религия изповядва жената — и ще я въздигне толкова високо над всичките жени в своя харем, че във всяко отношение тя ще бъде единствена и пълновластна кралица.
— Какво! — възкликна сър Кенет. — Нима ти допускаш, мюсюлманино, че сър Ричард ще се съгласи негова роднина, от кралско коляно, добродетелна принцеса, да стане първа наложница на неверник? Дори най-нищожният от свободните християнски благородници с презрение ще отхвърли такъв нечуван позор заради щастието на своята дъщеря.
— Ти грешиш — възрази възможно най-спокойно Ел Хеким. — Другите владетели от кръстоносния поход приеха спокойно това предложение. Мъдрият тирски епископ се нае да преговаря за това с крал Ричард. Той не се съмнява, че намерението му ще бъде осъществено. Мъдрият султан държи в тайна предложението от другите. Например, от херцог Монфератски и от великия магистър на тамплиерите, защото знае — те смятат за по-изгодно за себе си да видят Ричард по-скоро мъртъв и опозорен, отколкото жив и прославен. Ако ти пожелаеш, Саладин, който ще влезе в съюз с Англия лесно ще ти издейства от Ричард не само прошка и помилване, но и почетна длъжност в отряда, който английският крал ще остави в Палестина за съвместно управляване на тази страна. Хайде, ела, възседни своя кон, пред теб се разкрива широк път!
— Хеким! — каза шотландският рицар. — Ти си добър човек, ти спаси живота на Ричард Английски и на клетия ми оръженосец Строкен. Затова те слушах търпеливо. Но ако същото ми беше казал някой друг мюсюлманин, без много приказки щях да му отговоря с удар на камата. Заради твоята доброта ще ти дам един съвет, Хекиме: нека сарацинът, който предлага на Ричард брак между принцесата от рода на Плантагенетите и владетеля на прокълнатия от Бога сарацински народ да си сложи по-як шлем, за да защити главата си от бойната секира, разсякла крепостната врата на Акра. Ако не постъпи така, не ще можеш да излекуваш неговата рана.
— Значи ти окончателно си решил да останеш тук? — учуди се лекарят. — Помни, ти си обречен на сигурна смърт, а в същото време твоят закон, както и нашият, забранява на човека да погубва сам живота си.
— Пазил ме Бог от такава постъпка! — възкликна рицарят и се прекръсти. — Но в същото време законът ни забранява да избягваме наказанието, което сме заслужили със своето поведение. Ти изобщо не цениш верността, Хеким. Вярвай, започвам да съжалявам, че ти подарих доброто си куче. Ако то оцелее, ще има господар, който не разбира качествата му.
— Подарък, за който съжаляват, се връща — произнесе Хеким. — Но ние, лекарите, не можем да върнем болния, преди да е оздравял. Когато кучето се съвземе, ще бъде твое.
— Остави ме на мира, Хекиме — каза сър Кенет. — Хората не разговарят за хрътки и соколи, когато са на крачка от смъртта. Нека да остана сам — искам да си припомня греховете си и да се помиря с небето.
— Добре, оставям те с твоя инат. Мъглата скрива пропастта от тези, които ще паднат в нея.
Арабинът бавно се отдалечи, като се обръщаше от време на време, сякаш очакваше рицарят да се опомни, да му извика или да му махне с ръка — да го върне обратно. Най-сетне фигурата му, увенчана с чалма, се изгуби сред шатрите, вече осветени от първите бледи лъчи на изгрева. Луната посърна и вече не светеше.
Макар че думите на Адонбек не направиха впечатлението, което лекарят беше очаквал, въпреки това те пробудиха у шотландеца желание за живот. Преди този разговор той се смяташе за опозорен и искаше само да умре — животът му приличаше на омърсена дреха, която час по-скоро трябва да хвърли. Сега започна да си припомня разговорите си с пустинника и отношенията между отшелника и Ширкоф (наричан още Илдъръм). Всичко това сякаш потвърждаваше думите на лекаря за тайната шетня около предлаганото примирие.
— Този лъжец в одеждите на благочестив монах! — мислено възкликваше рицарят. — Този белокос лицемер! Той ми беше говорил нещо за неверник съпруг, който можел да бъде привлечен в истинската вяра от жена си християнка… Знам ли? Може би този изменник да е показал на прокълнатия от Бога сарацин хубостта на Едит Плантагенет, та мюсюлманското куче сам да прецени дали е достойна принцесата да бъде допусната в харема на неверника. О, ако този Илдъръм, или както и да се казва, ми паднеше пак! А нали го бях стиснал в ръцете си по-здраво, отколкото хрътката захапва заек! Този път вече няма да го изпусна, за да не може повече да изпълнява поръчения, които заплашват със срам честта на християнски крал и добродетелите на християнска девойка. Скоро ще умра… Остават ми не часове, а минути, но докато съм жив, докато дишам, трябва да сторя нещо, и то час по-скоро!
Рицарят седя замислен няколко минути, сетне хвърли шлема, изтича надолу и се запъти към шатрата на крал Ричард.
Петнайсета глава
Същата вечер, когато сър Кенет зае възложения му пост, крал Ричард, уморен от бурните събития, си легна рано. Като разчиташе изцяло на изключителната си храброст, той не се страхуваше от нищо. Първенството му бе доказано пред всички: бе наложил волята си в присъствието на цялата християнска войска и на вождовете й, мнозина от които, той чудесно знаеше това, се ядосваха заради унизяването на австрийския ерцхерцог и смятаха, че Ричард е оскърбил по този начин и тях самите. Кралят изпитваше чувство на удовлетворена гордост: беше повалил един враг и по този начин жестоко бе засегнал стотина други.
На мястото на Ричард всеки владетел след такава сцена би удвоил предпазните мерки и би вдигнал поне половината си войска в състояние на бойна готовност. Ричард Лъвското сърце предизвикателно даде почивка дори на отряда си телохранители, които обикновено стояха около шатрата му, и заповяда да раздадат вино на войниците, за да отпразнуват оздравяването му и вдигнат наздравица за знамето на св. Джордж. Мястото, което неговите войски заемаха в лагера, щеше напълно да изгуби бойния си вид, ако Томас де Уо, Солсбъри и другите военачалници не взеха мерки да бъде запазен редът и дисциплината сред пируващите.
Лекарят прекара до постелята на краля до среднощ, през това време на два пъти му даде лекарство, като всеки път наблюдаваше положението на луната, защото според него то придавало на лекарството изключително полезни или напротив, изключително вредни качества. Едва в три сутринта Ел Хеким си излезе и отиде в шатрата си, разположена наблизо. Из пътя мина през колибата на сър Кенет, за да види в какво състояние е първият му християнски пациент — старият Строкен, както се казваше оръженосецът. Именно тогава Ел Хеким попита за Кенет и узна на кой пост е пратен…
