от опит вече знам, че е по-добре да го накараш да не говори на тези теми, отколкото да спориш с него. Така надвивам на плевелите, които не мога да изкореня; отрязвам ги, щом поникнат, докато те най-после изчезнат от само себе си. Съвсем неразумно и безполезно е да спориш с човек като сър Хилдебранд, който не се поддава на убеждаване и който държи на своето така твърдо, както ние, добрите католици, вярваме на светия отец в Рим.
— Но ще се съгласите, че е крайно неприятно за мен да живея в къщата на човек — и то близък роднина, — който упорито вярва, че съм обрал Пътници като пладнешки разбойник.
— Глупавото мнение на баща ми, ако е позволено човек да назове мнението на един баща с такъв епитет, с нищо не изменя вашата невинност. А колкото до това, че този факт ви позори, бъдете уверен, че както и да го погледнете от политическа или морална гледна точка, за сър Хилдебранд това е похвална постъпка — отслабване на врага, обиране на амалекитите84. Вие ще се издигнете в очите му за предполагаемото ви участие в него.
— Не желая да спечеля ничие уважение, господин Рашли, по начин, който би ме унизил в собствените ми очи. Смятам, че тези обидни подозрения ще ми дадат сериозно основание да напусна, Озбълдистън Хол, щом успея да се свържа с баща си и да чуя мнението му по този въпрос.
По мургавото лице на Рашли, колкото и рядко то да издаваше чувствата му, се изписа усмивка, която той веднага прикри и пропъди с въздишка.
— Вие сте щастливец, Франк — идвате и си отивате, както волният вятър духа, където си ще. С вашата обиграност, изтънчен вкус и дарби скоро ще намерите среда, където те ще бъдат оценени по-добре, отколкото сред скучните обитатели на този дом. Докато аз…
Той не се доизказа.
— А какво в съдбата ви би накарало вас или когото и да било да завиди на моята — да завиди на мен, изгнаника, бих казал, лишен от бащин дом и благоволение?
— Да — отвърна Рашли, — но помислете си какво задоволство се крие в това чувство на независимост, която навярно сте постигнали с цената на една съвсем временна жертва — каквато, убеден съм, ще се окаже жертвата ви. Помислете си, каква сила има в това да действувате свободно, да развивате собствените си дарби, следвайки склонностите си, което ви дава пълна възможност да се отличите. Един сравнително кратък престой на север е много ниска цена за слава и свобода дори когато сте изгнаник в Озбълдистън Хол. Вие, втор Овидий85 в Тракия86, нямате неговите основания да пишете „Тъги“.
— Не разбирам откъде сте толкова добре осведомен за моите нескопосни ученически занимания — рекох, изчервявайки се, както подобава на млад, начинаещ писател.
— Преди известно време тук идва един пратеник на баща ви, млад глупак, на име Туайнол, който ми разправи, че тайно служите на музите и че някои от стиховете ви предизвикали възхищението на най- добрите познавачи.
Трешъм, уверен съм, че никой не може да ви обвини в опити за стихоплетство. Но на младини сигурно сте познавали много чираци и други събратя по занаят, ако не и някои от майсторите зидари в храма на Аполон87. Суетността е обща слабост на всички, от светилото на сенчестия Туикънхъм88 до най-лошия драскач, когото той бичува в своята „Дънсиада“. И аз не бях лишен от тази обща слабост и без да размисля колко невероятно беше един младеж с вкусовете и навиците на Туайнол да бъде запознат с някое и друго мое стихотворение, което от време на време успявах да прочета в Бътъновото кафене, или пък да повтори мнението на критиците — редовни посетители на това средище на духовитостта и литературата, аз почти мигновено лапнах въдицата. Щом Рашли забеляза това, той реши да се възползува от случая, като ме помоли някак плахо, но явно съвсем настойчиво, да му бъде разрешено да види някои от ръкописите ми.
— Ще ми посветите една вечер в моята стая — продължи той, — тъй като скоро ще бъда принуден да изоставя едно приятно литературно общество, за да го заменя със скуката на търговията и с грубите всекидневни светски грижи. Повтарям, като се подчиних на бащината си воля за доброто на семейството ни, аз направих истинска жертва, особено като се има пред вид спокойната и тиха професия, за която се готвех.
