сами: тя избяга от бащиния си дом, по същото време изчезна и Варни, а днес я видях в ролята на негова любовница в дома на подлия му прислужник Фостър тъкмо когато Варни, загърнат в плащ, идваше да я посети през един таен вход на парка.
— Значи, това е причината за вашата разпра? Аз мисля, че е трябвало предварително да разберете дали красавицата наистина желае, пък и дали заслужава вашата намеса.
— Стопанино — отвърна Тресилиан, — моят баща — да, аз смятам сър Хю Робсарт за истински баща — седи затворен у дома си и се бори с мъката си или ако е успял вече малко да се съвземе, напразно се опитва, препускайки из полята, да прогони спомена за дъщеря си — спомен, който за него е непрекъснат извор на скръб. Аз не можах да се примиря с мисълта, че той ще живее в мъка и страдания, а Еми — в позор, и реших да я открия, като се надявах, че ще успея да я склоня да се върне. Сега вече я намерих и независимо дали намесата ми ще даде резултат, или не, взех решение да замина за Вирджиния.
— Не прибързвайте, драги господине — каза Джайлс Гозлинг, — и не се съкрушавайте само заради това, че жената — с две думи казано — си остава жена и сменя любовниците си като панделките си не за друго, а просто от каприз. Преди обаче да разчоплим този въпрос по-нататък, аз искам да ви попитам, какво ви наведе на съмнението, че именно това е мястото, където живее дамата, или по-точно — мястото, където е затворена?
— Второто действително е по-вярно, стопанино — отговори Тресилиан. — А що се отнася до въпроса ти, дойдох тук, защото знаех, че Варни владее по-голямата част от земите, които някога са били собственост на абингдънските монаси; а посещението на твоя племенник при стария му приятел Фостър ми даде възможност да се уверя, че подозренията ми са били основателни.
— А какви са по-нататъшните ви намерения, уважаеми господине? Прощавайте, че си позволявам волността да ви задам така недвусмислено въпроса.
— Възнамерявам, стопанино — отвърна Тресилиан, — да отида утре още веднъж в замъка и да потърся начин да поговоря с нея по-надълго и по-нашироко, отколкото можах да сторя това днес. Ако думите ми не й окажат никакво въздействие, ще знам, че наистина съвсем се е променила от онова, което някога беше.
— Ваша воля, мистър Тресилиан — каза кръчмарят, — но аз мисля, че не бива да правите това. Доколкото разбирам, дамата вече е отхвърлила вашата намеса.
— Да, наистина — съгласи се Тресилиан. — Не мога да го отрека.
— Тогава, за бога, с какво право и в чий интерес искате да се противопоставите на желанието й, колкото и недостойно да е то за нея и за нейните родители? Ако преценката ми не ме лъже, тези, под чиято защита тя сама се е поставила, без никакво двоумение ще отхвърлят вашата намеса дори да бяхте неин баща или брат. А като отритнат почитател, вие се излагате на опасността да ви отпъдят силом и с присмех отгоре на всичко. Нямате основание да се обърнете и към съда за помощ и подкрепа, така че вие преследвате всъщност едно отражение във вода и — извинете ме за откровеността — само ще потънете, опитвайки се да го уловите.
— Ще се обърна с жалба към граф Лестър срещу позорните действия на неговия любимец — каза Тресилиан. — Графът се стреми да спечели строгата секта на пуританите и заради собствения си интерес няма да се осмели да отхвърли молбата ми дори наистина да му е чуждо чувството за чест и достойнство, което му приписва мълвата. Или пък ще се обърна към самата кралица.
— Ако Лестър — рече стопанинът — е склонен да защищава своя слуга, а както казват, Варни се ползвал с цялото му доверие, оплакването пред кралицата може да накара и двамата да се осъзнаят. В тия работи нейно величество е много строга и както казват — дано подобни приказки не се сметнат за измяна — по-скоро ще прости на дузина придворни, загдето са се влюбили в самата нея, отколкото на един, заради предпочитанието към друга жена. Така че смелост, доблестни гостенино! Ако представите пред трона прошение от името на сър Хю и го подкрепите с разказ за нанесените и на вас обиди, сигурен съм, че любимецът на нашата владетелка, граф Лестър, ще се осмели по-скоро да се хвърли в най-дълбокото място на Темза, отколкото да се реши да защищава Варни за такова нещо. Но за да разчитате на успех, трябва да се заловите сериозно за работа, и затова вместо да стоите тук и да се биете с щалмайстора на един от тайните съветници на кралицата и да се излагате на опасността някой от наемниците му да ви промуши с кинжала си, побързайте да отидете в Девъншир, да съставите прошение от името на сър Хю Робсарт и да съберете колкото можете повече приятели, които биха могли да се застъпят за вашето дело в двора.
