почерка и репутацията на мистър Антъни Фостър.
Граф Оксфорд, млад прахосник, комуто Фостър често бе давал пари под лихва, каза, че познава Фостър като заможен, свободен поземлен собственик и потвърди, че представеното свидетелство е написано от неговата ръка.
— А кой може да потвърди подписа на лекаря? — попита кралицата. — Струва ми се, че се нарича Аласко.
Мастърс, лекарят на нейно величество, който си спомни как го бяха отпратили от замъка Сей и знаеше, че с показанията си ще удовлетвори Лестър и ще нанесе удар на граф Съсекс и на неговите привърженици, заяви, че често се е съветвал с доктор Аласко и че той е голям учен, с дълбоки познания, макар да няма свидетелство за медицинска практика. Зетят на Лестър, граф Хънтигдън, и старата графиня Рътланд също похвалиха доктор Аласко и си спомниха, че свидетелството е написано със същия изящен и красив почерк, с който той обикновено им пишел своите рецепти.
— Е, мистър Тресилиан — каза кралицата, — с това, струва ми се, приключва тази история. Още преди падането на нощта ще направим необходимото, за да помирим стария сър Хю Робсарт с този брак. Вие изпълнихте своя дълг по-дръзновено, отколкото е допустимо, но ние не бихме били жена, ако не съчувствахме на страданията, причинени от истинската любов. Затова ви прощаваме за дързостта, пък и за непочистените ботуши, чиято миризма надделя над парфюмите на лорд Лестър.
Така говореше Елизабет, чиято крайна чувствителност към миризмите години по-късно я бе накарала да изгони от залата за аудиенции Есекс, тъй като миризмата на неговите ботуши я бе разгневила така, както тази вечер я разгневиха ботушите на Тресилиан.
Тресилиан обаче бе успял да се съвземе и да преодолее вцепенението си от безочливата лъжа, така правдоподобно поддържана и противоречаща напълно на онова, което бе видял със собствените си очи. Той се хвърли напред, падна на колене и като хвана края на дрехата на кралицата, извика:
— Господарко, вие сте християнка, вие сте коронована кралица и трябва да сте еднакво справедлива към всички свои поданици! Ако се надявате на божията милост пред оня последен съд, пред който всички трябва да отговаряме, окажете ми една-единствена милост! Моля ви, не решавайте това дело така прибързано! Дайте ми само едно денонощие и аз ще ви докажа неопровержимо, че документите, които твърдят, че нещастната лейди е болна и се намира в Оксфорд, са измамни като самия ад!
— Пуснете шлейфа ми, сър! — рече Елизабет, стресната от неговия порив, макар в лъвското й сърце никога да нямаше място за страх. — Този човек явно е обезумял! Моят находчив кръщелник Харингтън, изглежда, него е описал в своята поема „Бесния Роланд“146. Трябва да се признае все пак, че упоритостта му е удивителна. Отговорете, Тресилиан: какво ще направите, ако след изтичането на тези двайсет и четири часа не успеете да представите доказателства, които да оборят правдоподобните свидетелства за болестта на тази лейди?
— Готов съм да сложа главата си на дръвника! — отвърна Тресилиан.
— Стига празни приказки! — рече кралицата. — Ей богу, говорите като побъркан! Чия глава в Англия може да падне без присъда на законен съд? Аз искам да ми отговорите — стига да сте в състояние да ме разберете — само на един въпрос: ако безумният ви опит пропадне, ще можете ли да дадете удовлетворително обяснение за причините, които са ви накарали да го предприемете?
Обзет отново от колебание, Тресилиан замълча. Ами ако през това денонощие Еми се помири с мъжа си? В такъв случай той би й направил лоша услуга, като разнищи пред Елизабет всички подробности около тази история и покаже как мъдрата и мнителна кралица е била измамена с лъжливи документи. Тези разсъждения отново внесоха смут в душата на Тресилиан. Той стоеше с наведена глава и когато кралицата с гневни пламъчета в очите повтори строго въпроса си, той отвърна неуверено:
— Може би… не твърдя със сигурност… вероятно е и да успея да обясня причините и подбудите за моите постъпки.
