Седрик, макар и много да не вярваше на думите на Улрика, не пропусна да съобщи обещанието й на Черния рицар, и на Локсли. Те много се зарадваха, като узнаха, че имат съюзник вътре в замъка, който в момент на нужда може да улесни влизането им, и лесно се съгласиха със Саксонеца, че само една атака, при колкото и неблагоприятни условия да е, е единственото средство да се спасят пленниците, които сега се намираха в ръцете на жестокия Фрон де Бьоф.
— Кралската кръв на Англия се намира в опасност — каза Седрик.
— Застрашена е честта на една благородна дама — прибави Черния рицар.
— Кълна се в образа на свети Христофор, изписан на колана ми — рече добрият селянин, — да нямаше никаква друга причина за борба освен безопасността на бедния верен слуга Уомба, аз бих се изложил на опасност, за да не пострада нито един косъм от главата му.
— И аз също — рече монахът. — Какво, господа! Вярвам, че един шут — искам да кажа, гледайте мене, господа, — един шут, който си познава занаята и който подслажда чашата с вино, също както я подслажда свинската пържола — та казвам, братя, на такъв шут никога няма да липсва мъдър свещеник да се помоли за него или в случай на нужда да се бори за него, докато аз мога да казвам молитви и да размахвам алебарда.
С тези думи той размаха тежката си алебарда над главата си, както овчар размахва гегата си.
— Право казваш, свети отче — каза Черния рицар. — Права дума, сякаш самият свети Дънстън я е изрекъл. А сега, добри ми Локсли, не е ли добре Седрик до поеме командването на щурма?
— Ами, ами, не е за мене тази работа — възрази Седрик. — Никога не съм учил как се превземат и как се пазят тези седалища на тиранска власт, които норманите издигнаха в страдащата ни страна. Аз ще се бия между първите. Но моите добри съседи твърде добре знаят, че не съм опитен във военната дисциплина и в щурмуване на крепости.
— Щом така стои въпросът с благородния Седрик — рече Локсли, — аз с готовност ще поема командването на стрелците. И можете да ме обесите на собственото ми сборищно дърво, ако позволим на защитниците да се покажат над стените, без да забием в телата им толкова стрели, колкото зрънца карамфил се забиват в свински бут по Коледа.
— Браво на храбрия селянин — отвърна Черния рицар. — Ако ме смятате достоен да участвам в тези работи и ако между тези храбреци се намерят неколцина, които са готови да тръгнат подир един верен английски рицар — а такъв аз сигурно мога да се нарека, — готов съм, доколкото опитът ме е научил, да ги поведа в атака срещу тези стени.
След като водачите си разпределиха работата по този начин, те започнаха първата атака, резултата, от която читателят вече знае.
Когато превзеха външното укрепление, Черния рицар прати на Локсли вест за щастливото събитие и го помоли да наблюдава така зорко замъка, че да не позволи на защитниците му да обединят силите си, за да се втурнат внезапно навън и да си върнат отнетото укрепление. Това главно искаше да избегне рицарят, защото знаеше, че водените от него хора бяха припрени и необучени доброволци, недостатъчно въоръжени и непривикнали на дисциплина, и че в такъв случай на внезапно нападение ще бъдат в много неизгодно Положение в борбата с добре обучените нормански рицари, които бяха снабдени и с отбранителни, и с нападателни оръжия и които можеха да противопоставят на ревността и високия дух на нападателите една увереност, породена от отлична дисциплина и навик да си служат с оръжие.
Рицарят използува почивката, за да накара да построят нещо като подвижен мост или дълъг сал, с който се надяваше да премине рова въпреки съпротивата на врага. Тази работа отне доста време, за което водачите не съжаляваха, тъй като по този начин Улрика имаше възможност да изпълни плана си и да отклони вниманието на хората в крепостта от тях.
Когато салът бе готов, Черния рицар се обърна към обсадителите със следните думи.
— Другари, вече няма смисъл да чакаме тук. Слънцето клони към запад, а пък аз имам работа, която не ми позволява да остана с вас още един ден. Освен това не изпълним ли бързо задачата си, цяло чудо ще бъде, ако не ни нападнат конници от Йорк. Затова нека един от вас да отиде при Локсли и да му каже да започне да обсипва със стрели другата страна на замъка и да се придвижва напред, сякаш се кани да нападне. А вие, сърцати англичани, стойте до мене и бъдете готови да тикнете сала през рова, щом като се отвори задната порта на нашата страна. Последвайте ме смело и ми помогнете да разбия онзи вход в главната стена на замъка. А онези от вас, на които не се нрави тази работа или пък не са достатъчно добре въоръжени за нея, нека пазят върха на външното укрепление с готови опънати лъкове и щом се покаже човек на крепостта, свалете го с изстрела си. Благородни Седрик, ще поемете, ли командването на тези, които ще останат тук?
— Кълна се в духа на Хериуърд — рече Саксонеца. — това аз няма да сторя. Да водя не мога, но нека поколенията прокълнат гроба ми, ако не тръгна напред с първите там, където ти ни насочиш. Аз съм причината за тази борба и ми подобава да бъда в предните редици.
— Но помисли си, благородни саксонецо — възрази рицарят, — ти нямаш ни ризница, ни броня — нищо освен този лек шлем, щит и меч.
— Толкова по-добре — отвърна Седрик, — по-леко ще се покача по тези стени. И — прости ми самохвалството, господин рицарю, — но ти днес ще видиш, че голите гърди на един саксонец могат да се изложат тъй смело в борбата, както желязната ризница на един норманец.
— В името на бога тогава — каза рицарят — разтворете широко вратата и пуснете плаващия мост.
Портата, която водеше от вътрешната страна на външното укрепление към рова и срещу която имаше врата към главната стена на крепостта, изведнъж се отвори. Тласнаха напред временния мост, който бързо се хлъзна във водата и се простря между замъка и външното укрепление. Така той представляваше хлъзгава и опасна пътека, по която двама души един до друг можеха да преминат рова. Съзнавайки колко е важно да изненада врага, Черния рицар, последван от Седрик, веднага се хвърли на моста и стигна на отвъдната страна. Тук той започна да нанася гръмотевични удари със секирата си по портата на замъка. Развалините от предишния мост, който тамплиерът бе разрушил при отстъплението си от външното укрепление, оставяйки едната му част все още да виси на горната част на портата, донякъде го запазваше от изстрелите и камъните, хвърлени от защитниците. Но тези, които последваха рицаря, нямаха тази защита. Двама от тях веднага бяха улучени от стрели, двама паднаха в рова, а останалите се оттеглиха във външното укрепление.
Сега положението на Черния рицар и на Седрик беше наистина опасно и щеше да бъде още по-опасно, ако не бяха верните стрелци във външното укрепление, които непрестанно обсипваха със стрели бойниците и отвличаха вниманието на бойците, които ги пазеха, като по този начин бранеха водачите си от дъжда изстрели, които иначе сигурно щяха да ги повалят. Но все Пак положението им ставаше всеки миг по- опасно.
— Засрамете се — викаше де Брейси на войниците около себе си. — Наричате се стрелци, а позволявате на тези две кучета да се задържат под стените на крепостта! Хвърлете покривните камъни на бойниците, ако няма друго! Донесете секира и лостове и съборете онзи грамаден корниз — той посочи един тежък дялан камък, надвиснал над стобора.
