— Кълна се в брадата Ааронова! Ами ако младежът умре? Ако умре, докато е при нас, няма ли да ни държат отговорни за живота му и няма ли тълпата да ни разкъса?
— Няма да умре, татко — каза Ребека, отскубвайки се леко от ръцете на Исак, — ще умре само ако го изоставим. И ако направим това, тогава наистина отговаряме за него пред бога и пред хората.
— Ей — въздъхна Исак и я пусна, — тежко ми е да гледам как капе кръвта му, сякаш всяка капка е жълтица от собствената ми кесия. Знам, че Мириам, дъщерята на равина Манасес от Византия, чиято душа почива в рая, добре те е изучила в изкуството да лекуваш и че познаваш силата на билки и елексири. Затуй прави, каквото ти диктува сърцето — ти си добра мома, благодат и венец, ликуваща песен за мен и дома ми и за бащиния си народ.
Опасенията на Исак не бяха неоснователни. Великодушното милосърдие и признателност на дъщеря му я изложиха на връщане от Ашби на нечестивия поглед на Брайън де Боа Жилбер. Тамплиерът два пъти мина покрай тях по пътя, впервайки дързък и пламенен поглед в красивата еврейка. Ние вече видяхме последствията от възхищението, което породи нейният чар, когато случайността я хвърли във властта на този безскрупулен сладострастник.
Ребека незабавно нареди да бъде пренесен болният във временното им жилище и се зае собственоръчно да прегледа и превърже раните му. Даже и най-младият читател на романси и романтични балади ще си спомни колко често през тъй наречените векове на пълно невежество жените са били посветени в тайните на медицината и колко често храбрият рицар е оставял да му лекува раните тази, чиито очи още по-дълбоко бяха наранили сърцето му.
Но евреите, и мъже, и жени, познаваха и практикуваха медицинското изкуство във всички негови области и дори монарси и влиятелни барони, когато са били ранени или болни, често са се оставяли на грижите на някой опитен лечител от презряното племе. Помощта на евреите лекари се търсеше с готовност от всички, макар че между християните се ширеше мнение, че еврейските равини са добре запознати с магическите науки и особено с кабалистическото изкуство, което произхожда и носи името си от мъдреците на Израел. Самите равини не отричаха, че познават тези свръхестествени науки, защото с това не се увеличаваше омразата към техния народ (тя едва ли би могла да стане по-силна, отколкото беше), а се намаляваше презрението, с което бе примесено лошото чувство на християните. Един евреин магьосник може би беше обект на същото отвращение както един евреин лихвар, но той едва ли бе презиран така. Вероятно е освен това — какви ли не чудеса, разправят хората, са правили те с лечителското си изкуство — евреите да са притежавали някои тайни познания в тази област, които те поради чувството си на изолираност, породено от тяхното положение, грижливо са криели от християните, сред които са живели.
Красивата Ребека бе грижливо отгледана и възпитана във всички познания на своя народ, които нейният бърз и силен ум бе запомнил, подредил и умножил така, че тя бе надминала в развитието си своята възраст, пол и дори епохата, в която живееше. Познанията си по медицина и лечителско изкуство бе придобила от една възрастна еврейка, дъщеря на един от най-прочутите лекари, която обичаше Ребека като свое собствено дете и която, казваха, й предала своите тайни. Тези тайни тя самата бе наследила от мъдрия си баща. Съдбата бе отредила Мириам да стане жертва на фанатизма на тази епоха, но тайните й останаха да живеят в нейната даровита ученичка.
Ребека, надарена със знания и красота, бе всеобщо уважавана и обичана от своите сънародници, които я смятаха почти за една от тези надарени от бога жени, за които се говори в свещената история. Баща й, от уважение към дарбите й, което неволно се примесваше с неговата безкрайна обич към нея, позволяваше на девойката по-голяма свобода, отколкото нейният народ обикновено даваше на женския пол, и както току-що видяхме, често се водеше по нейното мнение вместо по своето собствено.