— Кълна се в душата на крал Хенри — каза кралицата, — че ти или си умопобъркан, или си отчаян мошеник! Сам виждате, Роли, че вашият приятел е прекалено поетичен, за да може да остане тук. Изведете го! Освободете ни от присъствието му, за да не му се случи нещо лошо! Неговите необуздани прояви са подходящи само за Парнас или за болницата „Свети Лука“. А вие се върнете веднага щом го приютите на подходящо място. Жалко, че не можахме да видим красавицата, която до такава степен е успяла да размъти ума на един мъдър човек.
Тресилиан направи нов опит да се обърне към кралицата, но Роли, съгласно с получената заповед, го възпря и с помощта на Блънт почти насила го изведе от залата. Самият Тресилиан бе започнал вече да разбира, че външният му вид наистина бе навредил много на каузата му.
Когато излязоха в преддверието, Роли помоли Блънт да се погрижи Тресилиан да бъде настанен в помещенията, определени за привържениците на граф Съсекс, а ако се наложи, да постави и стража при него.
— Тази налудничава страст, пък и съобщението за болестта на дамата окончателно размътиха ума му — каза той. — Но аз вярвам, че всичко ще премине, трябва само да му се даде покой. Гледай в никакъв случай да не го изпуснеш. Той и без това разсърди вече нейно величество и ако още веднъж я разгневи, тя сигурно ще му намери по-лошо място и по-строга стража.
— Аз също разбрах, че се е побъркал, като го видях с проклетите му ботуши, които така осмърдяха всичко — рече Николас Блънт, поглеждайки червените си чорапи и жълтите рози. — Ще го прибера на сигурно място и веднага ще се върна при вас. Кажи, Уолтър, кралицата попита ли те нещо за мен? Стори ми се, че ми хвърли един поглед.
— Не един, а двайсет погледа ти хвърли, и аз й разказах всичко — какъв добър войник си, какъв… Но, за бога, отведи Тресилиан!
— Ще го отведа, ще го отведа — рече-Блънт. — Искам само да ти кажа, че в края на краищата дворът не е чак толкова лошо нещо. Значи, ти й обясни, че съм храбър войник? И какво друго й каза, скъпи Уолтър?
— Ах ти, невъзможен глупако! Хайде, върви, за бога!
Тресилиан, без да оказва съпротива и без да възразява, тръгна с Блънт или по-точно — позволи му да го заведе в стаята на Роли и да го настани на ниското легло на колелца, което стоеше прибрано в гардероба и бе предназначено за слугата. Тресилиан разбираше, че е излишно да протестира и че не бива да очаква съчувствие от страна на приятелите си, докато не изтече периодът на принудително мълчание и не им обясни всичко. Ако Еми се помиреше с мъжа си, той нямаше да има повече нито повод, нито желание да се намесва в по-нататъшната й съдба.
С големи усилия, след дълго и упорито настояване, той успя да склони Блънт да му спести позора и унижението и да не настанява в стаята двамата яки стражи от свитата на Съсекс. Като видя, че Тресилиан вече се е изтегнал на ниския креват, и като отправи един-два яростни ритника и няколко яростни ругатни към злополучните ботуши, които съвсем наскоро придобитото му чувство за суетност го караше да счита за сериозен признак, ако не и за причина за заболяването на своя приятел, Николас, най-сетне си тръгна, като се задоволи да сведе предпазните мерки само до това да заключи нещастния Тресилиан, чиито благородни и безкористни усилия да спаси жената, проявила такава неблагодарност към него, доведоха само до това, че му навлякоха немилостта на кралицата и предизвикаха неодобрението на приятелите му, които го считаха едва ли не за луд.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ВТОРА
Дори най-мъдрият монарх греши,
повтаря слабостта общочовешка.
На рицарството шпагата поставя
тъй често върху рамо, на което
дамгата на палача по-подхожда.
Какво пък? Кралят върши туй, що може:
за намерението ще го съдим,
а не за резултатите случайни.
