божиите и човешките закони. А да видиш сабя по улиците на един кралски град, е наказуемо с глоба и затвор — а дворът на колежа не се ползува с някаква особена привилегия, защото там трябва да има мир и тишина. Колежът не получава цели 600 лири годишно от епископските наеми (по дяволите тази пасмина епископите и техните наеми) и от наема на глазгоуската епархия, за да позволява на хората да се бият по дворовете му и на лудите младежи да се замерват със снежни топки, та когато Мати и аз минаваме оттам, да трябва да им се кланяме и да им правим реверанс, за да не ни строшат главите155. Ще видим ние тази работа. Но разправяйте по-нататък — какво стана после?
Когато споменах за появяването на Камбел, Джарви скочи смаян и закрачи из стаята, говорейки:
— Пак Робин! Робин е луд, ама съвсем луд. Ще го обесят за срам на семейството и рода му и всичко живо ще гледа и ще разправя. Баща ми, черковният настоятел, му направи първите панталони, ама май ми се струва, че черковният настоятел Триплай, въжарят, ще му усуче последната връзка. Да, да, сигурно ще го обесят бедния Робин… Но хайде да чуем останалото.
Разказах цялата история колкото може по-ясно: но господин Джарви все откриваше някои неща, които не му са ясни, и ме накара да се върна, твърде неохотно, на историята с Морис и срещата ми с Камбел в дома на съдията Ингълууд. Той изслуша всичко това много сериозно и доста време мълча, след като свърших разказа си.
— По всички тези въпроси аз искам да ви помоля за съвет, господин Джарви, и сигурен съм, че вие ще ми посочите как е най-добре да действувам за доброто на баща си и за собствената си чест.
— Имате право, млади човече, имате право — каза съветникът. — Винаги се вслушвайте в съветите на по-старите и по-мъдрите от вас. Не бъдете като безбожия Ровоам, дето се повел по акъла на голобради момчета, а не слушал старите съветници, които седели при нозете на баща му Соломон и които, както тъй добре ни обясни господин Майкълджон в проповедта си върху тази глава от библията, сигурно са черпили от негова мъдрост. Но не ми разправяйте за чест — аз разбирам само от добро име. Честта е убиец, който пролива кръв и прави скандали по улиците; а доброто име е честен и порядъчен човек, който си седи в къщи и си гледа работата.
— Точно така, господин Джарви — каза нашият приятел Оуън, — доброто име е най-важното. Ако можем да спасим него, макар и с най-голяма загуба…
— Имате право, господин Оуън, имате право: мъдра и права дума казахте. Аз вярвам, че работата ще се оправи, макар и сега да е тръгнала малко накриво. Но колкото за Робин, аз съм на мнение, че той ще помогне на този млад човек, ако това е по силите му. Той има добро сърце, бедният Робин, и макар, че изгубих около двеста лири от предишната му търговия и не се на-, дявам твърде да видя някога хилядата си шотландски лири, дето ми ги обещава, все пак не мога да кажа, че намеренията на Робин не са честни.
— Значи, мога да го смятам за честен човек? — запитах аз.
— Хм! — отговори Джарви, като се окашля някак предупредително. — Да, той има някаква характерна за планинците честност, честен е по своему, дето се казва. Баща ми, черковният настоятел, винаги се смееше, когато разказваше отде произлиза тази фраза. Някои си капитан Костлет се хвалел с верността си към крал Чарлз и писарят Петигру (сигурно сте слушали много истории за него) го попитал как е служил на краля, щом се е бил против него при Уустър в армията на Кромуел. А капитан Костлет, който бил остроумен човек, казал, че му бил служил по своему. Ето отде произлязла тази фраза — добрият ми баща винаги се смееше на тази шега.
— Но мислите ли — рекох аз, — че този човек ще може по някакъв начин да ми помогне и че аз трябва да се реша да отида на срещата, която ми определи?
— Честно и откровено казано, струва си да опитате. Сам виждате, че е доста рисковано да останете тук. Този човек Морис е някъде на служба в митницата в Гринък — пристанище на река Форт, тук наблизо. И макар че цял свят знае, че той е двукрако животно с глава на гъска и сърце на кокошка, което само ходи по пристанищата и тормози хората за разни там разрешителни и други подобни досадни работи, все пак, ако той направи донесение, всеки съдия трябва да го вземе под внимание и може да се намерите затворен между четири стени. А това не би било особено полезно за бащините ви работи.
