откъслечни данни по история, свързани с тези две теми, бяха напълно достатъчни, за да очароват простодушния стар рицар. За него беше голямо удобство и това, да има постоянно край себе си приятел, към когото да се обърне в случаите — доста чести впрочем, — когато собствената му памет се оказваше слаба и му изневеряваше по отношение на разни имена и дати. И всички тези непълноти мистър Мъмблейзън запълваше спокойно и скромно още начаса. Справедливостта изисква да се каже, че и по отношение на въпроси от съвременния живот той често даваше полезни и разумни съвети, макар и да ги изразяваше понякога е мъгляви фрази из областта на хералдиката. Или, както казваше Уил Баджър, той вече гонеше дивеча, докато другите още се криеха, из храстите.
— Трудни дни преживяхме тук с добрия рицар, мистър Едмънд — каза свещеникът. — Не съм страдал така от времето, когато бях откъснат от любимото си паство и бях принуден да го изоставя в ръцете на католическите вълци.
— Това беше през tertio Mariae80 — уточни мистър Мъмблейзън.
— Кажете ни, в името на бога, успяхте ли да свършите нещо по-полезно от нас през това време? — попита свещеникът. — Научихте ли нещо за нещастното момиче, което толкова дълги години беше най- голямата радост в този порутен и занемарен дом, а сега го потопи в такава голяма скръб. Не открихте ли поне къде се намира?
— Да, открих — отвърна Тресилиан. — Знаете ли замъка Къмнър, близо до Оксфорд?
— Разбира се — отговори свещеникът, — там живееха монасите от Абингдън.
— А гербът им — обади се мистър Майкъл — може да се види над камината в голямата зала — митра с кръст между четири птици без крака.
— Сега това злочесто момиче живее там, при този негодник Варни — каза Тресилиан, — и само една нещастна случайност попречи на моя меч да се стовари върху жалката му глава, за да отмъсти за нанесените оскърбления както по отношение на нас, така и на бедната Еми.
— Да се благодарим на бога, че е възпрял ръката ви от кръвопролитие, млади човече! — отвърна му свещеникът. — Всевишният е казал: „Отмъщението е в мои ръце и аз ще го въздам!“
По-добре да размислим как да я освободим от мрежите на позора, в които я е оплел този негодник.
— В хералдиката те се наричат laquei amoris или lacs d’amour81 — уточни Мъмблейзън.
— Тъкмо за тази цел ми е необходима и вашата помощ, приятели — каза Тресилиан. — Решил съм да обвиня пред самия трон този негодник в измама, прелъстяване и нарушаване на законите на гостоприемството. Кралицата ще ме изслуша дори ако покровителят на негодника, граф Лестър, стои от дясната й страна.
— Нейно величество — рече свещеникът — дава на своите поданици забележителен пример за целомъдрие и сигурно ще отдаде заслужен — на този похитител, който така подло се отплати за оказаното му гостоприемство. Не е ли по-добре обаче да се обърнете първо към граф Лестър и да поискате от него да осъди своя слуга? Ако той се съгласи, ще избегнете опасността да си спечелите в негово лице един силен враг, а това сигурно ще стане, ако обвините направо пред кралицата неговия щалмайстор и любимец.
— Не ми допада вашият съвет — каза Тресилиан. — Аз не искам да се застъпвам за делото на моя благороден покровител, за делото на тази нещастна Еми пред никого другиго освен пред нашата справедлива владетелка. Казвате, че Лестър бил благороден. И така да е, той е само поданик като нас и аз не бих отнесъл оплакването си до него, след като имам по-добра възможност. Но все пак ще размисля върху това, което ме съветвате. На първо време обаче ми е необходимо вашето съдействие, за да убедя добрия сър Хю да ме направи свой пълномощник и свой довереник в тази работа, защото трябва да говоря от негово, а не от мое име. Щом тя се е променила толкова много, че е могла безумно да се влюби в този празен и безпътен придворен, единственото, което остава в негова власт, е да потърси справедливост.
— По-добре да беше умряла colebs82 и sine prole83 — намеси се с неприсъщо за него въодушевление Мъмблейзън, — отколкото да пресече с per pale84 благородния герб на Робсарт с герба на такъв злодей!
