Аз вече ви казах, драги ми Трешъм — а вие вероятно го знаехте, че моят главен недостатък бе гордостта ми, която не можех да превъзмогна и която ми причиняваше не малко огорчения. Дори още не бях признал пред себе си, че обичам Даяна Върнън. А щом чух Рашли да говори за нея като за някаква награда, която би благоволил да вземе или да пренебрегне, както му хрумне, аз схванах като най-обидно кокетиране всичко, което бедното момиче в своята невинност и откровеност бе направило, за да се сприятели с мен. „По дяволите! Сигурно й се ще да ме държи като дълбока резерва, в случай че господин Рашли Озбълдистън не се смили над нея! Но ще й дам недвусмислено да разбере, че не съм човек, когото може да върти по този начин, че ясно схващам и презирам всичките й хитрости.“
За момент не ми мина през ума, че това мое възмущение, което бе лишено от всякакво оправдание, само доказваше, че съвсем не бях безразличен към чара на госпожица Върнън. Седнах на масата озлобен срещу нея и всички Евини дъщери.
Госпожица Върнън се изненада, като чу неучтивите ми отговори на няколко нейни закачливи и насмешливи забележки, които тя направи с обичайната си откровеност. Но не подозирайки намерението ми да я обидя, тя само отговаряше на невежливите ми нападки с шеги, приблизително от същия вид, смекчени обаче от доброто й настроение, макар и заострени от духовитостта й. Най-накрая тя разбра, че действително съм в много лошо настроение и отвърна на моята нелюбезност.
— Казват, господин Франк, че човек може да се поучи на ум и разум и от глупак. Оня ден чух братовчед ми Уилфред да отказва вече да играе с братовчеда Торни на борба със сопи, защото Торни се ядосал и удрял по-силно, отколкото позволявали правилата на едно приятелско съревнование. „Да речех наистина да ти счупя главата — каза честният Уилфред, — ще ми е все едно колко си ядосан, защото много по-лесно бих свършил тая работа; но не е право ти да ми нанасяш удари по главата, пък аз да ти отвръщам на ужким.“ Ясна ли ви е поуката от тези думи, Франк?
— Никога не съм се чувствувал задължен, мадам, да се мъча да извличам от разговора на това семейство зрънцата разум, с които го изпъстрят.
— Задължен! И „мадам“! Учудвате ме, господин Озбълдистън.
— Мога само да съжалявам за това.
— Как да схвана капризния ви тон, сериозно ли? Или си служите с него само за да ви ценят повече, когато сте в добро настроение?
— Вие се ползувате от правото да ви оказват внимание толкова много господа в това семейство, госпожице Върнън, че не си струва трудът да търсите причините на моята глупост и на лошото ми настроение.
— Какво! Значи ли това, че сте дезертирали от моята партия и сте преминали към враждебния лагер?
Тогава, поглеждайки през масата и забелязвайки, че седналият отсреща Рашли ни наблюдава с израз на особено голям интерес, изписан по острите му черти, тя продължи:
— Каква страшна мисъл! Да, сега вече виждам, че не се лъжа, защото Рашли с мрачния си лик ми се усмихва и сочи към теб! Е, нека благодаря на бога и на беззащитното си положение, което ме е научило да бъда търпелива, така че не съм от обидчивите. И за да не бъда принудена, против волята си, да се скарам с вас, имам честта да ви пожелая по-рано от обикновено приятно смилане на вечерята и, на лошото ви настроение.
И тя стана от масата.
Като си излезе госпожица Върнън, бях много недоволен от държането си. Бях отблъснал дружелюбието й, за честната искреност на което говореха съвсем скорошни събития, и за малко не оскърбих прекрасното и както тя самата бе подчертала, беззащитно създание, което го предлагаше. Поведението ми бе брутално в собствените ми очи. За да се боря с тези болезнени размишления или да ги удавя, аз си пълнех чашата много по-често от обикновено, когато шишето с вино обикаляше масата.
