукано парченце от Червения елфически воал, или е обработена по някакъв друг начин, за да не може да бъде проследена. Да обвинявам Ханама в убийството на Иксиал пред властите би било равносилно на това да хвана вятъра.
Рали прие предложението на Гурд да сръбнат по една бира. На стражниците им е забранено да пият по време на работа, но всички гледат на това през пръсти. Капитанът беше много доволен от намирането на златото, но виждах, че не е щастлив.
— Предполагам, че няма да губиш време и веднага ще отидеш в съда, за да представиш доказателства за невинността на Гросекс.
Той ме погледна намръщено. Не обичаше да му припомнят задълженията. Допих си бирата и добавих:
— Ще намина да го видя.
Появиха се Сулания и Глухарче, придружени от Палакс и Кейби. Били се скрили в караваната на артистите. Капитан Рали ги изгледа намусено и подметна:
— Ако продължавате така, дуата накрая ще ви убие.
— Или ще го направя аз — добавих.
Сулания беше пияна до козирката. Оставаше й да премине на дуа и със сигурност щеше да продаде вилата на баща си. На Палакс и Кейби, от друга страна, им отнемаше толкова много време да припечелят някой грош, че не разбирах защо веднага го профукваха за отвратителния си навик. Що се отнася до Глухарче, там нищо не можеше да ме учуди. Взех целебния камък и й го дадох, но дори това не промени вцепенения й израз.
— Да го отнесеш на делфините, когато си възвърнеш силите.
Помолих Макри да дойде с мен до съда.
— Мислиш ли, че Сарина все още се навърта наоколо?
Поклатих глава. Досега Сарина вече със сигурност знаеше, че златната статуя се е изплъзнала от хищните й пръсти. Едва ли щеше да ни безпокои отново.
— Дали пък няма да потърси отмъщение за убийството на Иксиал?
— Съмнявам се. Не мисля, че лоялността към учителя й се простира толкова далеч. Сарина живее само със собствените си нужди. А и ние нямаме никаква вина за смъртта му. Питам се обаче, защо й е било нужно златото? Доколкото я познавам, едва ли ще знае какво да прави с него, ако го получи. Въпреки това смятам да я убия следващия път, когато се срещнем.
Макри заяви, че ще трябва да действам бързо, инак тя ще ме изпревари. След това се качи горе да си сложи туника, преди да излезем на улицата.
— Бива си я — кимна капитан Рали, след като тя излезе.
— Предполагам.
— Предполагаш? Преди двайсет години щеше да завиеш към луната, ако мине край теб в тези оскъдни одежди, без да се замислиш, че в жилите й тече оркска кръв.
— Преди двайсет години не бях стар, дебел и пълен с бира.
Чувствах се напълно изтощен. Капитан Рали спря една двуколка, за да ни откара до съдилището. Пътувахме мълчаливо в ранната, почти прохладна утрин. Сигурно трябваше да съм ужасно щастлив след всичко, което бях постигнал, но в действителност мечтаех само да ме оставят да се наспя.
