стая, или стаята за видни гости, предоставена на маркиз А…
На другия ден маркизът и младият му сродник станаха в зори, възнамерявайки да продължат пътя си. Но гостоприемните хазаи не ги пуснаха, преди да са закусили. Масата бе отрупана с храна: пушено и печено месо, овесени пудинги, вина и бренди, мляко, приготвено по най-различни начини — всичко това говореше за неотслабващото желание на гостоприемното семейство да почете докрай скъпите си гости. Трескавата подготовка за заминаването не остана в тайна за населението на Улфс Хоуп. Цялото село се стече край къщата на бъчваря; и започна уреждане на сметки, ръкуване за сбогом, оседлаване на коне и впрягане на други, дадоха се и пари за почерпка. Маркизът връчи на бъчваря монета от двадесет шилинга от благодарност за грижите, положени от прислугата му; на Гърдър се дощя да присвои парите, още повече че просбописецът Дингуол напълно го подкрепи в това, позовавайки се на направените от стопанина скъперник разходи, без които не би дошла и тази благодарност на маркиза. Но въпреки това твърде авторитетно съждение Джон някак не се реши да помрачи блестящия успех на гостоприемството си с неизискана постъпка и само обяви на слугите, че те ще бъдат най-неблагодарна паплач, ако намислят да купуват бренди от чуждите изби, и тъй като нямаше никакво съмнение по какъв именно начин те ще употребят даденото от маркиза, бъчварят се утешаваше с мисълта, че тези парички пак ще се върнат в джоба му, при това без ни най-малко накърняване на неговата чест и съвест.
Докато приготовленията за заминаването бяха в ход, Рейвънсууд извика Кейлъб настрана и зарадва стареца, като му довери макар и с много предпазливи изрази (понеже добре познаваше богатата фантазия на слугата си), че наскоро в съдбата му ще настъпи благоприятна промяна. Той веднага даде на Кейлъб голяма част от парите, с които разполагаше, уверил го едва ли не с клетва, че почти сигурно ще получи големи суми, като пристигне в Единбург. После много строго нареди на своя майордом — заплашвайки го, че в противен случай ще го лиши от благоразположението си — да прекрати своите набези срещу жителите на Улфс Хоуп, техните изби и килери, с което за негова голяма почуда старият слуга безропотно се съгласи.
— Разбира се — отбеляза Болдърстън, — срамно, безчестно и дори грешно е да се грабят тези нещастници, когато можеш да преживяваш със собствени средства. И друго: трябва да им се даде кратък отдих, та да може по-сетне, ако се наложи, да се разчита по-успешно на тяхната отзивчивост.
Решил този въпрос, Рейвънсууд сърдечно се сбогува със стария си слуга и се присъедини към маркиза, който вече се бе настанил в екипажа. Двете стопанки — възрастната и по-младата, дарени е прощални целувки от високите си гости — стояха засмени на прага на дома си и не мръднаха оттам, докато екипажът с шестте коня и многото ездачи, затрополил по улицата, не се изгуби от очи. Джон Гърдър също бе застанал вън и ту поглеждаше към дясната си ръка, стисната съвсем наскоро от маркиза и лорда за довиждане, ту към вътрешността на своя дом, където цареше безпорядъкът на отминалото пиршество, сякаш сравняваше получените почести с направените разходи.
— Тъй, тъй! — изрече той накрая. — Е, стига толкова. Маркизи или мастъри, херцози или графове, лордове или леърдове — дошли и си отишли, а вие се залавяйте за работа. Вървете да подреждате и да прибирате, отделете месото, което може да се използува; другото раздайте на бедняците. А вие, скъпа моя тъщо и женичке, чуйте какво ще ви река: да не съм чул повече ни дума за тая глупост — нито добра, ни лоша. Чешете си езиците, когато сте сами или когато се събирате с другите клюкарки от нашето село. На мене и без туй главата ми се е запалила!
