своята епоха. Тъкмо обратното — твърди се, че той покровителствал проповедниците на тази лъжлива наука. Вярно е обаче, че желанието да се надникне в бъдещето, което е тъй присъщо на всички хора, е изявено най-силно у ония, които са свързани с държавните тайни, с опасните интриги и коварство на придворния живот.
След като огледа внимателно стоманената касетка, за да се увери, че никой не я е отварял и че ключалката не е била насилвана, Лестър я отключи и извади от нея шепа златни монети, които постави в копринена кесия. После извади един пергамент, изпъстрен целия със знаците на планетите и с ония схеми и изчисления, които се използуват при съставянето на хороскопи, и се взира в него в продължение на няколко минути. Накрая извади от кутията голям ключ, повдигна гоблена, който покриваше стената, пъхна ключа в ключалката на малка тайна врата в ъгъла на стаята и отвори вратата, зад която се разкри тясна стръмна стълба.
— Аласко — извика графът достатъчно високо, за да го чуе обитателят на кулата, до която извеждаше стълбата. — Аласко, чуваш ли ме, слез долу!
— Ида, милорд — чу се отговор отгоре. След това от тясната стълба се разнесе шум от бавни старчески стъпки и в покоите на графа влезе Аласко. Астрологът беше дребен човек и изглеждаше много стар поради дългата бяла брада, която се разстилаше върху черната му дреха и стигаше чак до копринения пояс. Косата му беше също така бяла като брадата. Веждите му обаче бяха толкова черни, колкото и засенчените от тях остри, проницателни черни очи и това придаваше на физиономията на стареца някакъв необикновен и див вид. Страните му бяха все още свежи и румени, а със своя остър и дори свиреп израз очите му напомняха очите на плъх. Поведението му не бе лишено от достойнство и макар да се държеше почтително, гадателят по звездите очевидно се чувствуваше тук доста свободно и дори си позволяваше да разговаря наставнически и повелително с първия любимец на Елизабет.
— Твоите предсказания не се сбъднаха, Аласко — каза графът, след като се поздравиха. — Той оздравява.
— Синко — отвърна астрологът, — позволете ми да ви припомня, че аз не съм предсказал неговата смърт. Освен това няма такива предсказания, основани на положението на небесните тела и на пресичането на пътищата им, които да не зависят в последна сметка от волята божия. Astra regunt homines, set regit astra Deus111.
— Каква полза има тогава от твоя занаят? — попита графът.
— Ползата е голяма, сине мой — отвърна старецът, — тъй като аз мога да предскажа естествения и вероятен ход на събитията, макар този ход да се ръководи от висшата сила. Ако разгледате например хороскопа, който ваша светлост ми предостави да направя, ще видите, че щом Сатурн се намира в шести дом — в опозиция на Марс — и излиза от дома на живота, това не може да означава друго освен дълга и опасна болест, чийто изход е във властта на бога, макар че може да последва и смърт. Все пак, ако знаех името на лицето, бих могъл да съставя нова схема.
— Неговото име е тайна — каза графът, — но и аз трябва да призная, че твоето предсказание не се оказа съвсем невярно. Той беше болен, опасно болен, но не умря. А успя ли да направиш наново моя хороскоп, както ти е наредил Варни, и готов ли си да ми съобщиш какво казват звездите за сегашното ми положение?
— Моето изкуство е винаги на ваше разположение — каза старецът. — Ето, сине мой, картата на твоята съдба. Според указанията на тия благословени пътепоказатели, които оказват такова влияние върху нашия живот, съдбата ви е бляскава, макар че не са ви спестени нито тревогите, нито трудностите, нито опасностите.
— Ако не беше така, моята съдба не би била съдба на смъртен — рече графът. — Продължавай и бъди сигурен, че говориш с човек, който е готов да понесе съдбата си — и в делата, и в любовта — така, както подобава на английски благородник.
— Вашата смела готовност да действате и да страдате ще бъде подложена на още по-голямо изпитание — отвърна старецът.
— Звездите подсказват за oute по-прославена титла и още по-висок сан. Вие сам трябва да отгатнете какво означава това, защото аз не бива да го назовавам.
— Умолявам те, назови го! Кажи го — аз ти заповядвам! — извика графът и очите му заблестяха.
