разговора, — говорят ли хората за благосклонността на кралицата към мен?
— За какво друго има да говорят, милорд, когато тя се проявява така очебийно?
— Да, тя наистина е добра и милостива към мен — каза след кратка пауза Лестър, — но ненапразно е казано: „Не се уповавай на господари“.
— Мъдра и вярна мисъл — отвърна Варни, — освен ако съумееш да свържеш интересите им така тясно с твоите, че те — щат не щат — да стоят кротко на ръката ти, като сокол с качулка.
— Знам какво имаш пред вид — каза нетърпеливо Лестър, — макар че днес ти подбираш думите си по- внимателно и предпазливо от всеки друг път. Искаш да кажеш, че ако пожелая, мога да се оженя за кралицата?
— Вие го казвате, милорд, а не аз. Това обаче няма никакво значение, защото който и да го каже, то отговаря на мислите на деветдесет и девет на сто от англичаните.
— Да, но стотният знае повече от всички — каза Лестър и се обърна на другата страна. — Ти например много добре знаеш, че съществува пречка, която не може да се преодолее.
— Може, милорд, стига звездите да казват истината — отвърна спокойно Варни.
— Я виж, ти започна да говориш за звездите! Нали не вярваше в тях, пък и в каквото и да било друго?
— Грешите, милорд. Ако ми позволите да кажа, аз вярвам в много неща, по които може да се отгатне бъдещето. Вярвам например, че ако през април валят дъждове, през май ще цъфнат цветя; ако през лятото има слънце — ще узрее житото. Като се облягам на моята проста и естествена философия, аз вярвам, че щом звездите са обещали нещо, предсказанието им ще се сбъдне. Не мога да не вярвам в онова, което искам и очаквам да се случи на земята, само заради обстоятелството, че астролозите са го прочели предварително на небето.
— Имаш право — каза Лестър и пак се размърда неспокойно в леглото. — Действително целият свят очаква това. Получих известия от реформистката църква в Германия, от Нидерландия, от Швейцария, в които това се изтъква като важно условие за мира и спокойствието в Европа. Франция няма да се противопостави. Управляващата партия в Шотландия вижда в това гаранция за своята сигурност. Испания се страхува, но не е в състряние да го предотврати. Въпреки всичко обаче ти знаеш, че това е невъзможно.
— Не, милорд, не зная… Графинята е неразположена…
— Негодник! — извика Лестър, скочи от леглото и грабна кинжала, който стоеше на масичката до него. — Това, значи, ти е влязло в главата? Убийство обаче няма да ти позволя да извършиш!
— За какъв ме мислите, милорд? — рече Варни, възприемайки високомерния тон на несправедливо заподозрян човек. — Струва ми се, че не съм казал нищо, което би ви дало повод за такова страшно обвинение. Споменах само, че графинята е болна. И макар да е графиня — красива и обичлива, — нима вие, ваша светлост, мислите, че е безсмъртна? Тя би могла да умре и тогава вашата ръка отново ще ви принадлежи.
— Махни се, махни се! — изкрещя Лестър. — Не искам да слушам повече за това.
— Лека нощ, милорд — каза Варни, преструвайки се, че е схванал последните думи на графа като заповед да се оттегли. Гласът на Лестър обаче го спря.
— Не, не, няма да те оставя да ми се изплъзнеш току-така, безумецо — рече той. — Изглежда, че рицарското звание ти е разбъркало ума. Нима не разбираш, че говориш за неосъществимото като за възможно?
— Милорд — отвърна Варни, — аз от сърце желая дълъг живот на вашата прекрасна графиня, но знам, че нито вашата любов, нито моите благопожелания могат да я направят безсмъртна. И дори бог да й даде — за нейна, а следователно и за ваша радост — дълъг живот, аз не виждам причини да не станете въпреки всичко крал на Англия.
— Варни, ти наистина си полудял.
— Бих искал да имам същата увереност в това, че скоро ще стана господар на доходно имение — каза шеговито Варни. — Нима не сме чували, че в някои страни съществуват така наречените двойни бракове, които се сключват между хора с различно обществено положение и не са пречка за съпруга да се свърже по-късно с по-подходяща за сана му жена?
— Чувал съм, че това се прави в Германия — отвърна Лестър.
— И най-учените доктори по теология в чуждестранните университети доказват правото на това с примери от Стария завет. В края на краищата какво лошо има? Красивата съпруга, избрана по любов, споделя с вас вашите тайни часове за отмора и наслада. Честта й не е накърнена, съвестта й може да бъде спокойна. Ако небето ви дари с наследник, имате достатъчно средства, за да го осигурите по царски. Наред с това вие ще имате възможност да отделите на Елизабет десет пъти повече време и десет хиляди пъти по- голямо внимание, отколкото дон Филип Испански отделяше някога на нейната сестра Мария, което не й пречеше, както знаете, да го люби безумно въпреки неговото равнодушие и пренебрежение. Единственото, което ще се иска от вас, е да мълчите и да се владеете добре и тогава ще можете да държите вашата Елинор и вашата Розамунд на достатъчно разстояние една от друга150. Разрешете ми само да ви намеря убежище, което няма да успее да открие нито една ревнива кралица.
В продължение на няколко минути Лестър не каза нито дума, после въздъхна и отговори:
— Това е невъзможно. Лека нощ, сър Ричард Варни… Не, почакай малко. Би ли могъл да си обясниш защо Тресилиан се появи днес пред кралицата така небрежно облечен? За да умилостиви нежното й сърце, предполагам, и да предизвика у нея състрадание към влюбения, който, изоставен от любимата, е изоставил и сам себе си.
Варни сподави подигравателната си усмивка и отвърна:
— Струва ми се, че мистър Тресилиан съвсем не е имал такова нещо на ум.
— Какво искаш да кажеш, Варни? В твоята насмешка винаги се крие някакво коварство.
— Милорд, аз искам само да кажа, че Тресилиан е открил правилния път за лечение на сърдечната си скръб. В кулата Мървин, където го настаних поради някои мои съображения, той не е сам, а с приятелка — жената или сестрата на някакъв актьор, струва ми се.
— Приятелка! Навярно искаш да кажеш — любовница?
— Да, милорд. Каква друга жена прекарва по цели часове в стаята на един мъж?
— Ей богу, тази историйка си струва да ое разкаже при удобен случай — каза Лестър. — Никога не съм им вярвал на тези лицемерни книжни плъхове с мними добродетели! Виж го ти този мистър Тресилиан как свободно разполага с моя дом. Ако не му обърна внимание, той ще трябва да се благодари само на някои спомени. Не бих искал да му пакостя повече, отколкото е необходимо. И все пак — не го изпускай от очи, Варни!
— Нали тъкмо затова го настаних в кулата Мървин. Там той е под зоркото наблюдение на моя най- бдителен, но за съжаление твърде често пиян слуга, Майкъл Ламборн, за когото вече уведомих ваше височество.
— Височество! — извика Лестър. — Каква е пък тази титла?
— Изтръгна се от устата ми, без да искам, милорд, но звучи толкова естествено, че не ми се ще да я взема обратно.
— Това твое повишение съвсем ти е завъртяло главата — каза с усмивка Лестър. — Така е, новите почести опиват силно като младо вино.
— Дано ваша светлост в близко време има възможност да каже това, изхождайки от собствен опит — отвърна Варни, пожела лека нощ на господаря си и се оттегли.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ТРЕТА
Стои тук жертвата, а там предател.
Така сърна, от куче повалена,
лежи в краката на ловеца, който —
надявайки се после на награда —
