Като чу това сполучливо допълнение, придворната дама възкликна от радост и учудване. Разбира се, и по-лоши стихове са се посрещали с възхита, дори когато са били дело на не толкова високопоставен автор.
Окуражена от похвалата, кралицата свали своя диамантен пръстен и каза:
— Ще накараме кавалера да се учуди, когато види стиха си завършен без негово участие.
И под стиха на Роли тя написа собствения си стих.
Кралицата излезе от павилиона и като се отдалечаваше бавно и често поглеждаше назад, видя младия кавалер да полита като птица към мястото, където я бе видял да стои преди малко.
— Исках да се уверя, че шегата ми е сполучила — каза кралицата.
Като се посмя с лейди Паджет по повод на тази случка, тя бавно се отправи към двореца. Когато се прибираха, Елизабет предупреди придружницаха си да не казва никому за услугата, която бе направила на младия поет, и лейди Паджет обеща да пази най-строго тайната, с мълчаливата уговорка обаче да направи изключение за Лестър, на когото нейно благородие побърза да разкаже за случилото се, без да подозира какво неудоволствие му доставя с това.
Междувременно Роли се промъкна до прозореца и с трепет прочете насърчителните думи, с които сама кралицата го приканваше да следва докрай дръзновения си път. После се върна при Съсекс и свитата му, които вече се канеха да отплават обратно нагоре по реката. Сърцето му туптеше развълнувано, препълнено от удовлетворена радост и от надежди за бъдеща прослава.
От уважение към графа никой не отвори дума за ласкавия прием на Роли в двореца, докато не слязоха от лодката и не се събраха в голямата зала на замъка Сей. Изтощен от доскорошната болест, както и от вълнението и тревогата през деня, лордът се оттегли в покоите си с нареждането веднага да му изпратят неговия способен лечител Уейланд. Не намериха обаче ковача никъде и докато една част от свитата продължаваше с присъщото си военно настървение да го търси и да го проклина, загдето го няма, останалата част се събра около Роли, за да го поздрави с изгледите за бъдещите му успехи в двора.
Роли беше достатъчно разумен и предвидлив, за да премълчи най-важното — случая със стиха, на който Елизабет бе благоволила да намери рима, — но от известните вече на всички останали обстоятелства беше ясно, че той до голяма степен е спечелил благосклонността на кралицата. Всички бързаха да го поздравят за щастливия поврат на съдбата му. Едни правеха това от искрено приятелство, други — може би с надеждата, че и те биха могли да се възползуват от неговото издигане; повечето обаче го поздравяваха, ръководени и от двете чувства, защото смятаха, че благосклонността, проявена към когото И да е от свитата на Съсекс, е общ успех за всички. Роли благодареше учтиво, но отговори с подобаваща скромност, че един благосклонен прием не означава още нищо, че една лястовица пролет не прави. Той обаче забеляза, че Блънт не се присъедини към всеобщите поздравления, и леко засегнат от това явно неуважение, открито го попита за причината. Блънт му отговори също тъй откровено:
— Драги ми Уолтър, аз ти желая доброто не по-малко от всички тези глупци, които гръмко крещят поздравления в ухото ти, защото ти си спечелил височайшето благоволение. Обаче се страхувам за тебе, Уолтър (тук той изтри честните си очи), страхувам се истински. Тези придворни ласкателства, тези преструвки и случайни проблясъци на благосклонност от страна на красиви жени са само машинации, хитри уловки, които са превърнали в жалки пенита не едно състояние и са довели не малко красиви и остроумни контета до близко познанство с тъпия дръвник и острите брадви.
След тия думи Блънт стана и излезе от залата, а Роли продължи да гледа след него с такъв израз, който за миг хвърли сянка върху смелото му и одухотворено лице.
В това време в залата влезе Стенли и се обърна към Тресилиан:
— Лордът се нуждае от вашия Уейланд, а той току-що пристигна с някаква лодка и не иска да отиде при него, преди да се е видял с вас. Човекът, както ми се стори, изглежда разтревожен от нещо, затова е добре веднага да го видите.