— Имаш право, стопанино — каза Тресилиан. — Ще се възползувам от съвета ти и ще замина рано сутринта.
— Не, сър — възрази стопанинът, — заминете още сега, преди да се е зазорило. Повярвайте ми, никога не съм се молил така пламенно да ме споходи гост, както пламенно се моля сега за вашето благополучно заминаване. На моя родственик най-вероятно му е съдено да бъде обесен един ден, но аз не бих искал причината за това да е убийството на моя уважаван гост. Както казва пословицата, по-добре е да пътуваш спокойно през нощта сам, отколкото през деня — но редом с разбойник. Не се бавете, сър, съветвам ви за ваше добро. Конят и багажът ви са готови, ето я и сметката.
— Задръж колкото трябва — каза Тресилиан, като подаде на стопанина една златна монета, — а остатъка дай на дъщеря си, хубавичката Сесили, и на слугите.
— Те ще останат доволни от вашата щедрост, сър — отвърна Гозлинг, — а и вие щяхте да останете доволен от благодарствената целувка на дъщеря ми, но в такъв час тя не може да излезе на портика да ви изпрати.
— Що се отнася до дъщеря ти, не се доверявай много-много на гостите си, любезни стопанино — посъветва го Тресилиан.
— О, не се безпокойте, сър, ние имаме чувство за мярка. Не се учудвам обаче, че изпитвате завист към тях. Впрочем мога ли да узная с какво настроение ви прие вчера дамата в замъка?
— Да си призная — отвърна Тресилиан, — беше ядосана и смутена, а това не ми оставя голяма надежда, че ще осъзнае гибелната си заблуда.
— В такъв случай, сър, не разбирам защо се нагърбвате със защитата на една жена, която не ще и да знае за вас и заради която си навличате гнева на фаворита на кралския фаворит! Повярвайте ми, той не е по-малко опасен от чудовищата, с които странстващите рицари са се сражавали в старинните книги с приказки.
— Твоето предположение ме оскърбява, стопанино, дълбоко ме оскърбява — каза Тресилиан. — Аз не бих искал Еми изобщо вече да мисли за мен. Единственото, което желая, е да я върна на баща й и с това ще се приключи всичко, което имам да върша в Европа, а може би и в света.
— Много по-мъдро би било да изпиете чаша херес и да я забравите, така поне мисля аз — каза стопанинът. — Но двайсет и пет годишният и петдесетгодишният гледат на тия работи с различни очи, още повече когато едните очи са разположени в черепа на млад джентълмен, а другите — в черепа на стар кръчмар. Жал ми е за вас, мистър Тресилиан, но не виждам как мога да ви помогна.
— Ето как, стопанино — отвърна Тресилиан. — Следи всичко, което става в замъка. За тебе ще е лесно да вършиш това, без да събуждаш подозрения, защото няма новина, която да не стига до кръчмарската пейка. И ме уведомявай, ако обичаш, за всичко писмено и само чрез човека, който ще ти покаже като условен знак този пръстен. Погледни го — той е скъп и аз с удоволствие ще ти го подаря.
— Не, сър — категорично възрази стопанинът, — не искам никакво възнаграждение. Струва ми се обаче неразумно, след като съм си спечелил добро име, да се забърквам в такава загадъчна и опасна работа. Нямам никакъв интерес от това.
— За теб и за всеки баща, който би искал да спаси дъщеря си от уловките на позора, греха и злочестието, нищо друго на тоя свят не може да представлява по-голям интерес.
— Да, сър, доблестни думи са това — съгласи се стопанинът. — Най-искрено ми е жал за този щедър стар джентълмен, който с гостоприемство си е пропилял цялото състояние, за да поддържа честта на страната, а сега дъщеря му, вместо да му бъде опора на стари години, е отнесена от такава хищна акула като Варни. И макар че в случая вие постъпвате безразсъдно, съгласен съм да ви стана спътник в лудостта и Да ви помогна в благородното усилие да върнете детето на добрия човек, стига моите сведения да ви свършат някаква работа. А понеже ще ви служа вярно, моля ви и вие да бъдете верен към мен и да пазите тайната ми, защото славата на „Черната мечка“ ще пострада, ако започнат да говорят, че „мечкарят“ се е забъркал в такива работи. Варни има достатъчно влияние над съдиите, за да смъкне лесно прекрасната ми
