— Мързеливи приятелю — отвърна отшелникът, — вече си видял всичко, което може да те засяга от моето домакинство и дори повече, отколкото заслужава човек, който насила се е настанил при мен. Повярвай ми, по-добре се радвай на доброто, което господ ти праща, отколкото да проявяваш нахално любопитство откъде иде то. Напълни си чашата и добре си дошъл. Моля те, недей упорства с безочливите си въпроси, за да не ме предизвикваш да ти докажа, че едва ли щеше да намериш подслон тази нощ, ако сериозно си бях наумил да не те пусна.
— Бога ми — рече рицарят, — ти съвсем разпали любопитството ми! По-тайнствен отшелник никога не съм срещал! Каквото ще да става, преди да се разделим, ще науча кой си и що си. Колкото до заплахите ти, знай, свети отче, че приказваш с човек, чийто занаят е да търси опасностите, където и да се намират те.
— Мързеливи рицарю, пия за твое здраве — рече отшелникът. — Моите уважения за храбростта ти, но за благоразумието ти нямам особено високо мнение. Ако си съгласен да вземем равни оръжия, ще ти дам въпреки приятелските и братските ми чувства към теб такова наказание и толкова пълно опрощение, че през следващата година няма да имаш възможност да ти тежи като грях прекаленото любопитство.
Рицарят вдигна чашата за негово здраве и го помоли да каже кое оръжие ще избере.
— Няма нито едно оръжие — отговори отшелникът, — от ножиците на Далила, и кола за десет гроша на Иаил93 до ятагана на Голиат, с което да не мога да ти изляза насреща. Но щом искаш аз да избирам, какво ще кажеш, приятелю, за тези дрънкулки?
С тези думи той отвори друг килер и извади няколко саби и щитове, с каквито си служеха селяните по онова време. Рицарят, който го бе проследил с очи, забеляза, че в това второ скривалище има два-три големи лъка, един арбалет, вързоп стрели за арбалета и шест колчана стрели за лъковете. Когато той отвори това тъмно помещение, рицарят можа да види една арфа и някои други, съвсем не канонически по вид принадлежности.
— Обещавам ти, отче — рече рицарят, — че няма вече да ти задавам неприятни въпроси. Съдържанието на онзи там килер послужи за отговор на всичките ми допитвания. Но там виждам едно оръжие (тук той се наведе и извади арфата), с което би ми било по-приятно да си премерим умението, отколкото със сабя и щит.
— Надявам се, рицарю — каза отшелникът, — че не си дал сериозен повод за прозвището си — Мързеливеца. Право да си кажа, виждаш ми се много съмнителен. Все пак ти си мой гост и няма против волята ти да подложа на изпитание твоето мъжество. И така, седни и си напълни чашата. Да попием, да попеем и да се повеселим. Ако случайно знаеш някоя хубава песен, винаги ще има за теб баница с мръвки в Копмънхърст, докато служа в параклиса на свети Дънстън. А аз ще бъда тук, ако е рекъл господ, докато зелена трева ме покрива вместо сивото платно. Но хайде, напълни чашата, защото трябва доста време, за да се настрои арфата. Пък нищо не оправя гласа и не изостря слуха както чаша вино. Аз поне пей давам да усещам гроздето чак на върха на пръстите си, преди те да заиграят по струните.94
ГЛАВА XVII
Въпреки предписанията на общителния отшелник, които неговият гост прие с готовност, светият отец много се затрудни, докато настрои арфата.
— Струва ми се, свети отче — обърна се към него рицарят, — че на арфата липсва една струна, а останалите са доста раздрънкани.
— Аха, значи, забеляза? — отвърна отшелникът. — Това показва, че си познавач. Всичко това иде от вино и гуляи — додаде той сериозно, поглеждайки нагоре, — от вино и гуляи! Казвах аз на Алън-ъ-Дейл, менестрела северняк, че ще повреди арфата, ако я пипне след седмата чаша, но той не разбираше от дума. Приятелю, пия за хубавата песен, която ще изпееш.
С тези думи той гаврътна чашата си с много сериозен вид, като същевременно клатеше неодобрително глава при спомена за пиянството на шотландския арфист.
Рицарят беше успял да настрои донякъде инструмента и след кратка прелюдия попита своя домакин дали иска една sirvente, на oc-ски език, или една lai на езика oui, или една virelai, или пък някоя балада на простонароден английски.95
— Балада, балада — викна отшелникът, — предпочитам балада пред всички французки ос и oui. Аз съм си чист англичанин, рицарю, какъвто е бил и моят покровител свети Дънстън. Той презирал ос и oui, както би презирал обрезки от копитото на сатаната. В тази килия ще се пеят само чисто английски песни.
— Тогава — рече рицарят — ще изпея балада, съчинена от един саксонски странстващ певец, когото познавах в светите места.
Твърде скоро стана ясно, че ако рицарят не бе съвършен майстор на менестрелното изкуство, то поне бе получил отлична школовка. Певческото изкуство го бе научило да смекчи недостатъците на един глас с малък регистър, по природа по-скоро рязък, отколкото мек. С една дума, той бе постигнал всичко достижимо чрез внимателна обработка, за да скрие вродените си слабости. Ето защо и по-вещи познавачи от отшелника биха счели, че изпълнението му е много прилично, особено като се има предвид, че влагаше в песента ту бойкост, ту умиление и възторг, които придаваха и сила, и енергия на изпетите от него стихове.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА РИЦАРЯ КРЪСТОНОСЕЦ
