майка й. Може да се предполага, че в тези конфискувани послания, особено в писмата на Рейвънсууд, имаше нещо крайно неприятно за лейди Аштън, което разпалваше още повече злобата й, макар отдавнашната й омраза да беше вече нажежена до краен предел. Щом прочетеше заловените листа, тя ги изгаряше веднага и наблюдаваше с наслада как се превръщат в дим и пепел — навярно беше убедена, че точно така ще се превърнат в пепел и надеждите на влюбените: усмивката не слизаше от злобно присвитите й устни, сатанинска радост искреше във втренчените й очи… Съдбата обикновено послушно осъществява замислите на хора, които умеят бързо да използуват попадналия им удобен случай. Точно по това време се разнесе слух, който уж се основаваше на много достоверни факт, но всъщност съвсем неоснователен, че Рейвънсууд се готви да се жени за богата и знатна чужденка. Тази новина породи всеобщ интерес, тъй като и торите, и вигите, които си оспорваха властта и популярността, охотно разгласяваха интимни подробности от живота на противниците си, като ги използуваха в политическата си игра.
Маркиз А… наистина бе изразил гласно и публично мнението си за брака на Рейвънсууд и макар всъщност да не бе употребил онези груби изрази, които му приписа Крейгънгелт, думите му бяха крайно обидни за семейство Аштън.
— Струва ми се, че тези слухове са твърде правдоподобни — заяви маркизът. — От все сърце желая да се потвърдят. Такъв брак е по-достоен и по-почтен за един вдъхновен млад човек, отколкото съюз с дъщерята на стар адвокат-виг, чиито интриги погубиха бащата на младежа.
За разлика от него привържениците на Аштън, забравили за отказа, който Рейвънсууд получи от родителите на Луси, се възмущаваха от непостоянството и измяната, сякаш наистина с измама той бе изтръгнал дадената му от дъщерята на сър Аштън дума, а сетне напълно безразлично я бе изоставил заради новата си любима.
Лейди Аштън не пропусна възможността да се погрижи тези слухове да се разпространят и в замъка Рейвънсууд. Тя разбираше, че колкото по-често Луси чува това известие, колкото повече хора й го повтарят, толкова по-достоверно ще й се стори то. Едни разказваха за предполагаемия брак на Рейвънсууд като за нещо най-обикновено, други придаваха на тази новина прекалена важност и значение; нашепваха я в ухото на Луси ту като зла шега, ту й я представяха като нещо съвсем сериозно, което трябва да я накара дълбоко да се замисли.
Дори невръстният Хенри беше превърнат в оръдие за допълнителни мъчения на своята сестра. Една сутрин той дотича в стаята й, размахвайки върбово клонче, и със смях й заяви, че това украшение току-що е пристигнало от Германия специално за нея. А както знаем, Луси бе много привързана към по-малкия си брат и тази глупава жестокост от негова страна я нарани по-болезнено, отколкото обмислените оскърбления на по-големия и брат.
Но тя не се разсърди на момчето.
— Бедни мой Хенри! — прошепна тя и го прегърна. — Повтаряш като папагалче това, което са те подучили да кажеш.
И сълзите неудържимо бликнаха по страните й. Въпреки своята вятърничавост Хенри се нажали.
— Дявол да ме вземе, ако отново се съглася да те измъчвам, Луси! Честна дума, обичам те повече от всички други. Искаш ли да пояздиш сивото ми пони; ей така, за разходка? — добави той и нежно целуна сестра си. — Можеш да го пуснеш в галоп и дори да отидеш отвъд селото, ако поискаш.
— Кой ти рече — настръхна Луси, — че не мога да яздя където поискам?
— О! Това е тайна! — заяви момчето. — Опитай да отминеш Улфс Хоуп и конят ти веднага ще изгуби някоя подкова или ще окуцее, или в замъка ще забие камбана, или друго нещо ще се случи, така че непременно ще ти се наложи да се върнеш. Повече нищо няма да ти кажа: ако се научи Дъглас, няма да ми подари спортния екип, а вече ми го е обещал. Сбогом, сестричке!
Този разговор потопи Луси в още по-дълбоко отчаяние; сега тя напълно се убеди в това, което само беше предполагала: в бащиния й дом я държат като пленница.
В началото на нашето повествование споменахме, че Луси е романтична девойка, която чете рицарски романи и обича да си представя, че е на мястото на легендарни героини, чиито приключения поради липса на по-добри примери от други книги постоянно занимаваха мислите и. Вълшебната пръчица, която по-рано й служеше, за да извиква с нея фантастичните си видения — а те облекчаваха самотата й, — сега се превърна в жезъл на магьосник, верен роб на зли духове, които я окръжаваше със страшни призраци и я заставяше да трепери ужасена. Струваше и се, че близките й се отнасят към нея недоброжелателно, с подозрение и дори омраза. А този, заради когото всички се отвърнаха от нея, вероломно я е изоставил. И така доказателствата за измяната на Рейвънсууд ставаха от ден на ден все по-убедителни.
Почти по същото, време от континента пристигна някакъв авантюрист на име Уестънху, стар приятел на Крейгънгелт. Достойният капитан, който винаги усърдно помагаше на лейди Аштън в осъществяването на плановете й дори без да се сговаря с нея, и този път убеди твърде лесно стария си приятел да потвърди новината за предстоящия брак на Рейвънсууд, като наду някои от „достоверните“ факти и съчини останалите.
Притисната от всички страни, доведена до пълно отчаяние, Луси не издържа тежките удари на съдбата и непрестанния тормоз и огорчения. Тя стана мрачна, разсеяна и — което рязко контрастираше с плахия й и мекушав характер — често с раздразнение и ярост се опълчваше срещу своите мъчители. Здравето й също се разклати: болезнената руменина и блуждаещият поглед говореха, че страда от болезнени душевни терзания. Всяка майка би се смилила над клетата си дъщеря, но не и лейди Аштън. Тя се стремеше твърдо и неотстъпно към поставената, цел и наблюдаваше признаците на душевно и физическо изтощение така, както вражеският генерал оглежда кулите на обсадената от него крепост, разтърсвана от огъня на неговата артилерия; с други думи лейди Аштън смяташе внезапните изблици на гняв и пристъпите на тъга у Луси за безспорни признаци за това, че решителността на дъщерята е напълно изцедена, и като рибар, извлякъл от водата мятащата се на въдицата риба, очакваше мига, в който ще може да метне жертвата си на брега. В желанието си да ускори развръзката, лейди Аштън прибягна до едно средство, твърде характерно за жестоките нрави на онази епоха — средство, което читателят несъмнено ще окачестви като отвратително и сатанинско.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Скоро здравето на Луси Аштън се влоши дотолкова, че се наложи да бъде наглеждана от опитна гледачка, свикнала да се грижи по-добре за болните от обикновените прислужнички. Изборът на лейди Аштън по причини, известни само на нея, се спря на Ейлси Гурли, наречена Знахарката от Бодън.
Тази жена се ползуваше с голяма известност сред невежите селяни като целителка на разни недъзи, особено на епилепсията и други тайнствени болести, които озадачават лекарите. Тя лекуваше с билки, събирани в различни часове на нощта, с баене, със заклинания и врачуване, които понякога оказваха положително въздействие върху въображението на болния. Такава бе професията на Ейлси Гурли и лесно можем да се досетим, че не само местните жители, а и духовенството се отнасяха към нея с голямо подозрение. Освен със знахарство Ейлси тайно се занимаваше и с окултизъм, защото въпреки жестоките
