философското си шарлатанство.
— Синко Варни — каза алхимикът, — безверието, обгърнало те като ледена мъгла, притъпява остротата на твоето усещане за онова, което е препятствие за умния, но което все пак поднася на смирено търсещия истината толкова ясен урок, че той може да го прочете мимоходом. Нима ще отречеш, че науката е начин да се завършат незавършените сплави в природата, за да се превърнат те в благородни метали? Нима чрез науката не можем да усъвършенстваме такива процеси като инкубацията, дестилацията, ферментацията и други подобни, чрез които ние извличаме живот от безжизненото яйце, отделяме чиста материя от мътни утайки, съживяваме инертната маса на мъртвата течност?
— Чувал съм всичко това и по-рано — отвърна Варни — и съм непримирим срещу подобни измами още от времето, когато пожертвувах двайсет монети от чисто злато — разбира се, това беше още в непълновръстието на моя ум, — за да ускоря постигането на великата тайна, а те с божия помощ изчезнаха in fumo116. Откакто сам и по собствена воля откупих свободата си, вече не позволявам и няма да позволя на алхимията, астрологията, хи-романтията или която и да е друга окултна наука — нека бъде тайнствена дори като самия ад — да развързва връзките на кесията ми. Вярвам обаче в манната на свети Николай и нея, ей богу, не мога да отрека. Първата ти работа, щом стигнеш в усамотеното ми убежище, е да приготвиш повече от това лекарство, а после си прави злато, колкото ти иска душата.
— Няма вече да правя това питие — заяви твърдо алхимикът.
— Тогава ще те обесят, загдето вече си го правил — каза Варни, — и по този начин великата тайна завинаги ще бъде загубена за човечеството. Не бива да причиняваш такива злини на света. По-добре се примири с участта си и ни приготви една-две унции от това питие, което няма да навреди на повече от двама-трима, за да можеш да посветиш целия си останал живот на откритието на универсалното лекарство, което изведнъж ще ни избави от всички болести. Но хайде, примири се, важни, учени, мрачни славолюбецо! Та нали ти сам си ми казвал, че твоето питие, взето в малка доза, оказвало съвсем слабо и безопасно за човека въздействие и предизвиквало само понижено настроение, гадене, главоболие, нежелание за движение — с други думи, такова състояние на духа, което би задържало птичката да излети от клетката, дори и вратичката да й е отворена?
— Да, казвал съм го и това е истина — отговори алхимикът. — То оказва точно такова въздействие и птичката, която е отпила от него в съответна доза, дълго време ще си стои оклюмала на пръчката, без изобщо да помисли за необятното синьо небе, нито за прекрасните зелени гори — дори и тогава, когато небето е озарено от лъчите на изгряващото слънце, а гората ехти от песните на пробудилите се пернати обитатели.
— И не крие опасност за живота, нали? — попита малко неспокойно Варни.
— Да, стига да не се превиши необходимата доза и стига наблизо да има някой, който познава свойствата на манната, за да може да следи симптомите и да окаже помощ в случай на нужда.
— Ти самият ще ръководиш цялата работа — каза Варни.
— И ще получиш царска награда, ако свършиш всичко навреме и както трябва, като спазиш необходимите дози, за да не се навреди на здравето й. В противен случай те очаква тежко наказание.
— Да не се навреди на здравето й?! — повтори Аласко. — Значи, ще трябва да изпитвам изкуството си върху жена?
— Съвсем не, глупако! — каза Варни. — Нали ти казах вече, че става дума за птичка, едно опитомено конопарче, чиято песен е в състояние да укроти ястреба, който се е стрелнал стремглаво? Виждам как заблестяха очичките ти и знам добре, че брадата ти не е толкова бяла, колкото я е направило твоето изкуство. Поне нея си успял да превърнеш в сребро. Запомни обаче, че тая птичка не е за тебе. Затворена в клетка, тя е скъпа на човек, който не би търпял никакво съперничество, а най-малко пък твоето, затова здравето й трябва да се пази повече от всичко. Има вероятност да я поканят на тържествата в Кенилуърт, а е препоръчително — впрочем крайно необходимо и много наложително — тя да не може да отлети дотам. При това тя не трябва да узнае нито за, тази необходимост, нито за нейните причини, защото има основания да се предполага, че желанието й да отиде ще се противопостави на всички разумни доводи, които биха могли да й се приведат, за да си остане у дома.
