сте щастлив и че съдбата е благосклонна към Вас, ме изпълва с голяма радост, единствена при сегашното ми положение. А за мен сега тя е толкова необходима!“
Бележката беше подписана: Л. А.
Като прочете трескаво оскъдните редове, Рейвънсууд силно се развълнува. Въпреки молбата на Луси той няколко пъти се опита да й изпрати писма и дори молеше за среща; но тези опити завършиха безуспешно; при това научи, че лейди Аштън е взела най-решителни мерки, за да осуети всяка възможност за кореспонденция. Важната мисия, възложена му от маркиза, не търпеше отлагане, денят на заминаването му от Шотландия неумолимо наближаваше. Рейвънсууд беше отчаян. Той показа на маркиза писмото, получено от сър Аштън, и неговият сродник, като прочете хитрото послание, отбеляза е усмивка, че времето на сър Уилям е отминало и че сега той ще разбере чие слънце е изгряло на небето.
Рейвънсууд успя с цената на големи усилия да склони маркиза да не предава делата в парламента, ако сър Аштън даде съгласието си за брак между него и Луси.
— Аз едва ли бих ви разрешил така лекомислено да се откажете от бащиното си наследство — каза в отговор маркизът, — ако не бях убеден, че лейди Аштън, или лейди Дъглас, или както още да се нарича тя, дотолкова е респектирала мъжа си, че той не смее да й противоречи.
— И все пак — отбеляза Рейвънсууд — аз се надявам, милорд, че ще зачитате годежа ми с Луси Аштън като нещо свято.
— Да, разбира се. Оставам ваш приятел дори когато вършите глупости, драги мой. А сега, когато моето мнение ви е добре известно, ще се опитам да действувам по възможност според желанието ви.
На Рейвънсууд не му оставаше нищо друго освен да благодари на великодушния си родственик и покровител. Като предостави на маркиза пълна власт да се разпорежда с делата му, той замина за континента, където щеше да остане няколко месеца.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
От деня, в който Рейвънсууд замина за континента, изминаха цели дванадесет месеца. Очакваха го да се завърне много по-рано, но мисията, с която бе изпратен, а според някои слухове това били лични интереси, все още го задържаше в чужбина. Колкото до семейството на сър Аштън и промените, настъпили в дома му през този период, сега ще бъдем осветлени от разговора, който се състоя веднъж между мистър Бъкло и големия му приятел и компаньон в гуляите, добре известния ни капитан Крейгънгелт.
Приятелите се бяха разположили в трапезарията на замъка Гърнингтън, от двете страни на грамадната, подобна на гробница камина. Дървата в огнището весело пламтяха, а на кръглата дъбова маса до бутилката отлично бордо имаше две чаши и много закуски.
Въпреки изобилните блага, които току-що описахме, лицето на стопанина изразяваше съмнение, тъга и неудовлетвореност. Крейгънгелт, силно изплашен да не би покровителят му да изпадне в пристъп на унилост, както той се изразяваше, полагаше отчаяни усилия да измисли някакво средство, с което да разсее лошото му настроение.
След продължително мълчание, нарушавано само от равномерното почукване на носа на единия ботуш на Бъкло по решетката на камината, Крейгънгелт най-после се осмели да заговори.
— Проклет да съм — изрече той, — ако изобщо приличаш на човек, намислил да се жени. Такъв вид имаш, дявол да го вземе, сякаш, днес-утре ще те бесят.
— Много съм ти благодарен за комплимента — отвърна му Бъкло. — Но бесилката според мен подхожда повече за теб, защото, струва ми се, тя няма да ти се размине. А по каква причина, кажи ми, капитан Крейгънгелт, както обичаш възвишено да се наричаш, аз трябва непременно да изглеждам весел, когато съм потиснат, и то дяволски потиснат?
— Точно това ме и ядосва: не стига, че ще сключиш толкова изгоден брак, ами отгоре на всичко си вземаш за булка едно момиче като капка, дето толкова го желаеш! А сега, когато желанието ти се осъществява, увесваш глава като мечка, изгубила мечетата си.
— Не зная! — умислено отсече леърдът. — Може би е по-добре да се откажа от тази женитба. Само че, изглежда, отидох твърде далеч, за да се отметна.
— Да се отметнеш? — възкликна Крейгънгелт безкрайно почуден. — Все едно да се сговориш със свидетел и после да се отречеш от помощта му! Да се отметнеш? Когато момичето има толкова голямо богатство?
— „Мис Аштън“, не „момичето“, ако обичаш — прекъсна го Хейстън.
— Добре, добре. Виновен съм, сгреших. Но нали за нея дават такава голяма зестра, каквато няма за никоя друга невеста в цял Лотиан?
— Така е — призна Бъкло. — Само че не ми трябва зестрата и. Аз самият съм достатъчно богат.
— А тъщата, която те обича като свой…
— Повече от свой. Поне повече, отколкото обича дъщеря си — иронично се усмихна Бъкло. — Иначе щях ли да докопам Луси.
— Ами полковник Шолто Дъглас Аштън, който желае твоята сватба с Луси повече от всичко на света?
— Защото се надява с моя помощ да влезе в парламента… от името на нашето графство.
— А бащата, който очаква подписването на брачния договор с такова нетърпение, с каквото аз чакам края на бой между петли?
— Уф! — махна пренебрежително с ръка Бъкло. — Сър Уилям води игра: като не успя да замени дъщеря си за голямото имение Рейвънсууд, което английската камара на лордовете скоро ще му измъкне от ноктите, той вече действува за друг изгоден брак.
— Е, ами твоята невеста? Та нали тя е най-красивото момиче в Шотландия? Ти беше си изгубил ума по нея, когато тя не искаше да чуе и думичка за теб! А сега, когато е съгласна да се омъжи за тебе, като наруши думата, дадена на Рейвънсууд, ти изведнъж се дърпаш. Направо си се побъркал: сам не знаеш какво искаш.
— Аз ще ти кажа какво, искам — отвърна Бъкло, стана от стола и се заразхожда из стаята. — Искам да зная, дявол да го вземе, защо мис Аштън изведнъж промени отношението си.
— Какво те е грижа за това? — учуди се Крейгънгелт. — Нали го е променила в твоя полза!
— Там е и работата, я! — въздъхна покровителят. — Никога не съм се занимавал с такъв род девойки и мисля, че те са дяволски опърничави и своенравни. Но мис Аштън се промени към мене някак твърде отведнъж и твърде рязко, за да си обясня поведението й като обикновен каприз. Обзалагам се, че това е работа на лейди Аштън. Тя навярно знае как да пречупи някого и разполага с не по-малко ефикасни средства от нашите мундщуци, мартингали и оглавници, когато обяздваме младите жребци.
— Но дявол да го вземе! Без тях как ще се справиш с коня!
— Така е! — потвърди Бъкло; той престана да се разхожда из стаята и се облегна на един стол. — Освен това Рейвънсууд продължава да стои на пътя ми. Мислиш ли, че ще се откаже от Луси Аштън?
— Разбира се, че ще се откаже — заяви Крейгънгелт. — Защо да упорствува, щом се готви да се жени за друга, а Луси също си е избрала друг?
— Ти наистина ли мислиш, че той ще се ожени за някаква си чужденка?