— Ще повторя пак — каза свещеникът, — че ако вашата цел — а в това не се съмнявам — е да спасите, доколкото все още е възможно, името на нещастната млада жена, трябва да се обърнете първо към граф Лестър. Той е също такъв абсолютен господар в дома си, каквато е кралицата в кралството, и ако наложи на Варни волята си, честта на Еми ще бъде спасена от публично поругаване.
— Имате право, имате пълно право! — рече развълнувано Тресилиан. — Благодаря ви, че ми обърнахте внимание върху нещо, за което не се досетих в прибързаността си. Никога не ми е минавало през ума, че един ден ще бъда принуден да търся милост от Лестър; сега обаче съм готов да падна на колене пред надменния Дъдли, ако с това ще залича сянката на позора от това злощастно момиче. Обещавате ли да ми помогнете да получа от сър Хю Робсарт нужните пълномощия?
Свещеникът го увери, че ще му окаже съдействие, а познавачът на хералдиката също кимна в знак на съгласие.
— В случай че ви призоват, трябва да бъдете готови да потвърдите какво сърдечно гостоприемство оказа сър Хю на тоя измамник и предател, както и старанията, които оня положи, за да прелъсти нещастната му дъщеря.
— Отначало ми се струваше, че неговото присъствие не й се нрави много — каза свещеникът, — но после често започнах да ги виждам заедно.
— Seiant85 в приемната и passant86 в градината — уточни Майкъл Мъмблейзън.
— Една пролетна вечер — каза свещеникът — случайно се натъкнах на тях в южната гора. Варни се бе загърнал с тъмнокафяв плащ и затова не можах да видя лицето му. Когато дочуха шумоленето на листата от стъпките ми, те бързо се разделиха, но аз я видях как се обърна и дълго гледа след него.
— Reguardant87 от тилна позиция — намеси се отново познавачът на хералдиката. — А в деня на бягството й, това беше в навечерието на Свети Остин, аз пък видях коняря на Варни, облечен в негова ливрея, да държи зад стената на черковния двор коня на господаря си и яздитната кобила на мис Еми, съответно натъкмени и оседлани.
— А сега стои затворена като в клетка в неговия усамотен таен дом — каза Тресилиан. — Мерзавецът е разкрит, обаче на мен ми се иска да се отрече от престъплението си, за да мога тогава да натикам доказателствата си право в лъжливата му уста. Но вече трябва да се готвя за път. Моля ви, приятели, склонете сър Хю да ми даде необходимите пълномощия, за да мога да действам от негово име.
С тези думи Тресилиан излезе от залата.
— Той е прекалено буен — каза свещеникът — и затова ще моля бога да го дари с кротост и търпение, та да се разправи достойно с Варни.
— Търпение и Варни — забеляза Мъмблейзън, — това е по-лоша хералдика, отколкото метал върху метал. Той е по-вероломен от сирена, по-хищен от лешояд, по-зъл от крилат змей и по-жесток от разлютен лъв.
— Съмнявам се все пак — каза свещеникът — дали имаме законно основание да искаме от сър Хю Робсарт, при сегашното му състояние, документ за прехвърляне на родителските му права над мис Еми върху когото и да било…
— Ваше преподобие — прекъсна го току-що влезлият в залата Уил Баджър, — няма за какво да се съмнявате. Готов съм да се закълна в живота си, че когато се събуди, сър Хю няма да бъде същият човек, който беше през последните трийсет дни.
— Така ли, Уил — каза свещеникът, — нима имаш толкова голяма вяра в лекарството на доктор Дидлиам?
— Ни най-малко, ваше преподобие — отвърна Уил. — Господарят не е вкусил и капка от него, видях как прислужничката го изля цялото. Тук обаче има един джентълмен, който дойде с мистър Тресилиан, и той даде на сър Хю такова лекарство, което струва повече от двайсет като онова другото. Аз го поразпитах малко, така издалече, и разбрах, че никога не съм срещал по-добър ковач и по-голям познавач на конските и кучешките болести, а такъв човек никога няма да причини вреда и на християнина.
— Какво каза? Ковач ли? Ах ти, дързък конярю! И кой му разреши да направи това, кой му даде право,
