— Не знам — каза господин Джарви. — Едно диване на име Феъсървис дойде нощес у нас да иска да заповядам да ви търсят чрез глашатая рано тази сутрин. Той ми разправи кой сте и как ви изпъдили от бащиния дом, защото не сте искали да станете търговец, и за да не позорите семейството си, като станете актьор. Доведе го Хамърго, диригентът на нашия хор, и каза, че му бил стар познат. Но аз ги наругах здравата и двамата, че ми се влачат за такава работа в неделя вечер. Но сега разбирам, че той е шантав човек и има грешка по отношение на вас. Вие ми харесвате — продължи той. — Обичам момчета, дето помагат на приятелите си в нужда. Аз самият винаги съм бил от тях, такъв беше и баща ми, черковният настоятел, мир на праха му и вечна му памет! Но не бива да имате много вземане-даване с планинците и други такива луди глави. Да помните — не може човек да пипне катран и да не се оцапа! Вярно, и най- добрият и най-мъдрият понякога греши. Ето на, тази нощ аз сгреших един път — два пъти — три пъти. Баща ми не би повярвал на очите си да станеше да ме види какво правя.
Господин Джарви беше стигнал вече пред вратата на жилището си, но въпреки това се спря на прага и продължи с тържествен тон на дълбоко разкаяние:
— Първо, мислих за свои работи в неделя… Второ, станах гарант на англичанин. И трето, и последно — поврага, — позволих на един злосторник да се измъкне от затвора. Но има утеха и за грешните, господин Озбълдирън. Мати, аз мога сам да си влезна. Придружи господин Озбълдистън до хана на Лъки Флайтър на ъгъла. Господин Озбълдистън — пошепна ми той, — да не направите нещо лошо на Мати. Тя е дъщеря на честен джентълмен и братовчедка на земевладелеца Лимърфилдз.
Глава XXIV
Запомних последната поръка на добрия съветник, но не сметнах, че има нещо лошо в това да прибавя една целувка към половината крона, с която възнаградих Мати за компанията й; пък и нейното възклицание „Не ви е срам, господине!“ не изразяваше бог знае какво възмущение от тази волност. Неколкократното ми блъскане по вратата на госпожа Флайтър събуди най-напред едно-две бездомни псета, които лавнаха с все сила; после няколко глави с нощни бонета, които се показаха от съседните прозорци, за да ми се скарат, че нарушавам тържествеността на неделната нощ с този ненавременен шум. Докато треперех да не би гръмотевиците на техния гняв да се разлеят в порои като тези на Ксантипа148, събуди се самата госпожа Флайтър и с укротителен тон, подходящ за мъдрата жена на Сократ, започна да ругае един-двама безделници в кухнята, че не са побързали да отворят вратата, за да не се повтаря шумният ми зов.
Тези почтени господа имаха пряка връзка с врявата, причинена от техния мързел, тъй като те бяха верният ми господин Феъсървис, приятелят му господин Хамърго и още един човек, който после разбрах, че бил градският глашатай. Те седяха над една бъчонка бира (поръчана на моя сметка, както разбрах по-късно) и уточняваха текста и стила на съобщението, което трябваше да се направи по улиците на следния ден, за да може „нещастният млад господин“, както имаха нахалството да ме наричат, да бъде върнат незабавно на приятелите си. Както можете да предположите, аз не скрих възмущението си от такова безочливо вмешателство в моите работи; но Андрю започна така гръмогласно да изказва възторга си от пристигането ми, че едва ли се чуха моите упреци. Сигурно неговият възторг беше отчасти дипломатически ход, а радостните му сълзи вероятно извираха от този благороден източник на чувствата — чашката. Във всеки случай шумната радост, която той изпитваше или се преструваше, че изпитва поради връщането ми, спести на Андрю счупената глава, която вече два пъти се бях зарекъл, че заслужава — най-напред заради разговора му относно моите работи с диригента на хора, и, второ, заради безобразията, които беше издрънкал по мой адрес на господин Джарви. Но аз се задоволих само да затръшна вратата на спалнята си под носа му, когато той ме последва, благодарейки на бога, че съм се върнал здрав и читав, изпъстряйки радостните си възклицания със съвети да внимавам за бъдеще къде ходя и какво правя, когато съм сам. После си легнах твърдо решен, че първата ми работа на следната сутрин ще бъде да изгоня този досаден, важен и самомнителен перчо, който изглеждаше склонен да играе по-скоро ролята на мой ментор, отколкото на слуга.
И така, на следната сутрин, съгласно с решението си, извиках Андрю в стаята си и го попитах колко му дължа затова, че ме е довел до Глазгоу. Господин Феъсървис ме погледна озадачен при този въпрос, който правилно изтълкува като предисловие към уволнение.
— Ваша милост — каза той след известно колебание — да не би да смята… да не би да смята…
— Казвай, разбойнико, или ще ти строша главата — казах аз, докато Андрю, поставен пред двойната опасност да изгуби всичко, ако поиска твърда много, или една част, ако поиска по-малко, отколкото бих бил готов да му платя, ме гледаше зяпнал, изпълнен с колебание и пресмятания.
Най-после езикът му се развърза изведнъж при моята заплаха, както силен удар по гърба понякога освобождава гръкляна от заседнала хапка.
— Осемнадесет английски пенса per diem — което значи на ден. Ваша милост ще признае, че това не е много.
— Това е двойно повече, отколкото обикновено се плаща, и тройно повече, отколкото заслужаваш, Андрю. Но ето ти една лира и ми се махай от главата.
— Велики боже! Ваша милост да не е полудял! — извика Андрю.
— Не, но струва ми се, че ти имаш намерение да ме накараш да полудея — аз ти давам с една трета повече, отколкото искаш, а ти стоиш и ме гледаш, като че ли съм те ограбил. Вземай си парите и ми се махай от главата.
— Велики боже! — продължи Андрю. — С какво съм оскърбил ваша милост? Вярно е, че всички хора са като полските цветя, но ако една леха с лайка има стойност в медицината, то също така е явно, че Андрю Феъсървис е от голяма полза за ваша милост. Та вие рискувате живота си, ако се разделите с мен.
— Право да ти кажа — отвърнах аз, — мъчно е да разбере човек дали си по-скоро глупак, или мошеник. Значи, ти имаш намерение, ща не ща, да останеш при мен?
— Вярно, такива ми бяха намеренията — каза Андрю дълбокомислено, — защото, ако ваша милост не разбира какъв добър слуга има, аз разбирам какъв добър господар имам и дяволът да ми пречупи краката, ако ви оставя — толкоз. Освен това не съм получил официално предупреждение да напусна службата си.
— Службата си, сър! — казах аз. — Та ти не си ми редовен слуга, а само водач, от чието познаване на пътя аз се възползувах.
— Признавам, че не съм просто обикновен слуга, сър — възрази господин Феъсървис, — но ваша милост знае, че аз на минутата си напуснах добрата работа, за да услужа на ваша милост. Аз си печелех честно и почтено двадесет английски лири per annum149, суха пара, в градината на Озбълдистън Хол и едва ли бих напуснал тази работа за една лира. Аз разчитах, че ще остана с вас поне до края на годината. Смятах, че ще си имам поне дотогава заплатата, пансиона и