Когато стигнаха жилището на Исак, Айвънхоу беше още в безсъзнание поради голямата загуба на кръв през време на борбата на арената. Ребека прегледа раната и след като сложи лекарствата, които нейното изкуство предвиждаше при такива случаи, съобщи на баща си, че ако не се появи треска, от което тя не се опасяваше поради силния кръвоизлив, и ако лечителният балсам на Мириам не е изгубил силата си, няма опасност за живота на техния гост и той може на другия ден да пътува с тях за Йорк. Исак малко се слиса от това съобщение. Милосърдието му стигаше дотам, да доведе ранения християнин до Ашби или най-многото да го остави на грижите на евреина, в чиято къща бе сега, като увери последния, че ще му плати, както е редно, всичките разноски. Обаче Ребека изтъкна много доводи против този план, от които ще споменем само два, защото те имаха особена тежест за Исак. Единият беше, че в никакъв случай не иска да остави шишенцето с чудотворния балсам в ръцете на друг лекар, макар и неин сънародник, за да не се открие ценната тайна. Вторият — че този ранен рицар, Уилфред от Айвънхоу, е приближен и любимец на Ричард Лъвското сърце и че ако се върне този монарх, Исак, който бе снабдил брат му Джон със средства, за да може да преследва бунтовническите си цели, твърде много ще се нуждае от мощен покровител, който се ползува от благоволението на Ричард.
— Право казваш, Ребека — рече Исак, отстъпвайки пред тези тежки доводи, — би било грях против бога да се издаде тайната на блаженопочиващата Мириам, защото небесните блага не бива неразумно да се прахосват — били те златни таланти или сребърници, или пък тайните на един мъдър лекар. Те, разбира се, трябва да се пазят за тези, на които ги е дало провидението. А колкото за този, когото назаряните в Англия наричат Лъвското сърце, наистина по-добре е за мене да попадна в лапите на мощен идумейски лъв, отколкото в неговите, ако случайно узнае за сделките ми с брат му. Затова ще послушам съвета ти и този момък ще пътува с нас за Йорк, и нашата къща ще бъде негов дом, докато оздравеят раните му. И ако човекът с лъвското сърце се завърне в страната, както се шушука сега, тогава Уилфред от Айвънхоу ще ми бъде като защитна стена, когато пламне гневът на краля срещу твоят баща. Ако ли пък не се върне, Уилфред може все пак да ни се отплати, когато спечели богатствата със силата на меча и копието си, както направи вчера, пък и днес. Защото момъкът е добър и спазва определения ден и връща туй, което е взел, и помага на израилтянина, даже на сина на бащиния ми дом, когато е нападнат от силни разбойници и синове на Велиала.
Вечерта преваляше, когато Айвънхоу се свести. Той се събуди от неспокойния сън, изпълнен с объркани видения, които често се явяват, когато човек е в безсъзнание. Известно време не можа да си припомни какво бе станало, преди да падне на арената, и да приведе в строга последователност събитията от предишния ден. Усещането, че е ранен и има болки, че е много слаб и изтощен, се смесваше със спомена за нанесени и получени удари, за коне, които връхлитат един срещу друг, падат или биват повалени, за викове и трясък на оръжия, за целия замайващ шум на едно объркано сражение. Усилието му да дръпне завесата на леглото се увенча донякъде с успех въпреки болката от раната.
За своя голяма изненада той видя, че се намира във великолепно мебелирана стая, с възглавници вместо столове и изобщо с такъв ориенталски вид, че започна да се съмнява да не би, докато е спал, да са го пренесли обратно в Палестина. Това впечатление се усили, когато завесата се дръпна и една женска фигура, богато облечена по-скоро по ориенталски, отколкото по европейски, пристъпи леко през вратата зад нея, последвана от един мургав слуга.
Докато раненият рицар се канеше да заговори на това прекрасно привидение, тя му даде знак да мълчи, като сложи нежния си пръст на рубинените си устни. Слугата й междувременно се приближи до него и отметна завивките на Айвънхоу, а прелестната еврейка само провери дали превръзката е на място и дали раната е добре. Тя извърши това с непринудена грация, достойнство и скромност, които дори в днешните по-цивилизовани времена очистват такива непривични за жена грижи от всичко, което може да се счита в разрез с женската деликатност. Мисълта, че такава млада и красива жена се грижи за болен и че превързва раната на лице от противния пол, се губеше и се сливаше с представата за някакво благотворно създание, което облекчава болките и отблъсква удара на смъртта. Ребека даде кратки указания на слугата си по еврейски. Той бе свикнал да й помага при такива случаи и се подчини безмълвно.
Звукът на един непознат език, колкото и неприятен да би бил, ако бе произнесен от друг, от устните на красивата Ребека правеше приятно и романтично впечатление, като заклинанията на някоя добра фея — непонятни наистина за ухото, но трогващи сърцето със сладкия глас и с благия израз на лицето. Без да се опитва вече да задава въпроси, Айвънхоу мълчаливо се остави да вземат, каквито мерки смятат за добре за оздравяването му. Едва когато това бе сторено и добрата лекарка се канеше да се оттегли, любопитството му взе връх.
— Мила девойко — започна той на арабски, тъй като бе научил този език през време на странстванията
