Евреинът посочи везните, които обикновено употребяваше в магазинчето си, но някак колебливо и дори със страх и смущението му не убягна на ковача.
— Тези не стават, дай други — отсече твърдо Уейланд. — Нима не знаеш, че свещените предмети губят силата си, ако ги мерят на неточни везни?
Евреинът сведе глава, измъкна от някакво обковано със стомана ковчеже красиво изработени везни и докато ги изравняваше, каза:
— С тях правя собствените си опити. Ще се залюлеят дори ако върху им се постави само един косъм от брадата на първосвещеника.
— Тия стават — съгласи се ковачът, отмери си две драхми94 от черния прах, загъна го старателно и го постави в кесията си при другите билки. После попита евреина за цената, но той, като поклати глава и се поклони, отговори:
— Каква цена! От хора като вас не се взима нищо. Но вие пак ще дойдете при бедния евреин, нали? Ще надникнете в неговата лаборатория, в която той изсъхна като кратуната на пророк Йона? Ще проявите милост и ще му покажете как да направи поне една малка стъпка по големия път, нали?
— Шт! — прошепна Уейланд, като сложи тайнствено пръст на устните си. — Възможно е пак да се срещнем. Ти вече си достигнал онова, което вашите равини наричат „шахмайм“ — общото сътворение. Засега продължавай да бдиш и да се молиш, защото до новата ни среща трябва да се добереш до „Алхахес Еликсир Самех“.
Като кимна леко в отговор на почтителните поклони на евреина, той важно закрачи по улицата, последван от господаря си, чиято първа забележка по повод разигралата се пред очите му сцена беше, че Уейланд е трябвало да заплати на евреина билката, каквато и да е тя.
— Да му платя? — учуди се ковачът. — По-скоро злият демон да ме накаже, ако направя такова нещо. Да не се страхувах, че ще ми се разсърдите, щях да измъкна от него една-две унции злато срещу същото количество тухлен прах.
— Съветвам те да не се занимаваш с такива мошеничества, докато служиш при мен — смъмри го Тресилиан.
— Нали ви казах — отговори ковачът, — че тъкмо поради тази причина се въздържах да не го направя. Защо обаче наричате такава постъпка мошеничество? Този жалък скелет е достатъчно богат, за да застеле със златни крони цялата улица, на която живее, без да забележи дори, че нещо липсва от железния му сандък. Отгоре на всичко почти е обезумял от желание да получи философския камък! И не видяхте ли как искаше да измами бедния слуга, за какъвто ме взе отначало, като ми предложи боклук, който не струва дори едно пени? „Каквото повикало — такова се обадило“, казал дяволът на въглищаря.95 Ако неговото лъжливо лекарство заслужаваше кроните ми, то и моят истински тухлен прах заслужава неговото злато.
— Доколкото знам — каза Тресилиан, — евреите и аптекарите правят подобни работи, но искам да разбереш, че ако един от моите слуги върши такива шарлатании, това унижава достойнството ми и аз няма да го допусна. Надявам се, че си привършил вече с покупките си?
— Да, сър — отговори Уейланд, — и с тези билки още днес ще приготвя безценния орвиентан96, това превъзходно лекарство, което почти не можете да намерите в истинския му и полезно действащ вид из тези области на Европа, поради липсата на изключително рядката и скъпоценна съставка, която току-що взех от Йоуглан.
— А защо не купи всичко от едно място? — попита Тресилиан.
— Загубихме почти цял час, за да тичаме от един продавач на церове до друг.
— Ще ви обясня, сър — отговори Уейланд. — Никой не бива да научи тайната ми, а тя нямаше да остане за дълго моя, ако купувах всички съставки от един аптекар.
Те се върнаха в своята странноприемница, прочутата „Вироглава красавица“, и докато слугата на лорд Съсекс приготвяше конете за път, Уейланд взе от готвача едно хаванче, затвори се в стаята и започна да смесва, да стрива и да разбърква в съответни дози купените лекарства с такава бързина и сръчност, които потвърждаваха голямото му умение в аптекарските работи.
Най-сетне лековитият сироп на Уейланд беше готов, конете — оседлани и след едночасова езда конниците пристигнаха в резиденцията на лорд Съсекс — замъка Сей, край Детфорд, който в продължение на много години бе принадлежал на една фамилия, носеща същото име, но от един век насам беше станал собственост на старинния и уважаван род Ивлин. Сегашният представител на този древен род дълбоко споделяше интересите на граф Съсекс и с готовност бе предоставил гостоприемния си дом както на него, така и на многобройната му свита. По-късно в замъка Сей е живял прочутият мистър Ивлин, чийто трактат „Гората“ и до днес се използува като наръчник от английските земеделци, а животът, поведението и принципите му, описани в неговите „Спомени“, би трябвало да служат за ръководство на всеки английски джентълмен.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА
Човече, рядка новина ми казваш!
В поляната два бика се сражават
за хубава юница. Ако падне
единият, ще има мир най-сетне
и стадото, напълно безразлично
към битката им, ще пасе спокойно.
Замъкът Сей се охраняваше като обсадена крепост. Недоверието по това време бе нараснало до такава степен, че колкото повече се приближаваха до жилището на болния граф, Тресилиан и спътниците му все по-често биваха спирани и разпитвани от пеши и конни стражи. И наистина високите почести, с които кралица Елизабет удостояваше Съсекс и произтичащото от тях отявлено съперничество между него и граф Лестър, правеха наложителна подобна бдителност към неговата безопасност. През периода, който описваме, всички се вълнуваха от един въпрос — той или Лестър ще спечелят в последна сметка борбата за престиж пред кралицата.
Елизабет, следвайки женската си природа, обичаше да управлява с помощта на враждебни една към друга групировки, като поддържа постоянно равновесието между техните противоположни интереси и влияния, запазвайки в свои ръце правото да дава превъзходство на едната или на другата, в зависимост от държавните интереси или пък от женските й прищевки, защото дори и тя не беше надмогнала слабостите на своя пол. Да лавира умело, без да изпуска положението от ръцете си, да противопоставя едни интереси на други, да смирява оня, който смята, че той единствен се радва на нейното разположение, внушавайки му страха, че има и друг, може би не така любим, но не по-малко доверен от него — ето с какви хитрости си служеше тя през целия период на своето владичество. И макар често да даваше воля на една своя слабост — фаворизацията, тя все пак успяваше благодарение на своите хитри методи да предпазва от злотворното й влияние страната и управлението.
Двамата благородници, които си съперничеха по това време за нейното пълно благоразположение, се домогваха до целта си по съвършено различен начин. Казано по-общо, граф Съсекс бе по-полезен на кралицата, а Лестър — по-скъп на жената. Съсекс, както се изразяваха по онова време, „служеше на Марс“. Известни бяха големите му заслуги в Ирландия и Шотландия, особено при голямото въстание на север през 1569 година, което бе потушено преди всичко благодарение на неговия военен талант. Ето защо около него естествено се събираха и се стараеха да спечелят разположението му ония, които искаха да постигнат успехи във военното поприще. Освен това граф Съсекс имаше по-древен и по-благороден произход от своя съперник. Той бе наследник на родовете Фиц-Уолтър и Радклиф, докато гербът на Лестър бе опетнен от моралното падение на неговия дядо — деспотичния министър на Хенри VII, и доопетнен от позора на баща му — злощастния Дъдли, херцог Нортъмбърланд, убит на Тауър Хил на 22 август 1553 година
