— От запад — да — отвърна Лестър, — това е вярно. Бурята наистина се задава от тази посока. Корнуол и Девън, Роли и Тресилиан — звездите сочат един от тях, но аз трябва да се пазя и от двамата. Ако съм се отнесъл несправедливо към изкуството ти, то срещу това ще те възнаградя богато.
Той взе кесията със злато от касетката, която беше пред него.
— Давам ти два пъти повече, отколкото ти е обещал Варни. Бъди предан, бъди ням, подчинявай се на нарежданията на моя щалмайстор и не роптай, че заради мен ще прекараш известно време в самота и ще търпиш някои ограничения. Всичко това ще бъде щедро възнагредено. Варни! Отведи този достоен старец при себе си. Отнеси се към него с най-голяма грижа и внимание, но гледай да не влиза във връзка с никого.
Варни се поклони, а астрологът целуна ръката на графа за сбогом и последва щалмайстора в една съседна стая, където бяха донесени за него вино и храна.
Астрологът седна пред трапезата и се зае с вечерята, а Варни грижливо затвори и двете врати и провери внимателно дали някой подслушвач не се е скрил зад завесите. После седна срещу мъдреца и започна да го разпитва:
— Видя ли моя знак от двора?
— Да — отговори Аласко, защото тъй се наричаше сега, — и съставих хороскопа според него.
— А господарят безпрекословно ли го прие? — продължи да пита Варни.
— Не съвсем безпрекословно — отвърна старецът, — но все пак го прие. Аз добавих, както се бяхме уговорили преди, за опасността от разкриването на тайна и за младежа от запад.
— Страхът на милорда ще оправдае първото предсказание, а съвестта му — второто — каза Варни. — Никой човек не се е впускал досега в такова опасно начинание като него, без да се е освободил от глупавите си скрупули. Принуден съм да го мамя заради собственото му благо. Що се отнася до теб, мъдри тълкувателю на звездите, аз мога да ти кажа за твоето бъдеще повече, отколкото твоите собствени схеми и изчисления. Ти трябва веднага да заминеш оттук.
— Няма да замина — раздразнено отговори Аласко. — Толкова се измъчих напоследък — жив погребан ден и нощ в тая кула. Аз искам да се радвам на свободата си, искам да се занимавам с моите научни изследвания. Те са по-важни от съдбата на петдесет държавници и фаворити, които се издигат и се пукат като сапунени мехури в атмосферата на двора.
— Както искаш — каза Варни с привичната за него подигравателна усмивка — характерната обрисовка, която художниците дават на образа на сатаната. — Както искаш — добави той. — Можеш да се наслаждаваш на свободата и на науката си, докато кинжалите на привържениците на Съсекс не пронижат дрехата ти и не звъннат в ребрата ти.
Старецът побледня, но Варни продължи безмилостно:
— Нима не знаеш, че той е определил награда за залавянето на шарлатанина и търговеца на отрова Деметрий, който продал някакви много „ценни“ подправки на готвача на негова светлост? Ама ти като че ли побледня, стари приятелю? Да не би Хали113 вече да съзира някакво нещастие в Дома на живота? Хайде, хайде, послушай, ние ще те изпратим в един стар мой замък в провинцията и там ти ще живееш с един недодялан и грубоват слуга, когото алхимията ти би могла да превърне в дукати, защото твоето изкуство е годно да прави само такива превращения.
— Това е лъжа, а ти си един долен неблагодарник — извика Аласко, целият разтреперан от безсилен гняв. — Известно е, че в опитите си за превръщането на металите аз съм стигнал най-далеч от всички живи алхимици на земята. В целия свят не могат да се намерят дори шестима, които да са доближили дотолкова постигането на великия arcanum.
— Хайде, хайде — прекъсна го Варни. — Какво си взел да ми приказваш тези измишльотини? Не се ли знаем достатъчно един друг? Аз вярвам, че наистина си постигнал съвършенство — такова пълно съвършенство в изкуството да мамиш, че заблуждавайки цялото човечество, в известна степен си заблудил и сам себе си. Без да преставаш да лъжеш другите, ти също си се поддал на лъжата на собственото си въображение. Не се изчервявай, приятелю, ти си учен човек и ще се утешиш с класическата фраза: „Ne quisquam Ajacem possit superare nisi Ajax.“114 Никой освен теб самия не може да те измами, а ти надхитри цялото братство на Розовия кръст, защото никой не е навлязъл в дълбините на това изкуство така, както ти. Но чуй какво ще ти кажа: ако подправката в супата на Съсекс бе подействувала по-сигурно, и аз щях да имам по-добро мнение за твоите познания в химията, с които толкова се хвалиш.
