предпазливост и благоразумие.
— Благоразумие! Не ми говорете за нейното благоразумие! — чу се отговор. — Това е просто възгордяване и желание да се прочуе като по-недостъпна от всяка от нас. Не, няма да се съглася. Вие чудесно знаете, че ако някоя от нас сбърка, никой не би съумял толкова учтиво и убедително да ни разобличи като лейди Едит. Но ето я и нея!
Сянката, хвърлена от влязлата върху стената на шатрата, тихо се плъзна и се присъедини към останалите. Въпреки горчивото разочарование, преживяно от рицаря, въпреки оскърблението, нанесено му от коварството или в най-добрия случай — от лекомислието на кралица Беренхария (Кенет вече се бе ориентирал, че дамата, която говореше най-високо и властно, беше съпругата на Ричард) шотландецът почувства облекчение, когато узна, че Едит не е участвала в измамата. Предстоящата сцена толкова разпали любопитството му, че той реши да се откаже от първоначалното си намерение и да остане. Вместо да си отиде, почна да търси някоя пролука, през която да наблюдава събеседничките.
„Какво ще му мисля — си рече той. — Щом кралицата си е изиграла лекомислена шега с мен, излагайки на опасност моята чест и може би живота ми, поне да използвам случая и да узная по-нататъшните й намерения.“
Явно Едит очакваше заповедите на кралицата, а първата дама не искаше да говори, понеже се страхуваше, че тя и събеседничките й няма да удържат смеха си. До сър Кенет наистина достигна звук, който приличаше на сдържано весело кискане.
— Явно Ваше величество сте много весели, макар че късният час би трябвало да настройва всички ни повече за сън — каза най-сетне Едит. — Тъкмо се канех да си лягам, когато узнах, че Ваше величество ме вика.
— Няма задълго да прекъсна почивката ви, братовчедке — каза кралицата. — Впрочем страхувам се, че сънят ви няма да бъде особено дълбок, когато ви съобщим, че изгубихте обзалагането.
— О, не, Ваше величество — възрази Едит, — просто повтаряте шега, която вече омръзна. Не съм се обзалагала за нищо, макар Ваше величество да предпочита да смята, че съм се обзалагала.
— Ето на, скъпа братовчедке, налага се да кажа, че въпреки нашето посещение в манастира сатаната у вас е още силен и ви подтиква към несъгласие. Нима ще отречете, че заложихте рубиновия си пръстен срещу златната ми гривна, като уверявахте, че онзи беден рицар или не знам още как го наричате, с нищо не може да бъде отделен от поста си?
— Ваше величество заема твърде високо положение и не мога да ви противореча — отвърна Едит. — Но тези дами, ако пожелаят, могат да потвърдят, че Ваше величество сама предложи това обзалагане, а аз възразих, че не прилича една девойка да се обзалага по такъв повод.
— Но все пак, лейди Едит — намеси се друг глас, — ще се съгласите, че бяхте напълно сигурна в доблестта на рицаря на Спящия леопард.
— И какво от това? — сърдито отговори Едит. — Ако съм казала нещо в този смисъл, това не означава, че трябва да се намесваш в нашия спор и угоднически да подкрепяш желанията на Нейно величество. Мнението ми за този рицар е същото като на всички хора, които са го виждали в битка. Каква полза имам да го защищавам, както и ти — да го черниш? За какво друго могат да говорят жени във военен лагер освен за рицари и битки?
— Благородната лейди Едит — обади се трети глас — не можа да прости на Калистра и на мен, че разказахме на Ваше величество как изпусна две рози в параклиса.
Лейди Едит се обърна към кралицата и с тон на почтителен укор изрече:
— Ако Ваше величество сте ме повикали само за да слушам присмеха на вашите дами, моля за разрешение да се оттегля.
— Стига, Флориза — заповяда кралицата, — не злоупотребявай с нашата снизходителност. Не забравяй, че между теб и братовчедката на английския крал разликата е голяма. Сега за вас, скъпа братовчедке — продължи кралицата, като възобнови шеговития си тон. — Вие сте толкова добра; как можете да ни се сърдите, че сме пожелали малко да се повеселим, след като сме прекарали толкова дни в плач и униние?
— Радвайте се, колкото желаете — отвърна Едит, — но аз все пак бих предпочела да не се смея цял живот, но да не…
Тя не довърши фразата си явно от уважение към кралицата. От тона й се чувстваше, че е много развълнувана.
