закона, покровителят ми да застане на моя страна. Всъщност това е най-важната точка.
— Не е лишена от основание — каза Варни. — Стига, разбира се, кавгата да е станала заради службата при господаря.
— За заплатата и тъй нататък хич и не говоря — добави Ламборн. — Ще преживявам от разни тайни възнаграждения.
— За това не се страхувай — рече Варни. — Ще имаш и дрехи, и пари, с които да се перчиш пред твоята ръка хора, защото влизаш в дом, където се къпят в злато, както се казва.
— Това напълно съответствува на характера ми — зарадва се Майкъл Ламборн. — Остава само да ми кажете името на моя господар.
— Наричат ме мистър Ричард Варни — отвърна спътникът му.
— Аз имам пред вид името на благородния лорд, при когото искате да ме назначите на служба — каза Ламборн.
— Ах ти, негоднико! — кипна Варни. — За толкова важен ли се мислиш, та не искаш да ме наричаш господар? Можеш да се държиш нагло и самоуверено спрямо другите, но спрямо мен дързост не си позволявай.
— Моля да ме извините, ваша милост — каза кротко Ламборн. — Стори ми се, че сте приятел с Антъни Фостър, пък аз също съм приятел с него.
— Хитър си, мошенико, виждам — отвърна Варни. — Но запомни: аз наистина се каня да те назнача в свитата на един придворен, но ти главно на мен ще служиш и от моето благоразположение ще зависиш. Аз съм неговият щалмайстор, а скоро ще научиш и неговото име. Това име държи юздите на кралския съвет и управлява държавата.
— С такова светило — възкликна Ламборн — лесно могат да се правят магически заклинания, ако човек поиска да намери тайно съкровище.
— Да, стига да си служиш с него благоразумно — отвърна Варни. — Но запомни — опиташ ли се сам да правиш с него заклинания, можеш да предизвикаш дявола и той ще те разкъса на парченца.
— Разбирам — каза Ламборн. — Няма да надхвърлям границата.
На това място пътниците подновиха бързия си ход, прекъснат от разговора, и скоро влязоха в кралския парк в Удсток. Това старинно владение на английската корона вече съвсем нямаше оня вид, който бе имало по времето, когато в него е живеела красивата Розамънд и когато са се разигравали тайните и непозволени любовни интриги на Хенри II. Още по-малка прилика има между него и днешния замък Бленъм, който служи за възпоминание не само на победата на Марлбъро, но и на гениалността на Ванбру, макар че приживе големият архитект често е бил осъждан от хора, чийто вкус е бил далеч по-посредствен от неговия. По времето на Елизабет Удсток представляваше старинно и доста разнебитено здание, отдавна лишено от честта да служи за кралска резиденция, което от своя страна бе довело до обедняването на съседното село. Жителите на селото на няколко пъти бяха отправяли прошение до кралицата да им оказва от време на време милостта да се насладят на височайшия й лик. Именно с това прошение, поне привидно, бе свързано посещението в Удсток на благородния лорд, когото вече представихме на читателите.
Варни и Ламборн навлязоха с галоп в двора на древния и порутен замък, където тази сутрин имаше такова голямо оживление, каквото не беше виждано през двете последни владичества. Хората от свитата на графа, лакеи и всякакви други слуги влизаха и излизаха наперено, с обичайната за професията им врява. Разнасяха се конско цвилене и кучешки лай — беше приготвено всичко необходимо, в случай че лордът по време на огледа на замъка пожелаеше да половува из парка — един от най-старите в Англия и, както разказваха, пълен с дивеч, който от дълго време се скиташе из него, без никой да го безпокои. Неколцина жители на селото, с тревожната надежда за евентуалните благоприятни последствия от това изключително посещение, се разтакаваха по двора в очакване да се появи важната личност. Вниманието им бе привлечено от внезапното появяване на Варни; пошепвайки си един на друг: „Графският щалмайстор!“, те побързаха да спечелят благоволение, снемайки шапки и предлагайки да подържат юздата и стремето на коня на любимия придружник на графа.
— Настрана, настрана, господа — надменно каза Варни, — оставете слугите да си вършат работата.
