— Заминавам с двойно по-голяма готовност — отговори ковачът, — първо, защото служа на ваша милост, а вие винаги сте били добър към мене, и, второ, защото трябва да избягам от стария си господар, който, ако не е пълно въплъщение на дявола, то с намеренията си, с думите и постъпките си прилича най- малкото на демон-изкусител. И той обаче трябва да се пази от мен. Сега аз бягам от него както преди. Ако тази постоянна гонитба обаче ме разядоса, в гнева и омразата си аз ще подгоня него. Ще нареди ли ваша милост да оседлаят коня ми? Трябва само да оставя лекарството на лорда, разделено на съответните дози, и да му дам някои указания. Безопасността му сега ще зависи само от бдителността на неговите приятели и слуги. От миналото вече е спасен, но сега нека се пази от бъдещето.
Уейланд Смит направи прощалното си посещение при граф Съсекс, даде му напътствия за режима и диетата и без да дочака утрото, напусна замъка Сей.
ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА
Настъпва миг —
той вече е дошъл и ти си длъжен
под дните си до днес черта да теглиш.
Над теб съзвездия победни греят,
планетите — в щастливи съчетания
за теб, — ти казват: „Твоят час удари!“
Когато Лестър се прибра след този забележителен и изпълнен с вълнения и тревоги ден, през който неговият кораб, преодолял благополучно не една буря и преминал през не една плитчина, най-сетне се добра с развят флаг до пристанището, той се чувствуваше тъй уморен, като моряк след страшен ураган. Не каза нито дума, докато камердинерът му сменяше скъпия придворен плащ с подплатения с кожа нощен халат, а когато му съобщиха, че мистър Варни желае да говори с негово сиятелство, само кимна мрачно с глава. Варни прие този знак като разрешение и влезе, а камердинерът се оттегли.
Графът седеше в креслото си мълчаливо и почти неподвижно. Подпрял глава на ръката си, а лакътя — на масичката до него, той сякаш не забелязваше, че неговият приближен е влязъл и вече стои пред него. Варни изчака няколко минути графът пръв да заговори, защото искаше да разбере какво е настроението му след многобройните и силни преживявания през деня. Чакането му обаче беше напразно, защото графът продължаваше да мълчи и Варни разбра, че трябва сам да започне разговора.
— Ще ми позволите ли, ваша светлост — каза той, — да ви поздравя със заслужената победа, която спечелихте днес срещу най-опасния си съперник?
Лестър вдигна глава и отговори мрачно, но без гняв:
— Варни, ти, който сам ме вмъкна с хитрата си изобретателност в паяжината на една долна и опасна лъжа, най-добре знаеш, че няма никакви основания да ме поздравяваш по този повод.
— Нима ме укорявате, милорд — отвърна огорчено Варни, — че не издадох веднага тайната, от която зависи вашата съдба и която вие толкова често и така настойчиво сте ми повелявали да пазя? Вие бяхте там, ваша светлост, и имахте възможност да ме изобличите в лъжа и да погубите себе си, като признаете истината. На предания слуга обаче не му прилича да постъпва така, без да сте му заповядали.
— Не мога да отрека това, Варни — каза графът, като стана и започна да се разхожда из стаята. — Моето славолюбие извърши предателство спрямо любовта ми.
— По-вярно е да се каже, милорд, че вашата любов изигра предателска роля спрямо вашето величие и ви препречи пътя към почести и власт, каквито не са били предлагани досега на никой друг. За да направите високоуважаваната лейди графиня, вие сам изпуснахте възможността да станете…
Той млъкна, сякаш нямаше желание да довърши започнатата фраза.
— Да стана какво? — попита Лестър. — Изкажи докрай мисълта си, Варни!
— Да станете КРАЛ, милорд — отговори Варни. — И то крал на Англия! Не мисля, че това, което казвам, е измяна към кралицата. Тя само би спечелила, ако се сдобие с онова, което й желаят от сърце всички поданици — жизнен, благороден и доблестен съпруг.