Беренхария, издънка на Наварската династия, беше лекомислена, но добродушна.
— Извинете ме — каза тя. — Вярвайте, не разбирам с какво ви обидихме. Подмамихме с хитрост младия рицар при нас. Заради прекрасната си дама той се прокрадна тук или по-скоро бе откраднат, а с поста му няма какво толкова да се случи, докато го няма. Почтено ще е да признаем, мила моя, че мъдрият Нектабан успя да го доведе тук единствено само защото е използвал вашето име.
— Боже милостиви! Не вярвам на ушите си, Ваше величество!
В гласа на Едит звучеше вече не вълнение, както досега, а силна тревога.
— Не бива да говорите така, Ваше величество — продължи тя. — Ако уважавате себе си и мен, роднината на своя съпруг, не можете да говорите така! Кажете, че сте се пошегували, моя владетелко, и ми простете, че макар за миг съм възприела сериозно Вашите думи!
— Лейди Едит съжалява за пръстена, който отмъкнахме от нея — недоволно изрече кралицата. — Ще ви го върнем, скъпа братовчедке, само не ни се сърдете, че сме спечелили малка победа срещу Вашата мъдрост, която досега беше за нас като знамето на войската.
— Победа ли! — възмутено възкликна Едит. — Победа! Победа ще празнуват неверниците, когато узнаят, че английската кралица е в състояние да се забавлява с честта на роднина на своя съпруг!
— Сърдите се, че сте загубили любимия си пръстен, скъпа братовчедке — дразнеше я кралицата. — Е, щом не искате да платите за обзалагането, ние се отказваме от своето право. Рицарят бе доведен тук от вашето име и от този пръстен. След като рибата се хвана, какво ни е грижа за примамката.
— Мадам — припряно произнесе Едит, — прекрасно знаете, че когато сте пожелали каквото и да било от моите неща, то е ставало Ваше. Готова съм да дам крина рубини, само и само пръстенът и името ми да не се използват за примамването на един почтен човек, който може да бъде сполетян от позор и наказание не по своя вина.
— О, значи се страхуваме за безопасността на нашия прекрасен рицар! — присмехулно проточи кралицата. — Твърде ниско оценявате властта ни, скъпа братовчедке, щом си мислите, че някой може да загуби живота си заради някаква шега. Не само вие, лейди Едит, но и другите жени оказват влияние върху окованите в брони мъже. Дори сърцето на лъва е от плът, а не от камък. Вярвайте, достатъчно съм близка с Ричард, за да мога да спася живота на този рицар, чиято съдба толкова ви вълнува, както мога да го спася от всяко друго наказание за нарушаването на кралската заповед.
— Заклевам ви в благословения кръст, владетелко моя! — възкликна лейди Едит.
Сър Кенет, обзет от най-противоречиви чувства, дочу как при тези думи лейди Едит се хвърли на колене.
— Заклевам ви в Пречистата дева и във всички светии, помислете какво вършите! — продължи Едит. — Вие не познавате крал Ричард… Нали съвсем наскоро се омъжихте за него… По-лесно е да спрете с дъха си бурния западен вятър, отколкото да убедите краля да прости на рицар нарушаването на военната дисциплина. За Бога, пуснете този джентълмен, ако наистина сте го подмамили тук! Готова съм да поема вината върху себе си и да кажа, че аз съм го поканила тук, само да съм сигурна, че се е върнал там, където е длъжен да се намира!
— Станете, братовчедке, станете! — каза кралица Беренхария. — Вярвайте, всичко ще се нареди добре. Съжалявам, че си направих глупава шега с рицаря, който ви е толкова скъп. Не кършете ръце… Уверявам, че ще призная вината си и ще ходатайствам пред крал Ричард за вашия прекрасен северен приятел… Хайде — за вашия познат, щом не го признавате за приятел. Не ме гледайте толкова укорно. Ще пратим Нектабан и ще заповядаме да кажат на този рицар, че е свободен; сигурно сега е в някоя от околните шатри.
— Кълна се в короната си от лилии и в скиптъра си от речна тръстика — намеси се Нектабан, — Ваше величество грешите… Той е доста по-близо, отколкото си мислите. Той е ей там, зад това платнище.
— Значи е чул всяка наша дума! — възкликна кралицата, крайно изумена и развълнувана. — Махай се
