— Какво ще кажеш, префекта? Ако ви върна във „Възмездяващата секира“, обещаваш ли да си вървиш по живо по здраво?
Толий не беше хладнокръвен като Касакс.
— Да — изпищя той. — Махни ни оттук!
— А що се отнася до вас, Иксиал и Тресий, искам да се закълнете в името на свети Кватиний, че няма да ни сторите зло, когато се върнем.
Двамата кимнаха. Ако се съдеше по изражението на капитан Рали, той не бе склонен да се довери на подобни прибързани обещания. Аз също, но нямаше на какво повече да се надяваме. Вулканът не показваше никакви признаци за утихване, а тук смъртта те застига по същия начин, както и във външния свят. Щом щяхме да се измъкваме от вълшебното пространство, трябваше да взема със себе си всички, макар че бях изкушен да оставя някои субекти завинаги.
Обърнах се към Макри.
— Къде е Ханама?
Тя не знаеше. Убийцата се беше измъкнала незабелязано. Разнесе се оглушителна експлозия, върхът на вулкана изригна и над нас префучаха камъни с размери на къщи. От небето се посипа дъжд от пепел. Ставаше все по-трудно да се диша.
— Спасявай ни! — чух хор от изплашени гласове.
— Добре. Чакайте само да хапна един сандвич.
Порових в торбата и извадих един от сандвичите, които Танроуз ми бе приготвила сутринта. Изглеждаше доста малък за подкрепа след толкова много търчане и бъхтане, но щеше да свърши работа за един прегладнял частен детектив.
Всички се опулиха.
— Траксас, сега не е време да мислиш за ядене! — извика капитан Рали и подскочи уплашено, защото разтопената лава го опари по пръстите.
— Той ни се подиграва! — озъби се Толий. — Ще го убия!
Без да губя самообладание, аз повдигнах горното хлебче на сандвича и под него се показа прекрасно изпечената от Танроуз пържола. Изстъргах няколко зрънца сол от коричката й. Вулканът изригна повторно, през ръба му преля двуметрова вълна лава и се понесе към нас. Младите монаси нададоха ужасени възгласи, паднаха на колене и почнаха да се молят.
Пуснах зрънцата сол на земята. Последва още по-силен грохот и целият свят се заклати, сякаш сполетян от невиждано земетресение. Изведнъж земетресението спря, въздухът засия и после вълшебното пространство започна да се топи пред очите ни. Стреснати и оглушени, ние се озовахме отново във „Възмездяващата секира“. Вулкана го нямаше. Нито нахалните прасета. Гурд ме погледна учудено.
— Но как…
— Сол. Абсолютна анатема за вълшебния свят. Тя го унищожава. Дребна хитрина, която научих по време на странстванията си. Унищожихме и вълшебната кесия. Само ние и статуята сме оцелели. Всички ли са живи?
Монасите започнаха да се надигат от земята, потресени от преживяното, но и доволни, че са отървали кожата. Префектът Толий бе първият, който се овладя. Той погледна дали съюзникът му Касакс е наблизо, провери какво е положението с хората му, обърна се и ме посочи.
— Убийте този човек.
Беше ми омръзнало да го слушам.
Монасите го погледнаха стъписано. Не знаеха какво да правят. В този момент, докато Макри, Гурд, Рали и аз се хващахме за оръжията, споходени от досадната мисъл, че вероятно има и по-приятни начини да си изкарваш прехраната, почти всички присъстващи в кръчмата се строполиха едновременно на земята.
Двамата с Макри се втренчихме тъпо в похъркващите тела на гангстерите, в които допреди миг виждахме само свои неизбежни палачи. Единственият освен нас, който се държеше на крака, бе Касакс.
— Какво стана?
— Още ли сме във вълшебното пространство? — попита Макри.
— Не, нали се върнахте във „Възмездяващата секира“ — каза Астрат Тройната луна от горната площадка. Забелязах, че си е налял голяма халба бира. — Добра работа, Траксас. Поразтревожих се малко, когато изчезнахте в кесията. Трябва да знаете, че вълшебното пространство не е място за разходки. Все се надявах да намерите обратния път. Сол?
Кимнах.
— Между другото, попрегледах твоите заклинания. Стари неща, демодирани, но вършат работа. Помислих си, че ще имате нужда от помощ, като се върнете, и запаметих приспиващото заклинание.
Той погледна Макри.
— Виждам, че талисманът против заклинания си върши работата.
Двамата с Макри носехме на вратовете си мъниста, нанизани на нишки от тъканта на Червения елфически воал, който се използва, за да се спира въздействието на всички заклинания. Излишно е да ви убеждавам колко е важно за човек с моята рискована професия да притежава талисман против заклинания. След като заложих предишния, на няколко пъти се превръщах в лесна плячка на могъщи и зли магьосници. Защитаващите от магии талисмани са истинска рядкост и са ужасно скъпи — подобен лукс могат да си позволят само хора от висшето общество, важни чиновници и консулът — тъкмо по тази причина в момента капитан Рали и Гурд лежаха проснати с останалите.
— Бедният Рали. Трябва да му плащат повечко. Добра работа, Астрат.
Касакс, който е важна клечка в подземния свят, също имаше талисман. Сега обаче изведнъж се бе озовал сам срещу превъзхождащ го числено противник и очевидно не знаеше как да постъпи. Предложих му да се омита преди да повикам стражниците и да им разкажа за кралското злато. Лицето на гангстера остана безстрастно, но поне този път бе принуден да признае, че е победен. Той се обърна и си тръгна, без да промълви нито дума. Време беше да решим как да постъпим с останалите, преди да се пробудят. Макри предложи да избием водачите. Признах, че това е най-рационалното решение, но все пак ми се искаше да прибегнем до нещо не толкова кръвопролитно.
Чух едва доловим шум и се извърнах. Ханама се бе подала иззад статуята. Носеше обикновена черна огърлица, каквито раздават като стандартна защита от заклинания в тяхната гилдия. Не можех да не се възхитя на способностите й да се крие и да изниква ненадейно.
— Радвам се, че отърва кожата — каза Ханама на Макри, след което тръгна към вратата.
— Не си прави труда да ми благодариш — подметнах след нея.
— За какво? Аз знаех как да се измъкна от вълшебното пространство. Дори си носех малка торбичка със сол.
Не можех да не й се възхитя. Беше се подготвила за всичко и умееше да запазва самообладание и в най-трудни моменти.
— Наистина ли това е кралското злато? — попита тя, като посочи статуята.
— Наистина — кимнах аз и всички неволно погледнахме към статуята.
— Добре свършено — заяви тя. — Още една загадка, решена от нашия ненадминат частен детектив.
После излезе. Изпратих я с подозрителен поглед.
— Странно…
— Какво, че ти направи комплимент ли? — ухили се Макри.
— Тъкмо това. Гилдията на убийците не си губи времето за комплименти. Както и да е. Какво да правим сега? Имаме десетина минути преди всички да почнат да се будят. Наистина ми омръзна да се налагам с тия бандити. До гуша ми дойде от кървища.
И като си помисля откъде започнах — от скромното намерение да отърва Гросекс от бесилката. Следващия път, когато префектът ме наругаеше, щях да броя до десет преди да си изпускам нервите. Но като се знаех какъв съм импулсивен…
Трябваше да предприемем нещо, и то веднага. Събудеше ли се, Толий отново щеше да се нахвърли върху мен. Кръгът щеше да се затвори и всичко щеше да започне отначало.
— Изчезвайте от кръчмата преди да са се пробудили — предложи Астрат Тройната луна. — Аз ще ви