— И това е съвсем естествено — рече алхимикът със странна усмивка, която му придаваше нещо човешко много повече, отколкото привичния му безстрастен и равнодушен поглед, отправен сякаш към някакъв друг свят, твърде далечен от заобикалящия го.
— Разбира се — усмихна се Варни, — ти добре познаваш жените, макар че сигурно отдавна не си се навъртал в тяхно общество. И тъй, не бива да й се противоречи, но не бива също и да се глези. Запомни добре — леко неразположение, но достатъчно, за да убие всяко желание за пътуване и да накара ония от вашите учени среди, които евентуално ще бъдат повикани за съвет, да й препоръчат почивка в спокойна домашна обстановка. Накратко казано, това ще бъде оценено като голяма услуга, която ще бъде съответно заплатена.
— Доколкото разбирам, от мен не се иска да засягам Дома на живота? — попита алхимикът.
— Тъкмо обратното, ако направиш такова нещо, веднага ще наредим да те обесят — отвърна Варни.
— А ще ми бъде ли дадена възможност, след като изпълня задачата си, да се укрия или да избягам, ако това неочаквано се разкрие?
— Всичко ще ти бъде дадено, всичко, което е нужно, мнителни човече, гдето не вярваш в нищо друго на този свят освен в заблудите на алхимията! За кого в края на краищата ме вземаш, приятелю?
Старецът стана, взе една свещ и отиде до другия край на стаята, където се намираше вратата, водеща към малката спалня, определена за неговото нощуване. Там се спря, обърна се и преди да отговори, бавно повтори въпроса на Варни:
— За кого те вземам ли, Ричард Варни? За дявол, по-лош от самия мен. Но вече съм се хванал в мрежата ти и трябва да ти служа докрай.
— Добре, добре — каза бързо Варни. — Гледай да станеш преди разсъмване. Може и да не ни потрябва твоето лекарство, така че не предприемай нищо, преди да дойда аз. Майкъл Ламборн ще те заведе до мястото, където трябва да отидеш.
Когато вратата се хлопна след алхимика и Варни чу, че отвътре се спуска резето, той приближи до нея, внимателно я заключи отвън и като извади ключа от ключалката, промърмори:
— По-лош от тебе ли, отровителю, мошенико и магьоснико? Ако ти още не си се хванал на работа при дявола, то е само защото и той самият се отвращава от чирак като тебе! Аз съм обикновен смъртен и се стремя да задоволя своите страсти и да постигна своите цели само с човешки средства, а ти служиш на самия ад! Ей, Ламборн! — извика той към друга врата и оттам се появи Майкъл със зачервено лице и несигурна походка.
— Ти си пиян, негоднико! — кресна му Варни.
— Несъмнено, благородни господине — отвърна спокойно Майкъл. — Ние пием за днешния успех и за здравето на благородния лорд Лестър и неговия доблестен щалмайстор. Пиян?! Кълна се в острието на кинжала си, че оня, който в такава вечер откаже да вдигне поне десетина тоста, е един никаквец и най- долен самохвалко и аз ще го накарам да глътне шест инча от камата ми.
— Слушай, мошенико — рече Варни, — след минута да си трезвен, чуваш ли — заповядвам ти! Знам, че няма да ти е лесно да смъкнеш от себе си цялата си пиянска щуротия, като че ли е шутовски костюм, но ако не успееш — сърди се сам на себе си!
Ламборн наведе глава, излезе от стаята и след няколко минути се върна отново. Лицето му беше спокойно, косите — вчесани, а дрехите — в пълен порядък; външният му вид изобщо бе така различен от онзи до преди малко, сякаш не беше същият човек.
— Поизтрезня ли малко, в състояние ли си да ме разбираш? — попита строго Варни.
Вместо отговор Ламборн кимна утвърдително с глава.
— Трябва бързо да заминеш за Къмнър хол заедно с почтения учен, който сега спи в малката сводеста стая. Ето ти ключа, за да го събудиш, когато стане време. Вземи със себе си и още някой доверен човек. По пътя се дръж прилично със стареца, но внимавай да не ти избяга. Опита ли се — застреляй го на място, аз отговарям за това. Ще ти дам писмо до Фостър. Настанете лекаря в долните помещения на източното крило, оставете му на разположение и старата лаборатория с всички прибори. До дамата не го допускайте, освен