Тресилиан незабавно излезе от залата и нареди да запалят светлините в една от съседните зали и да доведат Уейланд там. Като видя ковача, той остана поразен от развълнувания му вид.
— Какво се е случило с тебе, Смит? — попита Тресилиан. — Да не би да си срещнал дявола?
— По-лошо, сър, много по-лошо — отговори Уейланд. — Видях самия базилиск107. Благодаря на бога, че аз го видях пръв, а не той мене. Щом не ме забеляза, не е толкова опасен.
— Говори ясно, за бога — рече Тресилиан, — какво искаш да кажеш с това?
— Видях предишния си господар — отвърна Уейланд, — Снощи един приятел, с когото се сближих тука, ме заведе да видя дворцовия часовник, считайки, че се интересувам от такива произведения на изкуството. И там, на прозореца на една кула, до самия часовник, видях някогашния си господар.
— Сигурно си се припознал — каза Тресилиан.
— Не съм се припознал — отвърна Уейланд. — Оня, който веднъж е видял лицето му, ще го познае и сред хиляди други. Беше облечен в някакви странни дрехи, но благодарение на бога аз мога да го позная във всякакъв вид, а той мене — не може. Въпреки това не желая да предизвиквам съдбата, като се навъртам близо до бърлогата му. Дори актьорът Тарлтън не би могъл да се преправи така, че Дубуби рано или късно да не го познае. Още утре трябва да замина. При отношенията, които имаме, ако остана близо до него, ще се изложа на сигурна смърт.
— А какво ще стане с граф Съсекс? — попита Тресилиан.
— След като взе лекарството, не го заплашва вече никаква опасност. Ще продължава да взема всяка сутрин на гладно сърце малко орвиетан — колкото бобено зърно. Трябва обаче да се пази от повторно заболяване.
— А как да го предпазим от него? — попита Тресилиан.
— Чрез такива мерки все едно, че го пазите от самия дявол — отговори Уейланд. — Нека готвачът на лорда сам да коли животните, чието месо се поднася на масата, сам да готви всичко, а подправките да се вземат само от верни хора. Нека майордомът сам поднася блюдата, а икономът да се грижи готвачът и майордомът винаги да опитват храната, която единият готви, а другият поднася. Нека лордът не употребява други парфюми, мехлеми и брилянтини освен онези, приготвени от доверени хора. В никакъв случай не бива да пие с непознати и да яде с тях плодове — било за обед или по някакъв друг повод. Още по-старателно трябва да спазва тези предохранителни мерки, ако отиде в Кенилуърт. Болестта и предписаната му диета ще оправдаят пред хората необичайното му поведение.
— Ами ти какво смяташ да правиш? — попита Тресилиан.
— Ще търся убежище другаде — във Франция, в Испания или в Индия — било Западна, било Източна — все едно — отвърна Уейланд. — Остана ли близо до бърлогата на този Дубуби, Деметрий или както го наричат сега, аз рискувам живота си.
— Е, това идва доста навременно — каза Тресилиан. — Искам да ми свършиш една работа в Бъркшир — не в онази част, където те познават, а в противоположната. Преди още да беше възникнала причината, поради която търсиш да се укриеш, бях решил да те изпратя там с едно тайно поръчение.
Ковачът изказа готовността си да изпълни задачата и Тресилиан, като имаше пред вид, че той знае целта на пребиваването му в двора, откровено му разказа всички подробности. Осведоми го за споразумението си с Джайлс Гозлинг, каза му и за признанието на Варни през днешния ден в залата за аудиенции, потвърдено после и от самия Лестър.
— Сам виждаш — допълни той, — че при обстоятелствата, в които съм поставен, нужно ми е да следя най-внимателно всяка стъпка на тези безскрупулни хора — Варни и неговите съучастници Фостър и Ламборн, а също така и самия лорд Лестър, който, както подозирам, в цялата тази история е по-скоро измамник, отколкото измамен. Ето ти моя пръстен — той ще ти послужи за парола пред Джайлс Гозлинг. Ето ти и пари — сумата ще бъде утроена, ако ми служиш вярно. И тъй, тръгвай за Къмнър и разбери какво става там.
