направил такова.
— Да не е от най-добрите ли? — възкликна Джайлс Гозлинг, като пресуши чашата на един дъх и примлясна с неизразимо удоволствие. — По-добро вино от това не знам, такова няма дори и в „Трите жерава“ във Винтри, доколкото ми е известно. И ако вие, сър, намерите по-добро от това в Херес или на Канарските острови, кълна се, че докато съм жив, няма да се докосна нито до вино, нито до пари. Ето, вдигнете го към светлината и вижте какви искри танцуват в златистата течност, като прашинки в слънчев лъч. Но по-добре е да точиш вино на десет селяка, отколкото на един пътник. Е, кажете, ваше благородие, харесва ли ви виното?
— Приятно, е ханджийо, и е чисто, да си призная. Но за да разбереш какво значи хубаво вино, трябва да го пиеш там, дето вирее лозата. Повярвай ми, твоите испанци са твърде умни, за да ти изпратят най- доброто си грозде. Че какво, ей това твое вино, което ти смяташ за най-превъзходно, в Ла Коруна или в пристанището Санта Мария ще го сметнат за най-обикновена шира. Трябва да попътуваш малко, стопанино, ако искаш да проникнеш в дълбоките тайни на бъчвите и буретата.
— Право да ви кажа, синьор гостенино — отвърна Джайлс Гозлинг, — ако тръгна да пътувам по света само защото съм недоволен от това, което мога да намеря тук, у нас, струва ми се, че напразно ще гоня вятъра. Освен това, смея да ви уверя, не са малко онези глупаци, които отвръщат нос от хубавото вино, без някога да са вдишвали друг въздух освен мъглите на стара Англия. Затова аз казвам — бог добро да дава на моето огнище!
— Невежи и дребнави са ти мислите, стопанино — рече непознатият. — Сигурен съм, че не всички твои съграждани разсъждават така плиткоумно. Тук сред вас не може да няма, струва ми се, някой и друг от онези храбреци, които са взели участие в морския поход до Вирджиния или пък са прескочили поне до Нидерландия. Я си понапрегни малко ума. Нямаш ли приятели в чужди краища, от които би ти било приятно да получиш новини?
— Право да си кажа, сър, нямам — отвърна ханджията. — Откакто при обсадата на Брил убиха гуляйджията Робин от Драйсандфорд, нямам. Да го вземат мътните тоя аркебуз, който изстреля куршума! По-весел младеж не ми е седял на чашка до среднощ. Но той умря, няма го вече, и аз не познавам нито войник, нито пътешественик, който да е приятел на някой войник, за когото бих дал дори и една спаружена ябълка.
— Ама че странно, ей богу! Как! Толкова много от нашите английски храбреци са по чужди краища, а ти, който ми изглеждаш човек именит, да нямаш ни приятел, ни родственик сред тях.
— Ако става дума за родственици — отвърна Джайлс Гозлинг, — то родственик имам — един безчинен хлапак, който ни напусна през последната година от властването на кралица Мери7. Няма да ми е жал, ако науча, че се е затрил.
— Не е хубаво да говориш така, приятелю, освен ако в последно време не си чул нещо лошо за него. Много диви и буйни жребчета, като поотраснат, стават прекрасни коне. А как се казва той, ако мога да попитам?
— Майкъл Ламборн — отвърна стопанинът на „Черната мечка“, — син на сестра ми, но малко радост изпитвам, като си припомням и името му, и родството си с него.
— Майкъл Ламборн ли? — повтори непознатият, сякаш се мъчеше да си спомни нещо. — Как, да не си роднина на онзи Майкъл Ламборн, сърцатия герой, дето се прослави при обсадата на Венло, на когото Грейв Морис лично изказа благодарност пред цялата армия? Говори се, че той бил английски войник от не особено знатен род.
— Едва ли е бил моят племенник — рече Джайлс Гозлинг.
— Той беше храбър като заек, и то не за друго, а само за бели.
— О, не са малцина тези, които набират смелост във войната — отвърна непознатият.
— Нищо чудно — каза ханджията, — но мен ми се струва, че нашият Майкъл по-скоро би загубил и малкото храброст, дето я имаше, камо ли да я натрупа.
— Онзи Майкъл Ламборн, когото аз познавах — продължи пътникът, — беше красив и напет човек, винаги весел и добре облечен, а видеше ли хубава девойка, очите му ставаха като на ястреб.