Гърдър се ползуваше с абсолютна власт в дома си и затова всички тозчас се разотидоха и всеки се залови за работата си, като дадоха на стопанина пълна възможност да помечтае за бъдните милости на придворната му длъжност, която беше придобил, като пожертвува част от земното си благо.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Нашите пътници пристигнаха в Единбург без други приключения и както беше уговорено, Рейвънсууд отседна у благородния си приятел. Дългоочакваният политически преврат се бе извършил и торите както в Шотландия, така и в Англия взеха за кратко властта. Тук нямаме за цел да анализираме причините и последиците на този преврат, ще споменем само как той се отрази на отделните политически партии в зависимост от тяхната платформа и принципи. В Англия много привърженици на Високата църква начело с Харли, получил по-късно титлата граф Оксфордски, веднага скъсаха с якобитите, заради което получиха прозвището „непостоянните“. А в Шотландия привържениците на Високата църква, или „кавалерите“ както самите се наричаха, се оказаха по-последователни, макар и по-неблагоразумни. Те окачествяваха извършилата се промяна като първа крачка към възкачването на престола на брата на починалата кралица — шевалие дьо Сейнт Джордж. Пострадалите заради верността си към претендента сега се тешаха с напразни надежди не само да си възвърнат изгубеното, но и да отмъстят на политическите си противници. Вигите пък очакваха възобновяване на преследванията, на които бяха подложени по времето на Чарлс II и брат му, както и отчуждаване на имуществото, конфискувано от якобитите при крал Уилям.
Но най-силно бяха изплашени онези предпазливи люде, каквито съществуват при всяко правителство и са най-многобройни в провинциите, каквато е Шотландия. Тези хора, както точно се изрази за тях Кромуел, „служат на съдбата“, с други думи винаги са готови да се присъединят към управляващата партия. Мнозина от тях побързаха да се явят при маркиз А… с покаяние за предишната си дейност и забелязали, че той проявява дълбок интерес към делата на младия си роднина мастър Рейвънсууд, се надпреварваха да дават на младия мъж съвети как да постъпи по-добре, за да си върне поне част от предишните владения и титлата, от която бе лишен баща му.
Най-много се вълнуваше старият лорд Търнтипет.
— Сърцето ми се къса от печал — твърдеше той, — като гледам как един така прекрасен млад човек, потомък на истински благороден и древен род, и главно — кръвен родственик на маркиз А…, когото аз уважавам най-много от всички, — е изпаднал в толкова тежко положение.
От своя страна, „за да спомогне за възстановяването на този старинен дом“, гореспоменатият Търнтипет изпрати на Едгар, при това напълно безвъзмездно, три семейни портрета без рамки и шест стола, носещи герба на фамилията Рейвънсууд, с високи облегала и меки турски везани възглавнички; беше придобил това преди шестнадесет години при разпродажбата на покъщнината на лорд Рейвънсууд в Канънгейт.
Маркизът прие този дар съвсем хладно и заяви, че Рейвънсууд и неговите приятели ще се почувствуват удовлетворени само когато лорд Търнтипет им върне имението, което първоначално бе получил в залог срещу нищожна сума, а после, възползувал се от неуредиците в семейните дела на Рейвънсууд, успя да присвои с помощта на всевъзможни съдебни машинации. Търнтипет страшно се изплаши, но не се издаде и се престори на крайно учуден.
Изпеченият угодник на всички правителства опита да се изплъзне от исканията на маркиза: кълнеше се и уверяваше, че не разбира защо е необходимо младият Рейвънсууд веднага да встъпи във владение на споменатия имот, когато несъмнено ще си възвърне голяма част от своето състояние, като отнеме имението на сър Уилям Аштън, което ще бъде много разумно и справедливо и за което той, лорд Търнтипет, е готов всестранно да съдействува. Накрая лордът дори предложи да завещае след смъртта си земите, за които става дума, на Едгар.
Обаче тези уговорки не доведоха до нищо и Търнтипет бе принуден да върне чуждата собственост, като
