— Но, господин Джарви — казах аз, — този договор, както го наричате, съвсем доброволно ли се сключва от страна на собственика или чифликчията, който плаща застраховката? И какво става, ако някой откаже да плати тази контрибуция?
— Аха, момчето ми — каза съветникът, като се засмя и сложи пръст на носа си, — мислиш, че тук си ме хванал натясно, нали? Вярно е, че бих посъветвал всеки свой приятел да се съгласи с условията на Роб, защото колкото и да се пазят и каквото и да правят, много е вероятно да ги ограбят, когато настъпят дългите нощи. Някои благородници от рода Грейъм и Кохун се опънали; и после какво станало? Изгубили всичкия си добитък още първата зима. Затова повечето хора сега предпочитат да приемат условията на Роб. Той е добър с тези, които са добри с него, но ако му се опънеш, по-добре е да си се опънал на дявола.
— И чрез тези свои подвизи — продължих аз — той, предполагам, попада под преследването на законите на страната?
— Попада ами, че как да не попада; шията му ще изпита цялата тежест на тялото му160, ако пипнат Роб. Но той има добри приятели между големците; и бих могъл да ви посоча една голяма фамилия, която го поддържа, доколкото позволява приличието, само за да бъде трън в очите на една друга. Пък и той е най-хитрият и смел юначага, който някога е хващал разбойнически занаят в наше време. Много лудории е вършил — цяла книга би могъл да изпълни човек с тях и за още ще има, и интересна книга ще бъде — като книгите за Робин Худ и Уилям Уолъс, пълна с разкази за смели подвизи и опасни отървавания, каквито хората обичат да си повтарят зимно време през скучните дни. Чудно нещо е това у мене, господа — аз съм кротък човек и син на кротък човек, защото баща ми, черковният настоятел, не се е карал с никого освен с градския съвет, а пък чудно нещо, казвам, планинската ми кръв обича тези глупави разкази и понякога предпочитам да слушам тях, отколкото други по-полезни работи — да ме прости господ! Но те са празни и суетни неща — грешна суета, — а освен това съвсем против закона — закона божи и човешки.
Продължих със своите въпроси и го запитах чрез какви средства би могъл този господин Робърт Камбел да повлияе върху работите на баща ми и върху моите.
— Трябва ясно да разберете — каза господин Джарви със съвсем понижен глас, — че аз говоря като пред приятели и съвсем тайно. Трябва да знаете, че Горна Шотландия мирува от 89-та година — годината на Киликранки161. Ама ще кажете как мирува? Парата, господин Оуън, парата, господин Озбълдистън! Крал Уилям накарал Бръдолбън да им раздаде двадесет хиляди лири стерлинги суха пара и разправят хората, че старият граф от Горна Шотландия задържал доста от тези пари в кесията си. И после покойната кралица Ана дала на главатарите някакви пенсии, за да поддържат своите слуги и онези разбойници, дето нищо не работят, както ви разказвах по-рано; и те сега си кротуват, само дето от време на време ще ограбят нещо в Долна Шотландия, както са си свикнали, или пък ще си разрежат един на друг гърлата, ама за това никой цивилизован човек нито чува, нито се интересува. Добре ама, ето че сега с този крал Джордж (що се отнася до мен, аз ще кажа да го благослови господ!) настъпват нови времена — едва ли ще има вече пари и пенсии за тях. Те нямат средства ще поддържат родовете си, дето им изяждат и ушите. В Долна Шотландия вече не им вярват търговците — който може с едно изсвирване да събере хиляда — хиляда и петстотин храбри момчета да вървят по волята му, едва ли ще получи петдесет лири кредит на пазара в Глазгоу. Това не може да продължава дълго: ще избухне въстание в полза на Стюартите — непременно ще избухне — и те ще нахлуят като поток в Долна Шотландия, както някога през страшните войни на Монтроуз162, и ще има да се разправя за това години наред.
— И все пак — казах аз — още не разбирам какво общо има това с господин Камбел и още по-малко с бащините ми работи.