— А нашият Майкъл — рече ханджията — имаше вид на куче, на което са му вързали бутилка на опашката, пък дрехата му — такава дрипа, че да се свлече на парцали от гърба му.
— Е, да, но на война човек се приучава да се гизди и пременява.
— А нашият Майкъл — възрази ханджията — се беше приучил да се гизди и пременя във вехтошарския магазин, докато търговецът гледа на другата страна. Колкото за ястребовите очи, за които споменахте, то неговите вечно бяха вперени в моите разпилени лъжици. Той проживя цели три месеца в този благословен дом като помощник на слугата, който точи виното и бирата, но ако беше останал още три месеца, с всичките му погрешни сметки, поразии, провинения и простъпки, сигурно щях да сваля табелата, да заключа къщата и да дам ключа на дявола да го пази.
— Да, но все пак щеше да се нажалиш — продължи пътникът, — ако ти бях казал, че бедният Майкъл падна убит начело на полка си при превземането на едно укрепление близо до Местрихт, нали?
— Да се нажаля!? Това щеше да е най-радостната вест, която съм получавал за него, тъй като щях да се уверя, че не са го обесили. Но да не говорим за това, съмнявам се, че неговата смърт ще достави такава чест на приятелите му. А дори и да е така, ще кажа от все сърце — тук той изпи втора чаша вино, — бог да го прости!
— Хайде, хайде, не се тревожи, човече — отвърна пътникът, — тепърва има да се гордееш с племенника си, особено ако излезе същият оня Майкъл Ламборн, когото аз познавах и обичах почти или може би съвсем като самия себе си. Не можеш ли да ми посочиш някакъв белег, по който да отсъдя дали не е той?
— Бога ми, не се сещам за друго — отвърна Джайлс Гозлинг, — освен че на лявото си рамо нашият Майк имаше дамгосано бесило, загдето открадна една сребърна винена чаша от Дейм Снорт от Хогсдитч.
— Не, тука вече лъжеш по най-долен начин, вуйчо — възкликна пътникът, като отмахна кръглата твърда дантелена яка и свлече дрехата си, за да оголи шията и рамото си. — Кълна се в днешния добър ден, че моето рамо е тъй невредимо, както и твоето.
— Майкъл, момчето ми! — извика ханджията. — Ама това наистина си ти! Впрочем аз вече от половин час се съмнявах, защото не виждам кой друг би взел да се интересува чак толкова от тебе. Но виж какво, Майк, ако рамото ти е така невредимо, както твърдиш, то навярно дължиш това само на милостта на Тонг, палача, че те е дамгосал със студено желязо.
— Хайде, вуйчо, стига шеги! Запази си ги да подслаждаш с тях киселата си бира. А сега да видим какъв сърдечен прием ще окажеш на родственика си, който осемнадесет години е обикалял света, видял е изгрева на слънцето там, където то залязва, и е пропътувал толкова път, че изтокът за него е станал запад.
— Както виждам, донесъл си със себе си онова свойство на пътешественика, за което изобщо не си е струвало да пътуваш. Спомням си добре, че измежду останалите ти качества беше и това — да не ти се вярва на нито една дума, която излиза из устата ти.
— Ето ви един истински неверник, джентълмени — каза Майкъл Ламборн, обръщайки се към присъстващите, които естествено следяха странната среща между вуйчо и племенник; сред тях имаше и някои местни жители, на които не бяха чужди младежките му лудории. — Няма що, с голяма радост ме посрещаш в Къмнър. Но виж какво, вуйчо, аз не съм се хранил досега с шума и трици от свинско корито, така че ми е все едно ще ме посрещнеш ли сърдечно, или не. Ей това, което нося у себе си, ще ми осигури радушен прием навсякъде, където пожелая.
При тези думи той измъкна една пълна кесия със злато, чийто вид явно въздействува на присъствуващите. Някои поклатиха глави и взеха да си шушукат, а един-двама, с по-продажна съвест, изведнъж си припомниха, че им е бил училищен другар, съгражданин и тъй нататък. Двама или трима от по- улегналите и сериозни посетители също поклатиха глава и напуснаха хана, подмятайки, че ако Джайлс Гозлинг желае да преуспява и занапред, трябва да изгони непрокопсания си и нечестив племенник колкото може по-скоро. Поведението на Гозлинг показваше, че и той е на същото мнение; защото видът на златото не предизвика у този честен човек онова впечатление, което обикновено предизвиква то у хората от неговата професия.
— Родственико Майкъл — рече той, — прибери си кесията. Не е редно синът на сестра ми да плаща