— Ти си един закоравял злодей, Варни — рече Аласко. — Мнозина вършат подобни неща, но не се осмеляват да говорят за тях.
— А има и такива, които само си говорят, пък не смеят да ги направят — отвърна Варни. — Но хайде, не се гневи, не искам да се карам с тебе. В противен случай ще трябва цял месец да се храня само с яйца, защото те ще бъдат единственото, което бих хапнал без страх. По-добре кажи, как стана така, че твоето изкуство ти изневери в този изключително важен случай?
— Хороскопът на граф Съсекс сочи — отвърна астрологът, — че изгряващият знак при приближаването си към слънцето…
— Я стига с тия твои глупости! — прекъсна го Варни. — Да не би да мислиш, че говориш с господаря?
— Моля за извинение — отвърна старецът. — Заклевам се обаче, че има само едно лекарство, което би могло да спаси живота на графа. И тъй като никой в Англия освен мен не знае тази противоотрова, пък и съставните й части, и преди всичко една от тях, едва ли могат да се намерят тук, склонен съм да мисля, че той се е отървал благодарение на такава устойчивост на белите дробове и на другите жизнено важни органи, каквато не се е срещала досега у никое сътворено от кал тяло.
— Говори се, че го лекувал някакъв шарлатанин — каза, след като помисли малко, Варни. — Сигурен ли си, че никой в Англия не знае твоята тайна?
— Имаше един човек — досети се лекарят, — мой бивш слуга, който може да я е откраднал от мене заедно с още някоя и друга тайна на моето изкуство. Мисля обаче, че няма защо да се безпокоиш, Варни. Не съм свикнал да позволявам на разни любопитни нахалници да ми се бъркат в занаята. Той вече не може да наднича в ничии тайни, защото — зная това с пълна сигурност — бе отнесен на небето върху крилата на огнения дракон. Мир на праха му! А ще мога ли да ползвам лабораторията си в новото си убежище?
— Не само твоята, а и цяла работилница, драги — отвърна Варни. — Преподобният абат, който преди четиридесет години е бил принуден да отстъпи това местенце на безцеремонния крал Хел115 и на неговите придворни, е имал там пълна алхимическа апаратура и я е оставил на приемниците си. Сега ти ще се разпореждаш с нея, ще топиш, ще духаш, ще гориш и ще дестилираш, докато зеленият дракон не се превърне в златна гъска — както се нарича това сега сред вас, алхимиците.
— Ти си прав, Варни — изрече през зъби алхимикът, — ти си прав дори в неуважението си към истината и разума. Това, което казваш на шега, може да се превърне в действителност, преди да се срещнем отново. Ако уважаваните мъдреци на древността са казвали истината, ако учените на нашето време са я разбрали правилно, ако мен, където и да отидех — в Германия, в Полша, в Италия или в далечна Татария, — ме посрещаха като човек, на когото природата е открила съкровените си тайни, ако аз така съм проникнал в най-тайните знаци и условни формули на еврейската кабалистика, че дори най-беловласите старци в синагогата бяха готови да пометат стъпалата пред мен; ако всичко това е истина и ако остава само една крачка, една малка крачка между моето многогодишно, напрегнато лутане в непрогледния мрак и ослепителната светлина, която ще освети люлката, където се крият най-богатите и благородни творения на природата; ако остава една крачка между подчинението и върховната власт, една крачка между бедността и такова изобилие от богатства, каквото — без тази велика тайна — земята не би могла да извлече дори от всички рудници на Стария и Новия свят; ако всичко това е така, нима не е разумно да посветя на него остатъка от живота си и след кратък период на търпеливи научни занимания да се издигна над жалката зависимост от фаворитите и от техните фаворити, които са ме поробили сега?
— Браво, браво, почтено старче! — каза Варни с присъщия си присмехулен израз на лицето. — Трябва обаче да ти каже, че с тези стремления да се приближиш до откриването на философския камък няма да измъкнеш нито една крона от кесията на лорд Лестър, а още по-малко — от кесията на Ричард Варни. На нас ни трябват земни и напълно осезаеми услуги, драги, а по-нататък ни е все едно кого ще замайваш с
