— Не ми задавай въпроси, скъпи Хенри — отвърна нещастното момиче, — всичко вече ми е почти безразлично.
— Е, всички младоженки така казват — засмя се Хенри. — Но нищо, не се огорчавай. Само след година ще запееш друга песен. Сега ще бъда твой шафер и ще яздя сред първите в шествието. Всички роднини, познати и приятели от наша страна и от страната на Бъкло, ще те придружават на коне до черквата. Ще облека червена дреха с дантели, ще нося шапка с перо, ще запаша златошит портупей, украсен с point d’Espagne92, и нож вместо шпага. Аз, разбира се, бих предпочел да нося шпага, но баща ми не дава дума да се издума. Всичко това и още какво ли не друго ще пристигне довечера от Единбург с мулета. Старият Гилбърт ще го докара. Щом дойде той, ще те извикам да ми видиш новата премяна.
Появата на лейди Аштън, вече започнала да се безпокои поради дългото отсъствие на дъщерята, прекъсна разбъбрилото се момче. Като се усмихна най-нежно, майката хвана Луси под ръка и я поведе към залата, където вече ги очакваха сър Уилям Аштън и полковник Дъглас Аштън в пълна униформа; Бъкло, нагизден като младоженец; Крейгънгелт, облечен разточително от главата до петите — това бе дело на покровителя му — с нови дрехи и дантели, както според него трябваше да бъде пременен един достоен капитан; и накрая преподобният мистър Байд-дъ-Бент, тъй като в правоверните презвитериански семейства присъствието на пастор при всички тържествени случаи се смята за задължително.
На масата, където бе разтворен брачният договор, бяха сложени вина и закуски.
Но преди събралите се да подпишат документите и да започнат угощението, мистър Байд-дъ-Бент по даден от сър Уилям знак ги прикани да изрекат заедно с него кратка импровизирана молитва към бога да изпрати благодат на брачния съюз, сключван между две достойни страни. С присъщата за онова време простота, която даваше възможност на духовния пастир да говори прямо и недвусмислено, мистър Байд-дъ- Бент помоли всевишния да изцели скръбната душа на Луси като награда за нейното покорство пред достопочтените й родители, защото, като е почела волята на баща си и майка си, тя е изпълнила заповедта на господа бога наш и затова да пребъде в щастие и радост от нине и присно и во веки веков. После помоли господа да избави младоженеца от лошите привички, които отклоняват младите мъже от добродетелния път, и да го просветли да изостави недостойните си приятели: безбожници, размирници и пияници (тук Бъкло намигна на Крейгънгелт), и да не се сношава с хора, които могат да го тласнат в лоното на греха. В заключение мистър Байд-дъ-Бент помоли всевишния да прояви божествената си благодат на сър Уилям, лейди Аштън и на цялото им семейство; продължавайки в този дух, той не пропусна никого от присъствуващите, като изключим Крейгънгелт, когото навярно смяташе за непоправим грешник, недостоен да бъде споменат в молитвите му.
След това домакините и гостите пристъпиха към работата, за която се бяха събрали. Сър Уилям подписа договора с подобаваща тържественост и старание; синът му завъртя подписа си немарливо, като истински военен; Бъкло стори това още по-припряно, почти мълниеносно, а Крейгънгелт едва успяваше да му разгръща страниците, след което Бъкло изтри перото о дантеленото жабо на достойния си приятел.
Дойде редът на Луси. Грижливата майка я поведе към масата. Отпърво невестата започна да пише по хартията със сухото перо; когато й обърнаха внимание, тя няколко пъти не успя да уцели тежката сребърна мастилница, поставена съвсем наблизо. Лейди Аштън побърза да и се притече на помощ.
Видях с очите си този фатален договор. Името на Луси Аштън ясно е изписано в долния край на всяка страница И само едва забележимото разкривяване на буквите показва, че ръката й е треперила. Последният й подпис е недовършен, нечетлив и размазан: причината е в това, че точно в този миг отекна конски тропот, после бързи крачки по външната галерия и властен глас — пристигналият настояваше веднага да го пуснат в залата.
— Това е той, това е той! — извика Луси със слаб писък и пръстите й изпуснаха перото.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Миг след като мис Аштън изпусна перото от ръката си, вратата на залата се разтвори и мастър Рейвънсууд нахълта вътре.
Локхард и още един слуга, които напразно се опитваха да попречат на достъпа му до залата, сега стояха като вцепенени зад гърба му, зашеметението им веднага се предаде на всички присъствуващи. Лицето на полковник Аштън издаваше не само страх, но и гняв; Бъкло показваше високомерие и престорено равнодушие; останалите, дори лейди Аштън, не можеха да скрият ужаса си; Луси се вкамени, сякаш пред нея стоеше не човек, а призрак. И Рейвънсууд наистина приличаше повече на призрак, отколкото на живо същество.
Едгар се спря насред залата, срещу масата, където седеше Луси, без да обръща внимание на никого, сякаш тя беше там сама, и впери в нея поглед, изпълнен с дълбока печал и нескривано негодувание. Тъмното му наметало за езда, смъкнало се от едното рамо, висеше на широки гънки като мантия; богатото му облекло беше развлечено и изцапано от бързата езда; запасал беше шпага, а в колана бяха затъкнати пищови. Прихлупената шапка, която той свали при влизането си, засенчваше мургавото му лице; обикновено сурово, а сега изпито от скръб и мъртвешки бледо след продължителната болест, то изглеждаше жестоко и свирепо. Разкошната му коса, която се подаваше под шапката, и застиналата поза му придаваха вида на мраморна статуя. Той не изрече пито дума, изтекоха две-три минути в дълбоко мълчание.
Накрая лейди Аштън възвърна присъщото си самообладание и поиска да узнае коя е причината за това дръзко нахлуване в дома й.
— Милейди — обади се полковникът, — разрешете ми да отправя на мастър Рейвънсууд същия въпрос и да го помоля да ме последва, за да поговорим насаме.
Но Бъкло каза:
— Не, никому не ще отстъпя правото да искам обяснение от мастър Рейвънсууд. Крейгънгелт — обърна се той към приятеля си с друг тон, — какво се пулиш, сякаш виждаш призрак, дявол да те вземе! Подай ми шпагата! И по-живо!
— Извинете — рече полковникът, — но аз настоявам на правото си пръв да поискам удовлетворение от този човек, който нанесе такова нечувано оскърбление на моето семейство!
— Успокойте се, господа — каза Рейвънсууд, като се обърна към тях и вдигна ръка, сякаш предлагаше прекратяване на споровете, — успокойте се. Ако животът толкова ви е опротивял, колкото на мен, повярвайте, аз ще намеря време и място за двубой с всекиго от вас. Но сега не ми е до спорове за незначителни неща.
— Незначителни неща ли! — повтори полковникът и оголи шпага, а Бъкло стисна дръжката на своята шпага, подадена му току-що от Крейгънгелт.
Сър Уилям Аштън, разтревожен за съдбата на сина си, се хвърли Между младите мъже и Рейвънсууд.
— Сине, забранявам ти! — възкликна той. — Бъкло, моля ви! В името на кралицата и закона, укротете гнева си!
