Същата тази моя роднина се запознала у херцогиня Марлборо с лейди Аштън, съпругата на лорд-пазителя, или по-точно казано с лейди-пазителката на лорд-пазителя. На връщане от Лондон лейди Аштън удостоила с посещение лейди Бленкънсоп и в момента гостува в замъка и на брега на Уансбек. И тъй като тези високопоставени дами не са свикнали да се съобразяват с мнението на мъжете си по семейните въпроси, хрумнало им, без да уведомяват сър Уилям Аштън, да обсъдят един евентуален брак между Луси Аштън и моя милост. Лейди Аштън била самозван представител на дъщеря си и мъжа си, а лелка Бленкънсол, също самозвана, представлявала мен. Какво бе учудването ми, Крейгънгелт, когато най-неочаквано ми съобщиха, че брачният договор, който засяга донякъде и мен, почти е сключен, без да съм дал съгласие за него!
— Хитро! Макар че не е съвсем по правилата на играта — отбеляза верният приятел. — И какво отговори ти?
— В първия миг реших да пратя по дяволите и договора, и дъртите сватовници, забъркали тази история! Но после се разсмях и като поразмислих, дойдох до заключението, че ми се предлага изгодна и напълно подходяща партия.
— Доколкото си спомням, ти май само веднъж си виждал невестата си… при това е маска. Сам си ми го казвал.
— Какво от това? Тя тогава много ми хареса. Няма да забравя как се отнесе Рейвънсууд с мене… изгони ме от замъка и ме изпрати да се храня с лакеите, защото той, разбираш ли, бе приел в бедняшката си дупка лорд-пазителя на печата и дъщеря му. Проклет да съм, ако не му върна за тази обида. По-хубава шега ще му скроя.
— Така и трябва! Юнак си ти, Бъкло — светна Крейгънгелт, като видя, че работата взема приятна за него насока. — Ако му грабнеш тази хубавица, той ще пукне от яд!
— Едва ли — усмихна се ехидно Бъкло. — Сърцето му е подчинено на разума и е закалено с философия — наука, от която ние с тебе, Крейгънгелт, слава богу, нищо не разбираме. Но аз ще ударя гордостта му, а повече не ми и трябва.
— Чакай! — възкликна капитанът. — Сега разбиращ защо той така обидно те отпрати от полусъборената си кула. Мислиш, че се е срамувал от твоята компания? Нищо подобно! Страхувал се е от съперничество с тебе.
— Така ли мислиш, Крейги? Не, дявол да го вземе! Много по-хубав е от мен!
— Кой… той ли? — възмути се храненикът. — Та той е черен като котлена верига в комин. Ръстът му, признавам, е добър; според мен обаче е по-добре мъжът да е със среден ръст, но по-едър и по-светъл в лицето.
— Голям проклетник си ти, Крейгънгелт — отвърна му Бъкло, — ама и мене си ме бива: слушам ли те, слушам! Ако бях с гърбица, ти и тогава щеше да твърдиш, че гърбицата е най-доброто украшение на човека. Е, колкото до Рейвънсууд… Той тогава не си разчисти сметките с мен, сега аз няма да се разправя с него, но ако ми се удаде да му отнема Луси Аштън, ще му я отнема!
— Да му я вземеш? Няма съмнение, ще му я вземеш ти, царю на козовете! Вадиш му квинта козове, играеш му все пики до края, правиш го капо и край! Всичките ръце са твои.
— Спри картаджийското си красноречие, любезни Крейги — прекъсна го приятелят му. — Нещата са стигнали дотам, че аз във всеки случай приех предложението на роднината си, уговорихме зестрата, наследствения дял за вдовицата, ако умра, и другите неща. Всичко ще бъде окончателно решено, като се завърне в дома си лейди Аштън. Известно е, че тя напълно се разпорежда и с дъщеря си, и със сина си. А засега високопочитаемите дами молят да им изпратя доверено лице с необходимите документи.
— Кълна се в това вино, че заради теб съм готов да отида накрай света! До самите стени на Йерихон! До престола на самия презвитер Йоан!
