сериозни затруднения, че желаем да съберем около себе си ония приятели, на чиято вярност и отзивчивост можем най-много да се уповаваме. За един от най-първите и най-близките сред тях ние считаме нашия благороден сродник мистър Тресилиан — както поради доброжелателството му, така и поради заложбите му. Затова ние те молим колкото ти е възможно по-бързо да се отправиш към нашето скромно жилище, замъка Сей край Детфорд, където по-подробно ще се посъветваме за работи, които не считаме за подходящо да поверим писмено. Най-сърдечно ти пожелаваме на добър път.
— Веднага доведи тук пратеника, Уил Баджър — каза Тресилиан. Когато пратеникът влезе, той възкликна: — Ти ли си, Стивънс? Как е милордът?
— Зле, мистър Тресилиан — отговори Стивънс — и затова с необходимо около него да има добри приятели.
— А каква е болестта на милорда? — попита Тресилиан. — Аз изобщо не съм чул, че е болен.
— Не знам каква е болестта му, сър — отговори пратеникът, — зная само, че е много болен. Лекарите вече недоумяват и мнозина от близките подозират, че причината е в някакъв зъл умисъл — магия или нещо по-лошо.
— Какви са симптомите? — попита Уейланд Смит, като пристъпи напред.
— Моля? — на свой ред попита пратеникът, защото не разбра въпроса.
— Искам да кажа — какво го боли? — поясни Уейланд. — Какви са му страданията?
Пратеникът погледна към Тресилиан, за да разбере дали трябва да отговаря на въпросите на непознатия, и като получи утвърдителен знак, започна бързо да изброява: постепенна загуба на силите, потене нощем, липса на апетит, прималяване и т.н.
— Придружени от парлива болка в стомаха — добави Уейланд — и лека треска.
— Точно така — каза учуден пратеникът.
— Известно ми е как възниква тази болест — рече ковачът.
— Знам и причината й. Вашият господар е погълнал от манната на свети Николай. Аз обаче знам и лекарството — бившият ми господар не би могъл да каже, че напразно съм се учил в неговата лаборатория.
— Какви глупости говориш? — рече сърдито Тресилиан. — Тук става дума за един от най-знатните благородници на Англия. Я ела на себе си, това не е предмет за шеги.
— Опазил ме бог от такива шеги, сър! — отвърна Уейланд.
— Казвам само, че познавам болестта му и мога да го излекувам. Спомнете си какво направих за сър Хю Робсарт.
— Веднага тръгваме на път — решително каза Тресилиан.
— Сам бог ни призовава.
Като изясни набързо този нов повод за незабавното си заминаване, без обаче да споменава нито за подозренията на Стивънс, нито за уверенията на Уейланд Смит, Тресилиан се сбогува сърдечно със сър Хю и с неговите близки в Лидкоут хол и изпроводен от техните напътствия и благословии, потегли с най-голяма бързина към Лондон, съпровождан от Уейланд и слугата на граф Съсекс.
ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА
Аз знам добре, че имате арсеник
и витриол, и винен камък, калий…
Помнете, капитане: тоз човек
след време алхимик голям ще стане
и ще открие — не твърдя, но вярвам
бленувания философски камък.
Тресилиан и спътниците му препускаха с всички сили. Преди тръгването той бе попитал ковача дали не предпочита да заобиколят Бъркшир, където някога бе играл такава видна роля, но Уейланд решително отказа. Той бе използувал краткия си престой в Лидкоут хол, за да се преобрази неузнаваемо. Дългата му и буйна брада бе заменена сега с малки мустачки над горната устна, засукани нагоре по войнишки. Един шивач от селцето Лидкоут (срещу добро възнаграждение) бе проявил изкуството си и под ръководството на своя клиент така основно беше променил външния му вид, че сякаш бе свалил от него цели двайсет години. Преди, покрит целият със сажди и въглищен прах, с буйната си коса и дълга брада, прегърбен поради естеството на занаята си и загрозен от чудатите си ексцентрични дрехи, той изглеждаше на около петдесетгодишен човек. Облечен сега в красивата ливрея на Тресилиан, с меч на кръста и с щит през рамо, Уейланд имаше вид на гиздав и наперен слуга, на когото не можеха да се дадат повече от трийсет, трийсет и пет години — разцвета на човешката възраст. Грубите му дивашки маниери също бяха заменени със самоуверена непринуденост в поведението и с проницателност и живост в погледа.
На въпроса на Тресилиан на какво се дължи това необикновено и пълно видоизменение, Уейланд вместо отговор издекламира два стиха от една съвсем нова по онова време комедия, която, според мнението на някои по-снизходителни критици, предсказваше, че авторът й не е лишен от талант. Ние с удоволствие цитираме тук тези стихове, които гласяха дословно така:
Макар че Тресилиан не запомни стиховете, те го подсетиха, че Уейланд някога е бил актьор, а това обстоятелство само по себе си вече достатъчно добре обясняваше лекотата, с която той успя да промени така коренно външния си вид. Ковачът също беше убеден, че се е преобразил напълно, и дори съжаляваше, че няма да минат близо до мястото на някогашното му убежище.
— В тези дрехи и под вашето покровителство — каза той — аз не се боя да застана даже и пред съдията Блиндас по време на съдебно заседание. Любопитно ми е също и да узная какво е станало с дяволчето, което ще покаже на всички за какво го бива, стига да успее да се отвърже веднъж от въжето и да избяга от баба си и от учителя. Ами разрушената пещера! На драго сърце бих отишъл да погледна какви поразии е предизвикало взривяването на толкова много барут сред ретортите и шишенцата на доктор Деметрий Дубуби. Готов съм да се обзаложа, че славата ми ще витае над долината на Белия кон още много години, след като тялото ми изгние, а също и че не един глупак продължава да привързва коня си към дирека, да оставя сребърната монета и да изсвирва като моряк при пълно безветрие, за да прикани Уейланд Смит да дойде и да му подкове коня. Конят му обаче ще окуцее съвсем, преди ковачът да отвърне на повикването.
В това Уейланд наистина се оказа пророк. Легендите се раждат тъй лесно, че смътното предание за неговото изключително майсторство в ковашкия занаят и досега се разказва в долината на Белия кон. Нито споменът за победата на Алфред, нито преданието за прославения Пюзи Хорн са се запазили в Бъркшир така добре, както нелепата легенда за Уейланд Смит.