— Това е вярно — забелязах аз, — но с какво мога да му бъда полезен аз, ако напусна Глазгоу, където вероятно Рашли ще прави главните си машинации и интриги, и ако се доверя на този съмнителен човек, за когото не знам почти нищо друго освен това, че се бои от правосъдието, и то сигурно с право; и че във връзка с някаква тайна и може би опасна работа той е в съюз със същото това лице, което вероятно ще стане причина за нашия фалит?
— А-а — каза съветникът, — вие сте твърде строг към Роб, твърде строг сте към него, бедния. Работата е там, че вие не познавате нашата планинска област или Горна Шотландия, както я наричаме. Тези хора са съвсем различни от нас. Те нямат съдилища — нямат и съдии, дето напразно носят сабя като покойния черковен настоятел и да си призная, като мене и другите днешни съветници в нашия град. Но такъв е божият закон и няма какви да ги дъвчем. За тях не съществува друг закон освен острието — мечът им е ищецът или тъжителят, както казвате вие, англичаните, а щитът — обвиняемият. Най-здравата глава издържа най-дълго — това е то правосъдието на планинците.
Оуън въздъхна дълбоко. И аз признавам, че това описание не увеличи твърде желанието ми да тръгна из тези шотландски планини, дето цари такова беззаконие, за което говореше Джарви.
— Ние, сър — каза той, — не говорим много за тези работи, защото си ги знаем. А каква полза да петним страната си и да позорим рода си пред южняци и чужденци? Само лошото пиле мърси собственото си гнездо.
— Е добре, сър, но тъй като аз ви разпитвам не от празно любопитство, а подтикнат от истинска нужда, надявам се, че няма да ви обидя, ако настоявам да ми дадете още някои сведения. Във връзка със сметките на баща ми аз ще имам работа с някои господа от тази дива страна и разчитам на вашия разум и опитност да получа необходимите сведения по тези въпроси.
Това малко ласкателство не отиде напразно.
— Опитност! — каза съветникът. — Без съмнение имам доста опитност и съм си направил вече някои сметки. Да, между нас казано, аз узнах нещичко чрез Андрю Уайли, моя бивш писар, той сега работи при „Маквити и сие“, но понякога си пийва по чашка в събота след обяд със стария си господар. И тъй като вие сте готови да последвате съвета на тъкача от Глазгоу, не съм от тези, дето биха отказали да помогнат на човек, с когото отдавна търгуват, а и баща ми, черковният настоятел, не беше от тях. Мислих си по едно време да използувам влиянието си пред Аргайлския херцог или пред брат му Джон Айли. Защо пък да проявявам излишна скромност? Но такива големи хора не биха обърнали внимание на прост тъкач като мен — те повече гледат кой им; говори, отколкото какво им се говори. Толкова по-зле, толкова по-зле. Не че искам да кажа нещо за този Маккалъм Мор: „Не говори нищо лошо за богатите, дори в спалнята си — казал синът на Сарък, — защото някоя птичка ще им го разкаже, големите гърнета имат дълги уши.“
Прекъснах това предисловие, което господин Джарви обичаше да разтяга доста, като го уверих, че господин Оуън и аз сме хора, на които може напълно да се довери.
— Не е за това — отговори той, — та аз не се боя от никого. Защо да се боя? Това, което говоря, не е предателство. Само че тези планинци имат дълги ръце, а пък аз понякога ходя на гости у стари роднини по долините и не ми се ще да съм скаран с някой от клановете им. Както и да е, да продължа. Трябва да знаете, че аз съм се убедил, че единственият верен източник на човешко знание, както и господин Оуън добре знае, е езикът на цифрите.
Оуън с готовност подкрепи това становище, което се покриваше напълно с неговото собствено, и нашият оратор продължи:
— Тази наша Горна Шотландия, както я наричаме, господа, е дива и пуста. В нея има височини и долини, гори, пещери, езера, реки и планини, които биха изморили дори краката на дявола, ако рече да се изкачи по тях. В тази област и по островите, които не са, по-свестни, ами да си кажем правичката, още по- лоши от материка156, има около двеста и тридесет общини, като включим и Оркнейските острови, народът на които е див, макар че не знам гелски ли говори, или какво. И ето, господа, ако сметнем, че всяка община има средно осемстотин жители, в която цифра не влизат деца под деветгодишна възраст, и като прибавим една пета за децата на деветгодишна възраст и под нея, цялото население ще възлезе на… да прибавим една пета към осемстотин, за да получим множимото, и да вземем двеста и тридесет за множител…
— Произведението — каза господин Оуън, който с голямо удоволствие вземаше участие в статистиките