— Роб може да събере петстотин души, сър, следователно войната го интересува толкова, колкото и повечето други хора — отговори съветникът, — защото неговата работа е много по-малко доходна в мирно време. После, право да ви кажа, мисля, че той е бил главният посредник между някои от нашите горношотландски големци и благородниците в Северна Англия. Чухме за държавните пари, дето били откраднати от този Морис някъде около Чевиотските планини от Роб и един от момчетата на Озбълдистън. И да ви кажа истината, разправяше се, че сте били вие, господин Франсис, и мен ми беше много мъчно, че синът на вашия баща е тръгнал по такъв път. Не, няма защо да говорите, виждам, че съм бил заблуден. Но аз съм готов да повярвам всичко за един актьор, за какъвто ви мислех. Но сега не се съмнявам, че е бил Рашли или някой друг от вашите братовчеди — те са всичките от един дол дренки, все поддръжници на Стюартите и на папата, които смятат, че държавни пари и държавни документи са законна плячка. А пък този Морис е такъв страхливец и подлец, че до ден-днешен не смее да каже, че Роб му е откраднал куфара; пък и има право човекът, защото тези мръсници митничарите и акцизните агенти толкова го обичат всички, че Роб може хубаво да го нареди, преди департаментът, както му викат, да успее да му помогне.
— Отдавна подозирах такова нещо, господин Джарви — казах аз, — и съм напълно съгласен с вас. Но що се отнася до бащините ми работи…
— Подозирал! Това е съвсем сигурно, съвсем сигурно. Знам хора, които са виждали документите, отнети от Морис — няма защо да ви казвам къде. Но да се върнем на бащините ви работи. Трябва да знаете, че през последните двадесетина години някои от тези големци и господари от Горна Шотландия поразбраха къде им е интересът — вашият баща и някои други купиха горите в Глен Дисериз, Глен Кисън, Тобърнакипъх и много други и фирмата на баща ви е издала много полици за тях. И тъй като доверието към фирмата „Озбълдистън и Трешъм“ беше голямо (казвам го в очите на господин Оуън, както бих го казал и зад гърба му, че ако не бяха изпратените от бога беди, никоя друга фирма не е била по-честна в търговията) — благородниците от Горна Шотландия, притежатели на тези полици, получиха на кредит стоки в Глазгоу и Единбург (бих могъл да кажа само в Глазгоу, защото гордият Единбург не струва много в търговията) на стойност, равна или почти равна на стойността на полиците. Така че… Аха! Сега разбирате ли?
Признах, че още не разбирам какво иска да каже.
— Ами гледайте — каза той, — ако тези полици не бъдат изплатени, търговците от Глазгоу ще натиснат големците на Горна Шотландия, които нямат много пари и няма да искат да върнат това, което вече са похарчили. Те ще прибягнат до отчаяни мерки: петстотин души, които иначе биха си стояли в къщи, ще се разбунтуват — ще стане тя мътна и кървава — и ликвидацията на бащината ви фирма ще ускори избухването на въстанието, което отдавна ни застрашава.
— Значи, вие мислите — казах аз, изненадан от това необикновено тълкуване, — че Рашли Озбълдистън е направил тази пакост на баща ми, само за да ускори въстанието в Горна Шотландия, като постави в затруднение тези господа, на които първоначално са били издадени полиците?
— Без съмнение, без съмнение — това е главната причина, господин Озбълдистън. Ала не се съмнявам, че парите, които е отнесъл със себе си, може също да са били причина. Но това е сравнително малка част от загубата на баща ви, при все че е главна част от пряката печалба на Рашли. Ценните книжа, които е отнесъл със себе си, не биха му вършили работа, освен да си запали лулата с тях. Той опитал да види дали „Маквити и сие“ няма да му дадат пари за тях — това знам от Андрю Уайли, — но те са твърде хитри лисици, за да се хванат на тази въдица — все отлагали и обещавали. Рашли е добре познат в Глазгоу, но не се ползува с доверие, защото той беше тук в 1707 година във връзка с някакви афери на привържениците на Стюартите и на папата и остави дългове след себе си. Не, не, той не може да пробута ценните книжа тук — хората ще се усъмнят откъде ги е взел. Не, не, той ще ги пази някъде на сигурно място в Горна Шотландия и смятам, че моят братовчед Роб може да ги намери, ако иска.
— Но дали той ще бъде склонен да ми помогне в това тежко положение, господин Джарви? — казах аз. — Вие го описахте като агент на партията на Стюартите и тясно свързан с нейните интриги. Дали ще бъде склонен заради мене или, ако щете, в името на справедливостта, да върне на собственика ограбеното, нещо, което даже и да е във възможностите му, значително ще попречи на плановете им, според вашето становище по въпроса.
— Не мога да ви отговоря със сигурност — големците много не вярват на Роб, а и Роб много не вярва на големците, при това е приятел със семейството Аргайл, което поддържа днешното правителство. Ако нямаше дългове и беше свободен да прави, каквото си ще, Роб по-скоро би бил на страната на Аргайл, отколкото на Бръдолбън, понеже отдавна има някаква вражда между семейството на Бръдолбън и неговия собствен род. Истината е, че Роб си се бори сам за себе си както Хенри Уинд