— Ти бълнуваш, Варни — каза Лестър. — А освен това в наше време имаше достатъчно случаи, които да накарат един мъж да придобие отвращение към венчалната корона, която ще вземе от скута на жена си. Спомни си за съдбата на Дарили в Шотландия.108
— Дарили? — рече Варни. — Оня глупак и дръвник, оня размекнат хапльо, който се остави да го изстрелят във въздуха като празнична ракета! Ако Мери се бе омъжила за благородния граф, който бе предопределен да раздели с нея трона, тя щеше да има съпруг със съвсем друг характер. И този съпруг би намерил в нейно лице жена, послушна и любеща, като съпругата на най-скромния земевладелец, която язди след ловните кучета и държи юздата, докато мъжът й се качва на коня.
— Можеше да бъде и така, както казваш, Варни — рече Лестър и върху разтревоженото му лице се появи самодоволна усмивка. — Хенри Дарили не разбираше нищо от жени, а мъж, който не познава жените, не би могъл да се оправи с Мери. Елизабет обаче е съвсем друго нещо, Варни. Мисля, че като й е дал сърце на жена, бог й е дал и мъжки ум, за да сдържа буйните пориви на сърцето си. Аз я познавам добре. Тя приема благосклонно всеки израз на любов и дори му отвръща, слуша с цялата си душа сладникави сонети и също им отговаря, способна е да насърчи ухажването до оная граница, когато то трябва да премине във взаимно споделяне на нежни чувства, но тук тя поставя едно nil-ultra109 на всичко, което би трябвало да последва по-нататък, и не би заменила дори една нищожна частица от върховната си власт за цялата азбука на Купидон и Хименей110.
— В такъв случай толкова по-добре за вас, милорд — отвърна Варни, — тоест, щом сте убеден, че нравът й е такъв и че не можете да се домогнете да станете неин съпруг. Сега сте любимец на Елизабет и бихте могли да останете такъв, ако графинята в Къмнър хол продължи да живее в неизвестност.
— Горката Еми! — с дълбока въздишка рече Лестър. — Така много й се иска да бъде призната пред бога и пред хората!
— Е, да, милорд — каза Варни, — но разумно ли е нейното желание? Там е въпросът. Нейните религиозни скрупули са задоволени, сега тя е уважавана и обичана съпруга и се радва на обществото на своя мъж всеки път, когато неговите важни и тежки задължения му позволят да я зарадва с присъствието си. Какво повече може да иска? Аз съм сигурен, че една толкова добра и любеща съпруга ще се съгласи по- скоро да преживее целия си живот в такава неизвестност — във всеки случай не по-голяма от тази в Лидкоут хол, — отколкото да накърни дори и с една йота честта и величието на своя съпруг, като настоява да ги сподели с него, преди да е дошло времето за това.
— Има нещо вярно в това, което казваш — отвърна Лестър.
— Появяването й тук сега би било направо съдбоносно. И все пак трябва да я видят в Кенилуърт. Елизабет няма да забрави, че е дала такова нареждане.
— Позволете ми да отложа за утре окончателното решение на тази трудна задача — рече Варни. — Трябва ми време да дооформя Плана, който вече имам наум и който, надявам се, ще задоволи кралицата, ще се хареса на високоуважаваната лейди и ще остави неразкрита съдбоносната тайна. Има ли ваша светлост някакви други поръчения за тази вечер?
— Искам да остана сам — каза Лестър. — Върви си, но остави на масата стоманената ми касетка. Бъди наблизо, за да мога всеки момент да те повикам.
Варни се оттегли, а графът отвори прозореца и дълго и тревожно гледа към бляскавия рой звезди, блещукащи на величествения летен небосклон. От устните му неволно се отрониха думите:
— Никога не ми е била така потребна благосклонността на небесните светила, както сега, когато земният ми път е тъй тъмен и объркан.
Добре известно е, че в ония времена хората дълбоко са вярвали в голословните предсказания на астрологията и Лестър, макар суеверието да му беше чуждо, не стоеше в това отношение по-високо от