— Не мога и не искам — отговори старецът. — Гневът на господарите прилича на този на лъва. Но ето вижте и преценете сам. Венера, която влиза в дома на живота и е в добра позиция, в съвпад със слънцето, струи обилна сребърна светлина, примесена със злато. Това предвещава власт, богатство, почести — всичко, за което жадува гордото сърце на мъжа, и то в такова изобилие; никога бъдещите августи на древния и могъщ Рим не са могли и да чуят подобно предсказание за слава на своите haruspices112, каквото моето изкуство разкрива на любимия ми син, тълкувайки тези щедри знаци.
— Ти се шегуваш с мен — каза графът, учуден от въодушевлението, с което астрологът изрече своето предсказание.
— Нима на оня, който вече е отправил поглед към небето и е стъпил с единия крак в гроба, му прилича да се шегува? — с достойнство попита старецът.
Графът направи няколко крачки из стаята с протегната напред ръка, сякаш следваше зова на някакъв призрак, приканващ го да извърши велики дела. Като се обръщаше, той неочаквано улови вперения в него поглед на астролога — хитрите му и проницателни очи го стрелкаха е любопитство изпод буйните черни вежди. Високомерният и мнителен дух на Лестър веднага пламна. Той се спусна към стареца откъм противоположния край на просторното помещение и се спря на една ръка разстояние от него.
— Нещастнико! — извика той. — Само да си посмял да хитруваш с мене, ще заповядам жив да те одерат. Признай веднага, че са те подкупили, за да ме измамиш и предадеш. Ти си мошеник, а аз — твоята глупава жертва и плячка!
Старецът прояви известни признаци на смущение, но не повече, отколкото би се смутила и самата невинност пред гневния изблик на графа.
— Какво означава този буен гняв, милорд? — попита той.
— С какво съм го заслужил?
— Дай ми доказателства — изкрещя отново графът, — че не си в таен сговор е моите врагове!
— Милорд — с достойнство отговори старецът, — какво по-добро доказателство искате от това, което сам избрахте. Аз стоя заключен в тази кула през последните двадесет и четири часа, а ключът беше у вас. Часовете на нощта прекарах да се взирам с помътнелите си очи в небесните светила, а през деня напрягах старческия си ум, за да успея да завърша изчисленията на тяхното движение и съчетание. Не вкусих земна храна и не чух земен глас. Вие сам най-добре знаете дали съм имал възможност да го сторя. И все пак ви повтарям — аз, който стоях тук затворен и се трудих упорито в самота, — че през тези двадесет и четири часа вашата звезда заблестя по-ярко от всички други на небосклона. В такъв случай трябва да приемем, че или сияйната книга на небето лъже, или в земната ви съдба е настъпила решителна промяна. Ако през това време не се е случило нищо, което още повече да утвърди вашето могъщество или още повече да увеличи благосклонността към вас, тогава аз наистина съм мошеник, а пророческото изкуство, възникнало за първи път в равнините на Халдея, не е нищо повече от долна измама.
— Вярно е — каза Лестър, след като размисли за момент, — ти беше здраво заключен. Вярно е също, че в моята съдба се извърши промяната, която според теб се сочи в хороскопа.
— А от какво се породи това съмнение, сине мой? — попита астрологът, който отново заговори с наставнически тон. — Небесните светила не търпят недоверие дори от страна на своите любимци.
— Нека се помирим — рече Лестър. — Сбърках, като те заподозрях. Нито на смъртен човек, нито на небесните сили, с изключение, разбира се, на най-висшата сред тях, устата на Дъдли не биха изрекли нещо повече, за да се извинят. По-добре да поговорим за това, което ме интересува в момента. Ти каза, че сред тези светли предвещания се мяркала и някаква заплашителна сянка. Може ли твоето изкуство да открие откъде или от кого иде тази заплаха?
— Моето изкуство — отвърна астрологът — ми позволява да отговоря само едно. В резултат от неблагоприятно и враждебно съчетание на звездите злината би могла да дойде чрез някакъв младеж, предполагам — съперник. Не зная обаче дали става дума за любовни работи или за благосклонността на кралицата. Не мога също да прибавя никакви други сведения за него освен това, че идва от запад.