Огорчените граждани и селяни се отдръпнаха, а Ламборн, който не пропускаше нито една подробност от поведението на своя началник, отклони още по-грубо и неучтиво предложените му услуги:
— Махайте се назад, селяци, чумата да ви яде, и оставете негодниците лакеи да си изпълняват дълга!
Двамата предадоха конете на слугите и влязоха в замъка с надменна походка — нещо естествено за Варни поради навика и съзнанието за благороден произход и ново за Ламборн, който се стараеше да му подражава във всичко, — оставяйки бедните жители на Удсток да си шепнат:
— Горко ни! Да ни пази бог от такива надути контета! Ако и господарят прилича на слугите си, да ги отнесе всички сатаната, че да не остане и следа от тях!
— По-тихо, добри хора, по-тихо, съседи! — обади се съдебният пристав. — Дръжте си езика зад зъбите, после ще разберем всичко. В края на краищата в Удсток никого вече няма да посрещат така радостно, както са посрещали добродушния стар крал Хари. Случвало се е и той да вдигне кралската си десница и да плесне някого с бича, но после ще му хвърли шепа сребърни монети със собственото си изображение, за да намаже с тях удареното място.
— Мир на праха му! — откликнаха слушателите. — Много има да чакаме кралица Елизабет да плесне някого от нас.
— Не се знае — отвърна приставът. — Засега трябва да търпим, драги съседи, и да се утешаваме с мисълта, че заслужаваме такова внимание от ръката на кралицата.
В това време Варни, следван по петите от новия си подчинен, влезе в залата, където по-важни и по- издигнати хора от събраните в двора очакваха появяването на графа, който все още се намираше в стаята си. Всички поздравиха Варни повече или по-малко почтително — всеки според ранга си или според важността на работата, довела го на утринния прием на графа. На всеобщия въпрос: „Кога ще излезе графът, мистър Варни?“ — той отговаряше лаконично: „Не виждате ли ботушите ми, току-що пристигам от Оксфорд и нищо не зная“ или нещо друго от този род. Когато въпросът обаче бе зададен по-високо и от по- важна личност, Варни отвърна: „Сега ще попитам камерхера, сър Томас Коупли.“ Камерхерът, който се отличаваше от останалите по сребърния си ключ, каза, че графът чакал само завръщането на мистър Варни, за да излезел при хората, но че първо желаел да поговори с него насаме в стаята си. Варни се поклони на всички и тръгна към покоите на графа.
В продължение на няколко минути в залата се чуваше припреният шепот на очакващите, който стихна при отварянето на вратата. Предвождан тържествено от камерхера и управителя на имението и следван от Ричард Варни, в залата влезе графът. Във величествената му осанка и благородните му черти хората не откриха нито следа от наглата самоувереност, проявена от неговите слуги. Наистина той се отнасяше към хората с вежливост, зависимо от ранга им, но дори и най-незначителният сред присъстващите получаваше своя дял от милостивото му внимание. Въпросите, които задаваше за състоянието на имението, за правата на кралицата, за предимствата и неизгодите, които биха съпровождали нейните временни пребивавания в кралската резиденция Удсток, говореха, че той сам най-задълбочено и сериозно е проучил молбата на местните жители и има желание да помогне за благополучието на града.
— Бог да благослови благородната му душа! — каза приставът, който се бе промъкнал в приемната. — Изглежда малко бледен. Готов съм да се обзаложа, че е прекарал цялата нощ в четене на нашето прошение. Мистър Тъфярн, който го съставя цели шест месеца, казваше, че за проумяването му трябвала поне една седмица, а вижте как графът е разбрал същината му само за някакви си двайсет и четири часа.
После графът обяви, че ще положи всички усилия да убеди владетелката да отсяда понякога в Удсток по време на обиколките си из страната, за да имат възможност жителите на града и околността да се ползуват от нейната подкрепа и милост, както на времето — от тая на нейните предшественици. Той изрази и радостта си, че е предвестник на нейната благосклонност към тях и им съобщи, че кралицата, за да подпомогне търговията и да поощри достойните жители на Удсток, решила да въздигне града, като го направи център на търговията с вълна.
Тази радостна новина бе посрещната с шумно одобрение както от избраните лица, допуснати в приемната, така и от тълпата в двора.