Аз бях суетен, но не и глупав, и такова лицемерие не можех да преглътна.
— Да не искате да ме убедите, че действително съжалявате, като заменяте положението на някакъв неизвестен католически свещеник и всичките му лишения с богатство, обществено положение и светски удоволствия?
Рашли видя, че бе попрекалил в престорената си скромност и след съвсем кратко мълчание, през което навярно си пресмяташе доколко да бъде откровен с мен (а откровеността бе качество, което той винаги използуваше много пестеливо), отговори усмихнат:
— За човек на моята възраст действително не изглежда толкова страшно, колкото може би би трябвало да изглежда да бъдеш осъден, както казвате, на богатство и светски живот. Но нека ми бъде простено, ако ви кажа, че имате погрешна представа за предначертаното ми поприще. Че щях да стана католически свещеник — да, в това сте прав, — но не какъв да е неизвестен свещеник. Не, драги, Рашли Озбълдистън дори да стане най-богатият лондонски гражданин, ще бъде по-незначителен и никому неизвестен, отколкото като член на една църква, чийто служители, както някой се бе изразил, „стъпват с обути в сандали крака върху принцове“. Семейството ми е добре поставено в един кралски двор, сега в изгнание, а влиянието, което този двор би трябвало да има, и наистина има в Рим, е още по-голямо. Умствените ми способности не са общо взето по-ниски от доброто образование, което съм получил. Погледнато съвсем трезво, имах основание да очаквам високо положение в църквата — крилатите мечти на въображението ми очертаваха и най-високото. А защо — добави той, като се засмя (верен на навика си да държи разговора на ръба между сериозния и шеговития тон), — защо кардинал Озбълдистън от знатен произход и със силни връзки да не би могъл да решава съдбините на цели империи, не по-малко от плебейския Мазарини или от Алберони89, син на италиански градинар?
— Нямам никакви доводи, с които да ви убедя в противното; но на ваше място не бих особено съжалявал, че съм изпуснал случая да се издигна на една толкова несигурна и свързана с много неприятности висота.
— И аз не бих съжалявал — отвърна той, — ако бях уверен, че сегашното ми положение е по-сигурно. Но това ще зависи от редица обстоятелства, които мога да науча само от личен опит — например характера на баща ви.
— Признайте си истината и не хитрувайте — нали искате да ви кажа що за човек е баща ми?
— Щом вие, както и Дай Върнън, държите да следвате знамето на добрия Рицар на искреността, ще ви отговоря направо: разбира се.
— Тогава слушайте. Баща ми е човек, който е следвал пътя на благополучието по-скоро за възможностите, които той му е предлагал да развие способностите си, отколкото заради златото, с което той е осеян. Живият му ум би се радвал на всяка работа, която му предоставя поле за дейност, дори когато тази дейност е единствената му награда. Той е натрупал богатство, защото, като умерен и пестелив човек, не са се откривали нови разходи, които да погълнат увеличаващия му се доход. Той мрази преструвката у хората; сам той никога не се преструва; и има особена дарба да съзира мотивите в различни отсенки на езика. По природа мълчалив, той лесно се отвращава от бъбривците, още повече, че по въпросите, които го интересуват, не може да се завърже особено голям разговор. Той най-строго съблюдава религиозните си обязаности, но няма защо да се боите от намесата му във вашата религия, защото за него веротърпимостта е свещен принцип на политическата икономия. Но ако съчувствувате на Стюартите, което е близко до ума, добре ще направите в негово присъствие да не издавате това, както и най-малката склонност към крайните принципи на торите, защото той ненавижда и едните, и другите. Освен това баща ми държи абсолютно на думата си, която трябва да бъде закон за подчинените му. Към всекиго винаги изпълнява дълга си и не позволява никому да не постъпва така към него. За да спечелите благоволението му, трябва да изпълнявате неговите заповеди, вместо да повтаряте мненията му. Най-големите му недостатъци се дължат на предубеждения, свързани със собствената му професия или по-скоро на всеотдайната му преданост на тази професия, поради което нищо не му се вижда интересно или достойно за похвала, освен ако по някакъв начин е свързано с търговията.
— Ах, как майсторски го обрисувахте! — възкликна Рашли, когато свърших. — Ван Дайк е нескопосан