— Вярвам ти, Крейги, че няма да откажеш да ми помогнеш в моите дела, особено когато ще разчиташ да уредиш покрай това и своите. Естествено пакета бих могъл да пратя и по друг човек, но в тази работа имам нещо по-специално за теб. Постарай се в разговора е лейди Аштън уж неволно да споменеш, че Рейвънсууд е гост на лорд-пазителя и постоянно е с Луси. Можеш да й кажеш и това, че всички наоколо шушукат за предстоящото посещение на маркиз А…, когото очакват, за да обявят годежа на дъщеря й с Рейвънсууд. Много важно е да зная как ще се отнесе към техните кроежи лейди Аштън. Защото, дявол да го вземе, не искам да се залавям с тази работа, ако Рейвънсууд ме изпревари: той и без това има повече шансове.
— Какво говориш, та мис Аштън не е глупачка… Убеден съм, че е много умна, и хайде да пием още по едно за нейно здраве! Да имах време, щях да пресуша цяла купа, превил коляно, а намери ли се негодник, който да откаже да подкрепи тоста ми, ще го изкормя като кокошка!
— Не споменавай за изкормване, Крейгънгелт, нали отиваш в обществото на знатни дами — посъветва го Бъкло. — Изобщо трябва да подбираш думите си и да не споменаваш дявола всяка минута. Все пак щети подготвя, като им пиша, че си човек грубоват и недодялан.
— Да, да — закима Крейгънгелт, — прост, грубоват, но честен и искрен воин.
— Позволи ми да се съмнявам в честността и воинските ти качества, приятелю! Но какъвто и да си, в момента си ми нужен: трябва да пришпорим действията на лейди Аштън.
— Бъди спокоен! — възкликна капитанът. — Така ще я пришпоря, че ще хукне насам с все сила, като крава с навирена опашка, подгонена от щръклици!
— И друго, Крейги — продължи Бъкло. — Ботушите ти и костюмът са подходящи за всяка кръчма, но в приемната на видни дами не бива да се влиза с такова облекло. Моля те, погрижи се да смениш дрехите си с по-прилични, ето ти пари за случая.
— Ама ти, Бъкло… направо ме обиждаш с тия думи, кълна се в честта си. Впрочем — добави Крейгънгелт, като пускаше парите в джоба си, — щом така си решил… добре… подчинявам се.
— Тогава мятай се на коня и тръгвай на път веднага щом са ти готови дрехите. Можеш да вземеш врания жребец с рязаните уши, подарявам ти го, чуваш ли?
— Пия за успешното изпълнение на моята мисия! — изрече доволен пратеникът и наведнъж изля в гърлото си чашата.
— Благодаря ти, Крейги. Сипи и на мен. Няма от какво да се боиш. Освен ако бащата и дъщерята намислят да се заинатят. Но казват, че лейди Аштън ги върти на пръста сй. Да, внимавай да не я засегнеш с някоя не намясто изречена възхвала на якобитите.
— Разбирам, нали е привърженичка на вигите и приятелка на Сал Марлборо! Е, не съм чак толкова фанатик и когато трябва, мога да служа под всяко знаме. Воювах в армията на Джон Чърчил не по-зле, отколкото във войската на нашия Дънди или на херцог Берик.
— Да, тук вече наистина ти вярвам, Крейги — рече стопанинът. — Нали няма да откажеш да слезеш в избата ида донесеш бутилка бургундско от хиляда шестстотин седемдесет и осма година? Намира се в четвъртата клетка, като завиеш вдясно. И ако ти се пийва повечко, донеси тук пет-шест парчета. Ще си направим хубаво гуляйче тази нощ!
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Веднага щом си осигури новите дрехи, Крейгънгелт потегли да изпълни възложената му задача. Той усърдно препускаше, бързо завърши пътешествието си и ловко уреди делата на своя покровител, като напълно оправда доверието му. Бидейки пълномощник на мистър Хейстън Бъкло, пратеникът бе приет много