Силното ми вълнение, съчетано с обичайното ми въздържание спомогнаха виното много бързо да ми подействува. Истинските пияници, доколкото знам, придобиват способността да се наливат с големи количества алкохол, като само малко се помътва умът им, който и в трезво състояние не е от най-бистрите. Но на мъже, които не познават порока пиянство, опиващите спиртни питиета действуват много по-силно. Възбуден от виното, аз загубих самообладание. Започнах много да говоря, спорих върху въпроси, от които нищо не разбирах, разказвах разни истории, чиято развръзка забравях, после се заливах от смях на собствената си разсеяност; улових се на бас няколко пъти, без да знам на какво; предизвиках на борба грамадния Джон, макар че той цяла година бе неоспорван победител на ринга в Хексъм, а аз нито веднъж не бях се борил.
Чичо ми беше така добър да се намеси и да ни попречи да изпълним тази пиянска лудост, която навярно в противен случай би завършила за мен със счупен врат.
Зложелатели дори разправяха, че под влиянието на алкохола съм изпял една песен. Но тъй като нищо не си спомням за това и тъй като нито по-рано, нито оттогава насам съм се опитвал да запея, ще ми се да вярвам, че тази клевета е съвсем лишена от основание. И без тези преувеличения достатъчно се бях изложил. Без да съм се простил напълно с разума си, станах съвсем необуздан и развихрените ми страсти ме тласкаха накъдето си щат. Бях седнал на масата кисел и начумерен и не особено словоохотлив, но виното ми развърза устата и ме направи свадлив, готов да споря за всичко. Възразявах на всяко твърдение и без да зачитам гостоприемството на чичо си, нападах политическите и религиозните му убеждения. Престорената въздържаност на Рашли, която той много умело изпъстряше с дразнещи думи, ме ядосваше дори още повече от шумния грубиянски език на буйните му братя. Чичо ми, трябва да му се признае, се опита да въдвори ред, но не можа да се наложи на развихрените от виното страсти. Най-накрая, вбесен от някакъв действителен или въображаем обиден намек, ударих Рашли с юмрук. Никой философ-стоик, надвил собствените си и чужди страсти, не би могъл да приеме една обида с по-голямо презрение. Торнклиф се засегна вместо него от тази обида, която Рашли явно сметна за толкова маловажна, щото не си струва трудът да се засяга човек. Извадихме сабите си и разменихме няколко удара. Тогава другите братя ни разтърваха насила. И никога не ще забравя сатанинската насмешка, която изкриви лицето на Рашли против волята му, когато двама от тези млади титани насила ме измъкнаха от стаята. За да не мога да избягам, те заключиха вратата и аз се вбесих съвсем, като ги чух да се заливат от смях, докато слизаха по стълбите. Както бях разярен, се помъчих да изляза от стаята. Но решетките по прозорците и здравата, залостена с желязо врата, устояха на усилията ми. Най-после се тръшнах на леглото и заспах, заклинайки се на следния ден люто да си отмъстя.
Но утринната хладина доведе със себе си разкаянието. Напълно съзнавах колко бях буйствувал и колко глупаво се бях държал и бях принуден да си призная, че виното и този изблик на гняв ме бяха принизили умствено дори под нивото на Уилфред Озбълдистън, когото толкова презирах. Тези неприятни разсъждения съвсем не се облекчиха от мисълта, че ще трябва да се извиня за непристойното си държане, още повече, като ми дойде наум, че госпожица Върнън не може да не е свидетелка на моето покаяние. Това, че се бях отнесъл много некрасиво и грубо към нея лично, правеше размишленията ми още по-мъчителни, а в нейния случай не можех дори да се извиня с пияното си състояние, колкото и жалко извинение да бе то.
Потиснат от всички тези чувства на срам и унижение, аз слязох в трапезарията като престъпник, който чака присъдата си. Поради силния мраз се оказа невъзможно да се изведат кучетата на лов, затова ми се падна да бъда унизен още повече, като срещна цялото семейство освен Рашли и госпожица Върнън. Всички бяха насядали около масата и ядяха студена баница с дивеч и говеждо печено. Те бяха много развеселени, когато влязох, и беше съвсем близко до ума, че шегите им са били за моя сметка. И действително за чичо ми и за повечето от братовчедите ми това, което аз преживях толкова болезнено, беше чудесна шега. Макар и да се пошегува с мен за снощните ми подвизи, сър Хилдебранд се кълнеше, че според него било по-добре един младеж да се напива три пъти на ден, отколкото да се измъква и да си ляга трезвен като презвитерианец, оставяйки цяла компания честни момчета и кварта червено вино. И за да потвърди тази си
